Бурята на века - Страница 95

Урсула пристъпва напред и протяга треперещия си юмрук. Мобилизира силите си и ръката ѝ светкавично се разтваря като пружина. Камъкът е бял. Вълнението на насядалите по скамейките островни жители се усилва.

РОБИ: Покажи го, Сандра! Нека да го видим!

САНДРА: Аз… Аз… Не мога, Роби… Знам, че е Дони… Сигурна съм в това… Никога не съм имала късмет…

Нетърпелив миг по-скоро да узнае истината и изпълнен с презрение към жена си, Роби се хвърля към нея, хваща ръката ѝ и разтваря насила пръстите ѝ. Не виждаме камъчето и поне в началото не можем да разчетем нищо на лицето на кмета. После обаче той взема това, което лежи в дланта на Сандра, и го вдига високо във въздуха, показвайки го на всички. Лицето му е разкривено от дива усмивка; Роби изглежда досущ като Ричард Никсън в разгара на политическата си кампания.

РОБИ: Бяло!

Опитва се да прегърне жена си, но тя го отблъсква. На физиономията ѝ е изписано не просто отвращение, а дълбоко омерзение.

Ред е на Линда Сейнт-Пиер да пристъпи напред. Тя държи свития си юмрук пред себе си, гледа го известно време и накрая затваря очи.

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Моля те, Господи, умолявам те, не ми отнемай моята Хайди!

Разтваря дланта си, но продължава да държи очите си затворени.

НЕЧИЙ ДРУГ ГЛАС: Бяло!

Оживление в залата. Линда отваря очи, вижда, че камъчето действително е бяло, и започва да ридае, притискайки безценното овално топче към гърдите си.

ЛИНОЖ: Джил? Госпожо Робишо?

ДЖИЛ РОБИШО: Не мога… Мислех, че ще се справя, но не мога. Съжалявам…

Тя се втурва към стъпалата, като продължава да стиска ръката си в юмрук. Преди обаче да ги достигне, Линож я посочва с бастуна си и Джил внезапно е притеглена назад. Линож доближава сребърната вълча глава към свитите ѝ пръсти. Тя се опитва да се съпротивлява, но не може. Дланта ѝ се разтваря, камъкът тупва на подиума и се търкулва като стъклено топче за игра. Камерата проследява движението му. Накрая спира, удряйки се в един от краката на масата с табелка КМЕТ. Цветът му е бял.

Джил рухва на колене и избухва в плач. Останали са само Хенри, Мелинда и Моли. В някого от тях е черното камъче. ВСТАВКА: Лицата на половинките им. Карла Брайт и Хач наблюдават подиума с хипнотичен ужас. Майк продължава да се взира в пода.

ЛИНОЖ: Господин Брайт? Хенри? Ще ни окажеш ли тази чест?

Хенри пристъпва напред и бавно разтваря дланта си. Камъчето там е бяло. От гърдите на Хенри се отронва дълбока въздишка на облекчение. Карла го гледа и му се усмихва през сълзи.

Вече всичко ще се реши между Моли и Мелинда. Ралфи или Пипа. Майките се гледат една друга на фона на усмихнатия Линож на заден план. Съвсем скоро едната ще престане да бъде майка и двете прекрасно го съзнават.

128 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Тя си представя:

129 ЕКСТ. ЛАЗУРНОСИНЬО НЕБЕ — ДЕН.

Линож се рее високо над облаците, но V-образната формация зад него драстично се е скъсила. От осемте деца са останали само Ралфи и Пипа, които се държат за ръцете на Линож.

130 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА — НОЩ.

ЛИНОЖ: Дами?

Моли поглежда Мелинда и Мелинда ѝ кимва. Двете жени са протегнали ръцете си напред. Пръстите им са свити в юмруци. Известно време двете се гледат — напрегнати като струни, вибриращи от любов, надежда и страх.

МОЛИ (с тих, едва доловим глас): Хайде.

131 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СВИТИТЕ ИМ В ЮМРУК РЪЦЕ — В ЕДЪР ПЛАН.

Пръстите им се разтварят. В едната има бяло камъче, в другата — черно. Насядалите по скамейките островни жители ахват, възкликват, надават изненадани възгласи… Кой обаче е извадил бялото и кой — черното камъче… Още не знаем. Виждаме само две разперени длани.

132 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МОЛИ — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.

Неистово разширени очи.

133 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МЕЛИНДА — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.

Неистово разширени очи.

134 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА ХАЧ — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.

Неистово разширени очи.

135 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИЦЕТО НА МАЙК — В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.

Той седи на скамейката, свел глава и забил поглед в земята… но ясно се вижда, че няма да издържи дълго в тази поза, въпреки категоричното му решение да не бъде дори пасивен участник в спектакъла на Линож. Той надига глава и отправя поглед към подиума. ВАЖНО: трябва да прочетем загубата първо на неговото лице. Първо очите му се изпълват с неверие и едва след това се помрачават от страшното осъзнаване на истината.

МАЙК (скача на крака): НЕ!!! НЕ!!!

Той се хвърля напред към подиума, но в същия миг Сони, Люсиен и Алекс го сграбчват и го връщат на скамейката.

136 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ И МЕЛИНДА НА ПОДИУМА.

Те продължават да се гледат една друга, почти долепили челата си. Протегнатите им ръце — с разперени пръсти — сякаш са застинали във въздуха. В дланта на Мелинда лежи бялото камъче. В дланта на Моли — черното.

Изопнатото лице на Мелинда постепенно се отпуска. Тя се обръща, заслепена от бликналите сълзи, и пристъпва към стъпалата.

МЕЛИНДА: Пипа! Мама идва при теб, слънчице…

Тя се препъва и за малко да полети надолу с главата по стълбите, но Хач успява да я подхване точно навреме. Все още в плен на истерията на облекчението, Мелинда дори не го забелязва. Тя се изтръгва от ръцете на мъжа си и хуква по централната пътека на залата.