Бурята на века - Страница 87

Кърк замлъква, но вече е твърде късно. Усмихнат, Линож продължава напред към подиума. Всеки човек, към когото погледне, се снишава като пребито псе. Всеки се надява, че Линож няма да спре до него и да го заговори, както се случи със Стан Хоупуел и Джони Хариман.

Обаче Линож отново се спира — този път до Джак Карвър. Джак седи между двамата мъже, които Линож изобличи във Втората част като участници в побоя над русолявия гей. Джак вдига очи към Линож и веднага отмества поглед. Алекс Хейбър и Люсиен Фурние също не се чувстват твърде комфортно.

ЛИНОЖ: Момчета, непременно трябва да посетите онзи младеж — гея, когото пребихте… И да го видите в какво състояние е сега… Гарантирам ви, че кашмирената превръзка, която носи върху сляпото си око, много ще ви хареса.

84 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АНДЖИ КАРВЪР.

Тя се намръщва и се заслушва. Какво казва Линож за съпруга ѝ? Че е пребил някого? Абсурд. Нейният Джак никога не би направил подобно нещо… Или пък…

85 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЦЕНТРАЛНАТА ПЪТЕКА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

ДЖАК (с едва доловим шепот): Млъкни.

ЛИНОЖ: Този младеж живее в една сграда без асансьор на Канал Стрийт в Люистън, веднага зад Лисбън Стрийт. Мога да ви дам адреса. Не знам, може пък тримата да поискате да угасите и малкото светлинка в живота му? Люсиен, какво ще кажеш? Не искаш ли да извадиш и другото му око? Да довършиш работата? (Люсиен мълчи, загледан в пода.) Ами ти, Алекс? (Алекс също е безмълвен.) Да дойдат при мене родените в грях.

С тези думи Линож ги оставя и продължава напред към подиума.

86 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС.

Той все още стои между масата с табелката КМЕТ и катедрата, а потта се стича от лицето му и мокри яката на ризата му. Ето какво вижда Роби:

87 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

По централната пътека, със същия болничен халат и разчорлена побеляла коса, пристъпва майката на Роби. Естествено, това е Линож, който все още държи в ръката си бастуна с вълчата глава.

МАЙКАТА НА РОБИ: Роби, защо трябваше да умра сред непознати хора? Все още не си ми казал. Защо трябваше да умра с твоето име на уста? Исках само да те целуна, преди да…

88 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ПОДИУМА НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

Докато Линож (да, в този кадър е Линож, а не майката) се приближава, Роби изважда револвера от джоба си и го насочва към него.

РОБИ: Не се приближавай! Предупреждавам те! Не се приближавай!

ЛИНОЖ: О, я го махни това!

Дланта на Роби започва да се разтваря. Виждаме как се бори, как се съпротивлява на това, но сякаш нечия друга — невидима ръка — е сграбчила неговата и разгъва пръстите му един по един. Не след дълго револверът пада върху подиума — точно когато Линож се качва там.

89 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

Роби вижда как майка му изкачва стъпалата, а болничният халат се развява около мършавото ѝ тяло. Тя насочва към Роби края на бастуна си и сълзящите ѝ старчески очи зловещо проблясват.

МАЙКАТА НА РОБИ: Защо не кажеш на тези хора къде си бил и какво си правил, докато аз умирах, Роби? Мисля, че жена ти ще бъде особено заинтригувана…

90 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ, ЛИНОЖ И ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РЕДА.

РОБИ: Затваряй си устата! Сандра, не го слушай! Всичко това са лъжи…

Обхваната от недоумение и страх, Сандра Бийлс понечва да се изправи. Урсула я хваща за ръката и я връща на мястото ѝ.

Вече на подиума, Линож протяга ръка към лицето на Роби и щрака с пръсти, изобразявайки тракащи челюсти.

ЛИНОЖ: Очите ти, Роби…

91 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙКАТА НА РОБИ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ.

МАЙКАТА НА РОБИ: Ще изям очите ти направо от лицето ти…

Костеливата ѝ старческа ръка продължава да щрака с пръсти.

92 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА НА ЗАЛАТА.

Роби се препъва, краката му се оплитат и той пада на земята. Оттласквайки се с крака, той се затътря назад по задник, мъчейки се да се отдалечи от майката (Линож). Накрая се свива разтреперан под масата с табелката КМЕТ, където си ломоти нещо под нос. Напълно е забравил за револвера си, който се търкаля на метър и половина от него.

Сред насъбралото се множество пробягва изплашен ропот, а Линож застава зад катедрата и полага ръце от двете ѝ страни — досущ като самоуверен политик, който ще изнася реч.

ЛИНОЖ: Хора, не се притеснявайте — сигурен съм, че ще се съвземе доста бързо. А и не е ли по-добре да стои под масата, вместо да блъска по нея, как смятате? Някак по-спокойно ще е. Хайде! Кажете истината… (Той се усмихва и прави кратка пауза.) … и засрамете дявола!

Те продължават да го гледат с безмълвен страх. Той отвръща с усмивка на погледите им.

ЛИНОЖ: Е, стигнахме до същината, нали? Сега ще ви разкрия всичко, след което ще сляза долу и ще почакам, докато вземете решение.

93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Сони Бротиган се изправя. Личи си, че е изплашен, но въпреки това се осмелява да говори.

СОНИ: Защо дойде точно тук? Защо точно при нас?

94 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И МОЛИ В БЛИЗЪК ПЛАН.

МАЙК (тихо, сякаш на себе си): Сигурно защото в нас има нещо, което ужасно много го дразни…