Бурята на века - Страница 92

ДЖАК: И как ще живеем с теб?

Засилващ се ропот. Падащият си по побои над хомосексуалисти Джак се връща при спящия си син и присяда до него. Майк няма отговор и на този въпрос. Виждаме как трескаво го търси, но не го намира.

Роби поглежда стенния часовник. Стрелките му показват 9:20.

РОБИ: Хора, той каза половин час! Остават ни десет минути!

МАЙК: Не можем да направим това! Не разбирате ли? Не можем да му позволим да…

СОНИ (не без известно съчувствие): Мисля, че всички чухме твоята версия, Майк. Върни се на мястото си.

Майк му хвърля поглед, изпълнен с безпомощност. Не е глупак и усеща накъде духа вятърът.

МАЙК: Помислете си добре, хора. Наистина си помислете добре.

Той слиза по стъпалата и сяда до Моли. Хваща ръката ѝ. Тя го оставя да я подържи секунда-две, след което се изправя.

МОЛИ: Искам да поседя малко при Ралфи, Майк.

И тя тръгва по централната пътека към дъното на залата. Изчезва сред струпалите се там родители, без да се обърне дори веднъж назад.

РОБИ: Иска ли още някой да се изкаже? Какви са предложенията ви?

Миг на безмълвие.

УРСУЛА: Господ да ни прости, но мисля, че трябва да му дадем това, което иска. Да му го дадем и най-сетне да ни остави на мира. Хич не ме е грижа за моя живот, но за децата… дори да вземе малката ми Сали… е сто пъти по-добре да живеят с лош човек, отколкото… да умрат… (Тя се оглежда наоколо и избухва в ридания.) Божичко, Майкъл Андерсън, нямаш ли сърце? Та те са деца! Не можем да го оставим да погуби всички деца!

Тя се връща при креватчетата. Междувременно Майк е изолиран зад стена от враждебни погледи.

РОБИ (отново поглежда към стенния часовник): Някой друг?

Майк понечва да се изправи, но Хач го хваща за ръката и я стисва леко. Изненадан, Майк му хвърля въпросителен поглед, при което Хач само поклаща безмълвно глава. „Стига — сякаш казва жестът му. — Вече направи всичко, което можа.“

Майк се изтръгва от хватката му и отново се изправя. Този път не се качва на подиума, а се обръща към съгражданите си от мястото, където се намира.

МАЙК: Недейте. Моля ви. Андерсънови живеят на остров Литьл Тол от 1735 година. Моля ви като жител на острова и като баща на Ралфи Андерсън — не го правете. Не се поддавайте на натиска му. (Пауза.) Това е проклятие.

Той обхожда с очи насъбралото се множество. Никой — дори собствената му съпруга — не смее да срещне погледа му. Отново се възцарява тишина, нарушавана единствено от воя на вятъра и тиктакането на часовника.

МАЙК: Добре тогава. В такъв случай предлагам да ограничим правото на глас. Нека гласуват само и единствено родителите! Всички те са местни…

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Не! Така не е честно!

Тя докосва челото на спящата си дъщеря с любяща нежност.

ЛИНДА СЕЙНТ-ПИЕР: Отгледах я сама. Да, с голяма помощ от страна на нашите съграждани, да не говорим за подкрепата от страна на жена ти, Майк… но в общи линии сама. И не бива да вземам такова решение сама… За какво живеем заедно, ако не за да си помагаме, когато се случи нещо ужасно? Когато няма нито един добър изход от страшната ситуация?

АНДИ: Не бих могъл да го кажа по-добре, Лин.

МАЙК: Но…

МНОЖЕСТВО ГЛАСОВЕ: Сядай си на мястото… Стига приказки… Да гласуваме… (И така нататък.)

РОБИ: Иска ли още някой да се изкаже по въпроса кой да може да гласува? Може и да не е много парламентаристко, но трябва да го решим. Предпочитам да чуя мнението на някой родител…

Миг на напрегнато мълчание, нарушено от гласа на Мелинда Хачър.

МЕЛИНДА ХАЧЪР: Предлагам всички да могат да гласуват.

КАРЛА БРАЙТ: Подкрепям!

МАЙК: Това не е…

АНДЖИ: Няма ли да млъкнеш, за бога? Вече ти дадоха думата, сега сядай и не се обаждай повече!

РОБИ: Беше издигнато и подкрепено предложението всички да могат да гласуват по въпроса дали да дадем на господин Линож това, което иска. Кой е „за“?

Всички вдигат ръце — всички, с изключение на Майк. Той вижда, че Моли също е вдигнала ръка, вижда, че не смее да срещне погледа му, и нещо мъничко вътре в него умира.

РОБИ: Кой е „против“?

Нито една вдигната ръка. Майк просто си седи на първия ред, свел глава.

РОБИ (удря с чукчето): Предложението се приема.

ТЕС МАРЧЪНТ: Постави въпроса за гласуване, Роби Бийлс! Главния въпрос!

118 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА — С ЛИНОЖ.

Той се взира в тавана и очите му сияят в полумрака. Всеки момент ще започнат да гласуват… и той го знае.

119 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

ДЖОАНА: За бога, да гласуваме и да се свърши най-сетне!

МАЙК: Синът ми няма да участва в това. Разбрахте ли? Моят син няма да бъде част от тази… мерзост!

МОЛИ: Напротив. Ще участва.

Пълно мълчание. Майк се изправя и се взира невярващо в жена си. Двамата се гледат един друг от двата края на залата.

МОЛИ: Никога не сме бягали от дълга си, Майкъл. Винаги сме били част от живота на острова, няма да се скатаем точно сега.

МАЙК: Не говориш сериозно, Моли. Не го мислиш наистина, нали?

МОЛИ: Напротив.

МАЙК: Но това е безумие!

МОЛИ: Може и така да е, но това безумие не е по наша вина. Майкъл…