Бурята на века - Страница 75

Моли вдига очи и среща погледа на Мелинда. Никоя от двете не знае какво би могъл да означава подобен „подарък“, но Мелинда придърпва Пипа по-близо до себе си. Така се чувства малко по-спокойна.

14 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — СЛЕДОБЕД.

Бавно, борейки се за всеки метър, снегомобилът си пробива път през виелицата. Четиримата мъже в него нямат търпение да се върнат в кметството.

15 ИНТ. СНЕГОМОБИЛЪТ — СЛЕДОБЕД.

Майк, Сони, Хенри и Кърк са се скупчили в кабината, а провизиите са сложени в товарния отсек отзад. Лицата на всички са мрачни — все още са потресени от видяното. Пътуват мълчаливо, докато машината подскача сред преспите. Накрая безмълвието се нарушава от…

СОНИ: От всички — само старата госпожа К. Никой от другите. Според вас къде може да са? Говоря за Джордж… Анджи… и Бил Тимънс? (Никой не отговаря.) Как изобщо я е завлякъл дотам? (Никой не отговаря.) И къде е манекенът? Някой видя ли манекена? (Никакъв отговор.) Как ли я е завлякъл дотам в тази буря?

ХЕНРИ: Престани, Сони.

Сони замлъква, но само за секунда-две. После се обръща към Майк.

СОНИ: Защо ни се случва всичко това? Ти си църковен четец в методистката църква, все ти се намира по някой добър цитат от Светото писание… Сигурно имаш някаква идея за какъв дявол е всичко това!

Майк се замисля, докато управлява снегомобила по неравната бяла пустиня, в която се е превърнала главната улица.

МАЙК: Спомняте ли си историята за Йов от Библията? (Сони и другите кимат.) Е, има една част от нея, която така и не е влязла в Светото писание. Когато облогът за душата на Йов приключил и Бог победил, Йов паднал на колене и се обърнал към Господа: „Боже, защо ми причини това? През целия си живот аз Те почитах и Ти се молех, а Ти изтреби добитъка ми, порази посевите ми, погуби жена ми и децата ми и ми изпрати стотици ужасни болести… И всичко това само защото си сключил облог с Дявола? Добре, Господи… ала единственото, което искам да узная — единственото, което Твоят недостоен слуга би искал да узнае — е защо избра мен?“. Йов зачакал смирено и тъкмо се убедил, че Бог няма да му даде отговор, когато в небето затрещели гръмотевици, засвяткали светкавици и един гръмовен глас прогърмял: „Значи, искаш да знаеш защо, така ли, Йов? Ами защото в теб има нещо, което ужасно много ме дразни“.

Сони, Хенри и Кърк са се вторачили в Майк, без да знаят какво да кажат. Сони гледа като ударен от гръм.

МАЙК: Какво ще кажете? Това помогна ли ви? (Никакъв отговор от другите.) На мен също.

Далечен звук: ритмично надуване на автомобилен клаксон.

КЪРК: Все още ги търсят.

СОНИ (замислен за госпожа Кингсбъри): Желая им късмет!

16 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА И СНЕГОМОБИЛА — СЛЕДОБЕД.

С търпение и труд далеч се стига. Още не са стигнали до кметството, но както изглежда, съвсем скоро ще се доберат дотам.

17 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТРАНИЧНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО И СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП, ПАРКИРАН НЕДАЛЕЧ ОТ ТАМ — СЛЕДОБЕД.

Сега Фърд седи на мястото до шофьора, а Хач изпраща продължителни, регулярни сигнали. Джак Карвър снове около джипа, трескаво обикаля в кръг, затъва в преспите, надига се и през цялото време се взира в бушуващата виелица.

ДЖАК: Анджи! Анджи, насам!

Вече е прегракнал, но продължава да крещи с цяло гърло. Накрая се приближава до отворения прозорец на шофьорската врата, превит надве, и диша тежко, жадно гълтайки ледения въздух. Лицето му е почервеняло и се е покрило с множество капчици пот, които вече се заскрежават в ъглите на устните му и по брадичката му.

ХАЧ: Джак, влез вътре да се стоплиш…

ДЖАК: Не! Тя е някъде там. Продължавай да натискаш клаксона.

18 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ФЪРД, КОЙТО СЕДИ ДО ХАЧ.

Докато Хач говори с Джак, Фърд ненадейно изправя гръб, а очите му се разширяват. Не може да повярва, че това, което вижда, е истина.

ХАЧ: По-добре седни и си почини малко, преди да припаднеш.

ДЖАК (сопнато): Жена ми е някъде там и е жива — усещам го! Затова не спирай да надуваш клаксона!

ХАЧ: Джак, не мисля, че…

Фърд вдига треперещата си ръка. Все още не може да повярва на очите си.

ФЪРД: Хач! Джак! Вижте!

19 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАСНЕЖЕНАТА БЯЛА ПУСТОШ — ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Сред ослепителната снежна слепота се вижда някакъв силует, който броди сред вилнеещата буря. Фигурата се клатушка и залита, но не спира да върви. Не е изключено да принадлежи на жена.

20 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП С ХАЧ, ДЖАК И ФЪРД.

ХАЧ: Боже мой! Боже мой, това някой от тях ли е?

ФЪРД: Не знам.

ДЖАК (изпълнен с надежда): Анджи!!!

Той се втурва с всички сили към неясната фигура. Пада, търкаля се по снега и отново се изправя на крака. Зад него Хач отваря шофьорската врата и излиза от джипа. Фърд е малко по-бавен, но следва примера му.

ХАЧ: Джак! Почакай! Това може да не е…

Никакъв резултат. Джак едва се вижда зад снежната завеса и все повече се приближава до загадъчния силует. Но вече виждаме, че фигурата действително е женска. Когато Джак я достига, жената рухва по очи в снега.

21 ЕКСТ. ДЖАК КАРВЪР

ДЖАК: Анджи! Скъпа!