Бурята на века - Страница 88

Моли го хваща за ръката. Майк сплита пръстите си с нейните, вдига дланта ѝ към лицето си и я допира към бузата си.

95 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНОВРЕМЕННО ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ НА ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ: Тук съм, защото островните жители могат да се обединяват в името на общото благо, когато се налага… И освен това умеят да пазят тайни. Така беше на остров Роаноук през 1587 година, така е и на Литъл Тол през 1989-а.

ХАЧ (изправя се): Хайде, кажи ни. Стига увъртания. Кажи ни какво искаш.

Хач сяда на скамейката си. Линож стои на подиума с наведена глава, сякаш се е замислил дълбоко. Островните жители очакват отговора му със затаен дъх. Навън вятърът надава пронизителен вой. Накрая пришълецът вдига глава и оглежда насядалите по скамейките хора.

ЛИНОЖ: Децата ви са тук при вас… но всъщност ги няма. При мен е същото, защото част от мен е заедно с тях.

Той посочва надясно, където се намират прозорците на външната стена. В ден, когато времето е хубаво, оттук би се открила прекрасна гледка към спускащия се към кейовете склон, към пролива и континента. Сега обаче прозорците са тъмни… поне дотогава, докато Линож не повдига бастуна си и не насочва към тях сребърната вълча муцуна.

Тогава прозорците се озаряват от яркосиня светлина. Островните жители са изумени. Някои от тях засланят очите си с длани.

ЛИНОЖ: Погледнете!

Камерата ни показва централния прозорец. Виждаме синьо небе… облаци… и клиновидно ято птици (може би патици или гъски), които тъкмо се издигат над облаците. Само че това не са нито гъски… нито патици… а…

96 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИТЕ КРЕВАТЧЕТА В ДЪНОТО НА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА.

Анди Робишо скача на крака, без да откъсва поглед от сияещите прозорци. На лицето му е изписано изумление и объркване.

АНДИ: Хари… Боже мили, това е Хари!

Той рязко се обръща към спящия си син, вижда, че момчето не е изчезнало, и отново се извръща към прозорците. До него е Анджи, която също е станала.

АНДЖИ (крещи): Бъстър! Джак, това е нашият Бъстър!

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

ЛИНОЖ: Всички са там.

98 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ И ДЕЦАТА, ЛЕТЯЩИ В НЕБЕТО — ДЕН.

Както и преди, на острието на клина се намира Линож, точно зад летящия бастун. Той държи ръцете на Пипа Хачър и Ралфи Андерсън, за които съответно се държат останалите деца, образувайки V-образна формация. Всички малчугани са радостни, засмени и изглеждат невероятно щастливи. Поне засега…

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Но ако ги пусна там…

Летящият в небето Линож пуска ръцете на Ралфи и Пипа. Щастливите им изражения моментално се заменят от ужас. Веригата се разпада и осемте хлапета политат с викове надолу, пропадайки сред кълбестите облаци.

99 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

ЛИНОЖ: … те ще умрат тук.

100 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОДИУМА И СКАМЕЙКИТЕ В ЗАЛАТА — С ЛИНОЖ.

Линож сваля бастуна си и яркосинята светлина в прозорците изчезва. Стъклата им отново помръкват. Островните жители са потресени до дълбините на душата си. Естествено, най-силно потресени от всички са родителите.

ЛИНОЖ: Видяхте ли какво стана? Ще угаснат…

Той се обръща наляво и духва леко. Няколко свещи на стената (всъщност точно осем) угасват.

ЛИНОЖ (усмихнато): … като свещички на вятъра.

Урсула Годсоу скача на крака. Преди красиво, сега лицето ѝ е изкривено и състарено от мъка. Тя се поклаща и за малко да падне, но Мелинда се изправя, подхваща я и ѝ помага да запази равновесие. Урсула започва да се моли от цялото си сърце.

УРСУЛА (обляна в сълзи): Моля ви, не наранявайте моята Сали, господине! Тя е всичко, което ми остана, след като Пит умря… Ще ви дадем всичко, което искате, стига да го имаме! Заклевам се, че ще ви го дадем. (Тя се обръща към останалите.) Ще го направим, нали?

101 ИНТ. МОНТАЖ ОТ ЛИЦА НА ОСТРОВНИ ЖИТЕЛИ.

Кат Уидърс… Сони… Дела Бизонет… Джена Фрийман… Джак, Люсиен и Алекс Хейбър, гузно скупчени един до друг… Всички кимат и мърморят одобрително. Да, ще дадат на Линож това, което иска. Готови са да го сторят.

102 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПЪРВИЯ РЕД СКАМЕЙКИ.

ХАЧ (застава до жена си): Какво е това, което искаш? Кажи ни.

103 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКАМЕЙКИТЕ И ПОДИУМА — С ЛИНОЖ.

ЛИНОЖ: Отдавна живея на този свят. От хиляди години… Но не съм бог, нито съм безсмъртен.

Линож хваща бастуна си през средата, вдига го над главата си и го смъква пред лицето си в хоризонтално положение. Едва забележима сянка се спуска върху лицето му. В същото време енергичното му лице с правилни черти — лице на четирийсетгодишен мъж в добра форма — започва да се променя… и старее. Не след дълго виждаме пред нас сбръчканото и провиснало лице на човек, който е не просто стар, а ДРЕВЕН. Очите му са дълбоко загнездени сред набраздени кухини и са обрамчени от подпухнали клепачи.

Удивени, присъстващите ахват и си шушукат. Камерата отново откроява някои лица сред тълпата, показвайки реакцията им. Например Анди Робишо — виждаме го как седи до сина си, държи ръката му и я гали уплашено.

ЛИНОЖ: Сега ме виждате такъв, какъвто съм. Стар. Прояден от болести… И на прага на смъртта.