Бурята на века - Страница 96

МЕЛИНДА: Пипа, слънчице! Всичко е наред! Мама идва при теб, любов моя!

Хач се обръща към Майк.

ХАЧ: Майк, съ…

Майк само му хвърля бърз поглед — поглед, пропит от чиста, злостна ненавист. „Ти ме предаде и това ми струваше моят син“ — казва този поглед. Хач не може да го понесе. Той свива рамене и се втурва след жена си.

През цялото това време Моли стои като статуя, взирайки се вцепенено в черния овален камък. Едва сега пълният смисъл на случилото се започва да достига до разсъдъка ѝ.

МОЛИ: Не. О, не. Не може да бъде! Това не може да е…

Тя захвърля черното камъче и се обръща към Линож.

МОЛИ: Това шега ли е? Или някакво изпитание? Изпитание е, нали? Едва ли си мислиш, че сега можеш да…

Но Линож си мисли точно това. И тя ясно го вижда.

МОЛИ: Няма да ти дам сина си!

ЛИНОЖ: Усещам скръбта ти, Моли… но ти прие условията ми. Съжалявам.

МОЛИ: Ти си го нагласил по някакъв начин! През цялото време си искал точно него! Заради… заради късметлийската бенка!

Дали това е така? Навярно никога няма да узнаем дали наистина сме зърнали искрицата в очите на Линож… или ни се е сторило, че сме я видели.

ЛИНОЖ: Уверявам те, че случаят не е такъв. Играта беше, както вие казвате, честна. И понеже смятам, че дългите сбогувания само увеличават болката…

Той тръгва към стъпалата, за да си вземе наградата.

МОЛИ: Не! Няма да ти дам де…

Тя понечва да му се нахвърли. Линож само махва с бастуна си и Моли полита назад, удряйки се в масата с табелката КМЕТ. Накрая рухва на пода на подиума — отчаяна, безпомощна и разкъсвана от ридания.

Точно преди да слезе по стъпалата, Линож се спира на ръба на подиума и обхожда с поглед островните жители. Те изглеждат като хора, пробуждащи се от всеобщ кошмар, в който са сътворили нещо ужасно и непоправимо. Устните му се разтягат в ослепителна, сардонична усмивка.

ЛИНОЖ: Дами и господа, жители на остров Литъл Тол! Благодаря ви за вниманието, с което откликнахте на нуждите ми! Обявявам това събрание за закрито… И си позволявам да ви напомня, че колкото по-малко разказвате на външния свят за нашето… споразумение, толкова по-щастливо ще живеете. Макар че, естествено, това си зависи изцяло от вас.

Зад гърба му Моли се изправя на крака и тръгва напред. Изглежда обезумяла от шока, мъката и ужаса, който предстои.

ЛИНОЖ (слага си жълтите ръкавици и шапката): А сега ще взема новото си протеже и ще ви оставя насаме с мислите ви. Дано да бъдат щастливи.

Той слиза по стъпалата и тръгва по централната пътека. Моли вижда, че ще мине съвсем близо до мястото, където седи Майк. Тя се втурва към края на подиума; очите ѝ са толкова големи, че сякаш заемат половината ѝ лице. Моли вижда, че конвоят на Майк е позагърбил задълженията си — Люсиен, Сони и другите гледат Линож с провиснали челюсти.

МОЛИ (надава силен вик): Майк! Спри го! Направи нещо, за бога!

Майк знае какво ще се случи, ако се нахвърли на Линож — едно махване с бастуна и ще трябва да го изстъргват от стената. Той поглежда към жена си — към БИВШАТА си жена — със страшни, мъртви очи.

МАЙК: Вече е късно, Моли.

Спонтанната ѝ реакция е отчаяние, последвано от безумна решимост. Щом Майк не иска да ѝ помогне да поправят грешката, която са допуснали, тя ще го стори сама. Моли се оглежда… и забелязва револвера на Роби, лежащ върху подиума. Сграбчва го, обръща се и скача от подиума на централната пътека.

МОЛИ: Спри! Предупреждавам те!

Линож обаче продължава да пристъпва към детските креватчета. Докато върви, с него се случва промяна — полушубата му изчезва, заменена от сребристосиня роба, украсена със слънца, луни и всякакви кабалистични символи. Шапката му също се променя — издължава се нагоре и се превръща в островърхата шапка на магьосник или вещер, а бастунът му се преобразява в сияен жезъл, достоен за Мерлин. Увенчан от озъбена вълча глава, естествено.

Моли или не забелязва всичко това, или то изобщо не я интересува. Единственото, което иска, е да го спре. Тя прави две-три крачки по централната пътека и насочва револвера към Линож.

МОЛИ: Спри или ще стрелям!

В същия миг Сони и Алекс Хейбър изскачат на пътеката, препречвайки пътя ѝ към Линож. Люсиен и Джони Хариман я хващат… а Хач внимателно изтръгва револвера от ръката ѝ. Междувременно Майк седи с клюмнала глава на мястото си, неспособен да понесе гледката.

ЛЮСИЕН: Съжалявам, госпожо Андерсън… но сключихме сделка.

МОЛИ: Нямахме представа що за сделка е това! Нямахме представа какво правим! Майк беше прав, ние не биваше да… не биваше… Джак, спри го! Не му позволявай да ми отнеме Ралфи! Не го оставяй да отнеме сина ми!

ДЖАК: Не мога да ти помогна, Моли. (След което добавя.) А и ти едва ли щеше да крещиш така, ако черният камък се беше паднал на мен.

Моли се взира недоумяващо в него. Не може да повярва на ушите си. Той издържа на погледа ѝ още миг-два, след което отмества очи. Тогава Анджела го прегръща през рамо и се вглежда в Моли с нескрита враждебност.

АНДЖИ: Ти какво, толкова ли не умееш да губиш?

МОЛИ: Това не ти е… бейзболен мач!

137 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИТЕ КРЕВАТЧЕТА В ДЪНОТО НА ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.

Линож вече изглежда като същински древен маг, обгърнат от яркосиньо сияние. Отново сме поразени от свръхчовешката му възраст. Родителите на спящите деца и техните приятели се отдръпват от него със страх. Той не им обръща абсолютно никакво внимание. Навежда се, вдига Ралфи Андерсън на ръце и го гледа прехласнато.