Бурята на века - Страница 74

МОЛИ: Ралфи? Ралфи, там ли си?

РАЛФИ (глас зад кадър): Мамо? Мамо, ти ли си?

О, господи, какво щастие! Моли има чувството, че от гърдите на всички в залата едновременно се е изтръгнала дълбока въздишка на облекчение. На предела на силите си — всичко това ѝ е дошло в повече — Моли се разплаква, отваря вратата…

…и вижда Ралфи. Той е весел, засмян и невредим; и изобщо не подозира що за суматоха се е вдигнала покрай отсъствието му. Когато майка му го притиска в обятията си, на лицето му се изписва недоумение. На фона на всеобщото вълнение едва ли забелязваме — но някои от нас може и да забележат — малката кожена кесийка с върви в горната си част, която Ралфи държи.

РАЛФИ: Какво има, мамо?

МОЛИ: Какво правиш тук? Ужасно ме изплаши!

РАЛФИ: Там беше онзи човек. Той искаше да ме види.

МОЛИ: Кой човек?

РАЛФИ: Този, когото татко арестува. Само че той въобще не е лош човек, мамо, защото…

Моли оставя Ралфи на земята и го избутва зад себе си с такава сила, че момчето за малко да падне. Ъптон го подхваща и го предава на Джонас Станхоуп и Анди Робишо, които са си пробили път през скупчените в полукръг любопитни зяпачи. Моли пристъпва в килера на чистача и вижда…

10 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КИЛЕРА НА ЧИСТАЧА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МОЛИ.

Вътре е пълно с почистващи препарати, метли, мопове, гъби, резервни флуоресцентни лампи и прочее… но няма никого. Не се вижда и никакъв друг изход.

11 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МОЛИ.

Тя се обръща към Ралфи… но изведнъж забелязва нещо. Връща се в килера.

12 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КИЛЕРА НА ЧИСТАЧА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МОЛИ.

В далечния ъгъл се вижда някакъв зелен лист хартия. Рекламно обявление от магазина на Андерсън за намалените цени през тази седмица. Моли го взема и го обръща. От другата страна с печатни букви пише:

...

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

Анди Робишо също е влязъл в килера. Моли му подава зеления лист.

МОЛИ: Но какво иска, по дяволите?

13 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Моли отива при Ралфи, който се е събрал с другите деца. Те бързо се отдръпват от него, понеже си мислят, че майка му ще му се кара. Ралфи вдига очи към нея, стиска кожената кесийка и се надява, че конското ще му се размине.

МОЛИ: Къде отиде той, Ралфи? Къде отиде онзи човек?

Ралфи наднича покрай нея, загледан към килера.

РАЛФИ: Не знам. Сигурно е изчезнал, когато му обърнах гръб.

ДОН (провиква се от стълбището): Тъпак! Там няма врата, през която да излезе!

МОЛИ: Млъкни, Дон Бийлс.

Дон не е свикнал на подобно отношение от страна на Моли и се притиска към баща си. Роби отваря уста да смъмри Моли, но после решава, че моментът не е подходящ.

Моли прикляква пред сина си, както бе застанала и пред Пипа, и за пръв път забелязва какво държи той — изящно изработена кесийка от естествен велур.

МОЛИ: Какво е това, Ралфи?

РАЛФИ: Подарък. Той ми даде подарък. Затова си мисля, че не е лош човек като тези по телевизията. Те не дават подаръци на децата.

Моли гледа кожената кесийка, все едно е бомба, но си остава мила и спокойна. Няма друг избор. Ралфи не може да разбере какво толкова има, но вижда наобиколилите го лица и усеща атмосферата в помещението. Горкото хлапе е на път да се разплаче.

МОЛИ (взема кесийката): Какво е това? Може ли мама да погледне?

ДЖОАНА СТАНХОУП (на ръба на истерията): Не я отваряй! Не я отваряй, Моли, може да е бомба и да гръмне!

ДЖОНАС: Спокойно, Джо!

Твърде късно. Някои от децата — може би Хайди и Сали — започват да хлипат. Възрастните отстъпват крачка назад. Виждаме как хората инстинктивно се поддават на паниката и истерията. Но след всичко онова, което им се изсипа на главата, можем ли да ги упрекнем?

КАТ: Недей, Моли. Недей.

Моли разглежда кожената кесийка. Тя провисва надолу като голяма дъждовна капка под тежестта на онова, което се крие вътре в нея. Моли плахо докосва долната ѝ част.

РАЛФИ: Всичко е наред, мамо. Не се страхувай.

МОЛИ: Знаеш ли какво има вътре, Ралфи? Погледнал ли си?

РАЛФИ: Разбира се! Дори си поиграхме с господин Линож. Той каза, че са необикновени. Каза ми още, че ще трябва да ги споделя, защото не били само за мен. Били за всички. За всички на острова!

Моли взема кесийката. Когато започва да развързва вървите, които я пристягат, напред излиза човек, под чието червено спортно яке се вижда черна риза със свещеническа якичка. Това е Боб Ригинс, местният свещеник.

ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС: На ваше място не бих го отворил, госпожо Андерсън. Особено като се има предвид кошмарът, който всички сънувахме снощи, и предполагаемата същност на този… този човек.

МОЛИ: Естествено, че не бихте го отворили, преподобни. Но понеже този човек вече на два пъти докопва сина ми с гнусните си ръце…

Тя отваря кесийката и надзърта вътре. Останалите я наблюдават със затаен дъх. Моли вижда една детска шапчица до себе си и изсипва в нея съдържанието на „подаръка“.

ФРАНК БРАЙТ (приближава се, за да погледне): Уха!

Във възклицанието му няма нищо изненадващо — това действително е подарък, който би се харесал на всяко дете. Камерата ни го показва по-отблизо. В шапката лежат десетина необикновено гладки и заоблени камъчета. Всичките са бели, с изключение на едно. То е черно и е осеяно с червени жилки, което няма как да не ни напомни за очите на Линож.