Бурята на века - Страница 76

Жената бавно, с усилие започва да се изправя на крака. Движи се с механичната целеустременост на играчка на пружина. Когато най-накрая се надига, виждаме, че това наистина е Анджела Карвър… но колко се е променила! Красивата майка на Бъстър е безвъзвратно изгубена в миналото. Нещастното, изгърбено същество пред нас изглежда не на двайсет и осем години, а най-малко на седемдесет. Очите ѝ се взират в снежната пелена, без изобщо да забелязват съпруга ѝ. Развяващите ѝ се коси са побелели… Покритото ѝ със сняг лице е бледо и набраздено от дълбоки бръчки.

ДЖАК (прегръща я): Анджи! Скъпа! О, Анджи, колко те търсехме само! Бъстър така се разтревожи за теб…

Докато говори, той обсипва лицето ѝ с целувки, докосва я и я гали с дълбока нежност — досущ като родител, който за малко да изгуби детето си. Невероятното облекчение, което Джак изпитва, измества всичко друго и в началото той не забелязва, че жена му не реагира нито на думите, нито на действията му. После обаче започва постепенно да го осъзнава.

ДЖАК: Анджи? Скъпа?

Той се отдръпва назад и за първи път я поглежда с незамъглен от емоциите поглед. Вижда изцъклената чернота в очите ѝ… Вижда и побелелите ѝ коси, които някога са били лъскавочерни… Реакцията му — изумление и ужас.

ДЖАК: Анджи, какво ти се е случило? Какво е станало?

Той поглежда към Хач, но Хач едва ли може да му помогне. Той също е зашеметен от промяната. Както и Фърд. Джак се обръща към съпругата си и слага ръце върху раменете ѝ.

ДЖАК: Какво се случи, Анджи? Какво ти е сторил? Къде те е водил? Знаеш ли къде са другите?

Внезапно зад снежната завеса изниква огромно жълто око най-мощният фар на снегомобила. Анджи го забелязва и докато Майк спира возилото, сякаш излиза от транса си. Погледът ѝ се заковава върху мъжа ѝ и се изпълва с неистов страх.

АНДЖИ: Трябва да му дадем това, което иска.

ДЖАК: Какво, скъпа? Не те чух…

ХАЧ (той я е чул идеално): Линож?

Вратите на снегомобила се отварят. Майк и спътниците му изскачат оттам и се втурват през снега към Хач, Фърд и семейство Карвър. Анджи въобще не ги забелязва. Цялото ѝ внимание е фокусирано върху Джак и с всяка следваща дума истерията ѝ нараства.

АНДЖИ: Да, Линож. Трябва да му дадем това, което иска. Изпрати ме обратно при вас, за да ви го кажа… Само заради това не ме остави да падна — за да ви разкажа. Нямаме друг избор, освен да му дадем онова, за което е дошъл. Разбирате ли? Трябва да му дадем това, което иска!

Майк я хваща за рамото и я обръща към себе си.

МАЙК: Какво точно иска той, Анджела? Каза ли ти?

Отначало тя не отговаря. Всички са се струпали около нея, обзети от напрегнато очакване.

АНДЖИ: Каза, че довечера щял да ни го съобщи. Тази вечер щяло да се проведе необикновено градско събрание и тогава той щял да ни каже защо е дошъл. Каза, че ако някои не се съгласят… ако не поискат да направят най-доброто за града… ще трябва да си припомнят съня от миналата нощ. Ще трябва да им се напомни за случилото се в Роаноук. Ще трябва да им се напомни за Кроатон, каквото и да е това.

МАЙК (по-скоро на себе си, отколкото на другите): Сигурно има предвид името си. Истинското си име.

АНДЖИ (отново се обръща към Джак): Заведи ме вътре, Джак. Замръзвам. И искам да видя Бъстър!

ДЖАК: Разбира се.

Той я прегръща през раменете и я повежда към кметството. Майк се приближава до Хач.

МАЙК: Някаква следа от Бил Тимънс или Джордж Кърби?

ХАЧ: Не. Нито пък за Джейни Кингсбъри.

МАЙК: Госпожа Кингсбъри е мъртва. (Обръща се към Сони.) Ще паркираш ли снегомобила?

Сони се качва в кабината и форсира двигателя. Майк и Хач се запътват към кметството. Майк разказва на Хач за Госпожа Кингсбъри.

22 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — СЛЕДОБЕД.

От тази височина едва виждаме върволицата от хора, които бавно — подобно на мравки, излезли на лов из пустинята — пълзят към кметството. Управляваният от Сони Бротиган снегомобил се движи покрай тях. Този кадър се задържа в продължение на секунда-две, след което…

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

23 ЕКСТ. ГРАДСКИЯТ ПРИСТАН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Добре де… останките от градския пристан. Приливът отново се надига и върху брега се стоварват чудовищни вълни. Виждаме преобърнати лодки, изпотрошени кошове за омари, разнищени рибарски мрежи и множество купчини от отломки.

24 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В МОРЕТО НОС — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Прибоят залива рухналия фар. Навсякъде летят пръски. Една голяма вълна изхвърля някакъв тъмен обект точно до едно от кръглите прозорчета на контролната зала.

25 ЕКСТ. НЯКОГАШНАТА АПАРАТНА НА СРУТЕНИЯ ФАР КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Тъмният обект се оказва трупът на стария Джордж Кърби. С мощен рев следващата вълна се стоварва върху брега и отнася мъртвеца обратно в океана.

26 ЕКСТ. ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Виелицата продължава да бушува. Сградите са затънали в чудовищни преспи, които стигат почти до средата на витрините им.

27 ИНТ. ДРОГЕРИЯТА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Всички витрини са изпотрошени, а зейналите отвори са затрупани от преспи, които се простират чак до средата на помещението.