Бурята на века - Страница 93

МАЙК: По дяволите! Всички вървете по дяволите! Вземам сина си и се махам оттук!

Успява да направи само три крачки, преди самоназначеният конвой да го сграбчи и да го задърпа към скамейката. Моли гледа как съпругът ѝ се съпротивлява, вижда колко груби са другите мъже — не им харесва отношението му към доста спорното решение, което се приема — и се затичва по пътеката към него.

МАЙК: Хач! Помогни ми!

Но Хач се извръща на другата страна. Лицето му пламти от смущение. Майк прави опит да се хвърли към него и Люсиен го удря с юмрук. От носа на Майк руква кръв.

МОЛИ: Спрете! Наранявате го! Майк, добре ли си? Добре ли…

МАЙК: Разкарай се от мен. Разкарай се, докато още се владея и не съм те заплюл в лицето.

Моли прави крачка назад. Очите ѝ са разширени от изумление и потрес.

МОЛИ: Майк, ако можеше да разбереш… Това не е решение, което да вземеш сам. Това засяга целия град!

МАЙК: Знам, че е така. Кога съм казал нещо друго? Махни се от мен, Моли.

Тя се отдалечава, обзета от скръб и печал. Сони Бротиган подава носна кърпичка на Майк.

МАЙК: Можете да ме пуснете. Ще седна.

Те го пускат, но не го изпускат от очи. Роби ги наблюдава от подиума с нескрито задоволство. „Положението не е никак розово — сякаш казва физиономията му, — но поне нашето олицетворение на честността и праведността си го получи, а това не е малко.“

Междувременно Моли отстъпва назад от Майк, който дори не я поглежда. Лицето ѝ трепери и тя заплаква. Насочва се към дъното на залата. Хората, покрай които минава, я потупват по ръката и се мъчат да я утешат и окуражат: „Точно така, скъпа!“, „Постъпи съвсем правилно“ и „Ще му дойде акълът в главата“. Щом достига до креватчетата, Мелинда, Джил и Линда Сейнт-Пиер я прегръщат.

Хач се приплъзва до Майк на скамейката, чудейки се къде да се дене от срам.

ХАЧ: Майк, аз…

МАЙК (изобщо не го поглежда): Млъкни, Хач! И се разкарай от мен.

ХАЧ: Когато се замислиш, ще проумееш, че това е единственото, което можем да сторим. Какво да направим? Да изберем смъртта ли? И да умрем ей тъй, за принципа? Всички ние, до последния човек? В това число и онези, които са твърде млади, за да разберат защо умират? Помисли над това, Майк.

Майк най-накрая вдига очи към него.

МАЙК: Ами ако Линож вземе Пипа? Какво ще направиш?

Продължително мълчание. Хач мисли. Накрая погледът му среща този на Майк.

ХАЧ: Ще си кажа, че е умряла като бебе. От внезапна детска смърт, както я наричат… станало е, докато спи, когато никой нищо не е можел да стори. Безнадежден случай. Сигурен съм, че с течение на времето и двамата с Мелинда ще повярваме в това.

Роби отново стоварва председателското чукче върху катедрата.

РОБИ: Внимание, внимание! Въпросът е поставен за гласуване! Ще дадем ли на господин Линож онова, което иска, при условие че ни остави на мира? Каква е волята ви, жители на остров Литъл Тол? Ще гласуваме по обичайния начин. Който е „за“, да вдигне ръка.

Миг на безмълвие. Всички са затаили дъх. След цяла вечност Анди Робишо вдига ръка.

АНДИ: Аз съм бащата на Хари и гласувам „за“!

ДЖИЛ РОБИШО: Аз съм майка му и гласувам „за“.

ХЕНРИ: Двамата с Карла гласуваме „за“.

Линда Сейнт-Пиер също вдига ръка. След нея Сандра Бийлс и Роби също гласуват „за“.

МЕЛИНДА (с вдигната ръка): Да. Нямаме избор.

ХАЧ: Никакъв избор.

И той също вдига ръка.

УРСУЛА: Гласувам „за“. Няма друг начин.

Тя вдига ръка. Тавия прави същото.

ДЖАК: Това е единственото правилно решение.

Той вдига ръка. Анджела хвърля любящ поглед на спящия Бъстър и също вдига ръка.

Всички погледи са вперени в Моли. Тя коленичи, целува Ралфи по късметлийската бенка на нослето му и отново се изправя. Говори пред всички… но в известен смисъл се обръща само към Майк и цялото ѝ изражение умолява за разбиране.

МОЛИ: По-добре да изгубим един живот, отколкото да изпратим всички на сигурна смърт. Гласувам „за“.

Тя вдига ръка. След нея във въздуха се вдигат и други ръце. Камерата обхожда редовете и се спира на познатите пи лица. Виждаме как постепенно се вдигат всички ръце… с изключение на една.

Роби изчаква малко, гледайки гората от вдигнати ръце и мрачни лица. Трябва да се отдаде дължимото на тези хора — те са взели страшно решение… и напълно осъзнават значението на постъпката си.

РОБИ (с благ глас): Кой е „против“?

Вдигнатите ръце се отпускат. Без да откъсва очи от земята, Майк вдига ръката си високо във въздуха.

РОБИ: Всички са „за“, без един. Предложението е прието.

120 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА СТЕННИЯ ЧАСОВНИК В ЕДЪР ПЛАН.

Часовникът показва точно девет и половина и бие веднъж.

121 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

Двойните врати се отварят. Линож влиза в залата. В едната си ръка държи бастуна, а в другата — малката кожена кесийка.

ЛИНОЖ: Взехте ли решение, хора?

РОБИ: Да… гласувахме и приехме предложението.

ЛИНОЖ: Чудесно.

Той минава покрай задната редица, но преди да поеме по централната пътека, се спира и поглежда към родителите.

ЛИНОЖ: Направихте правилния избор.