Бурята на века - Страница 73

6 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СЛЕДОБЕД.

Звук: приглушено „тръбене“ на автомобилен клаксон.

На преден план е Моли Андерсън — виждаме я да седи до Джак Карвър на една от дървените скамейки. Опитва се да успокои разстроения съпруг на Анджела. Зад тях, в дъното на залата, се намира бюфетът, към който непрекъснато прииждат хора, за да си вземат кафе и закуски. Някои хвърлят изпълнени със съчувствие погледи към Моли и Джак… но сред тях не са Роби Бийлс и синът му Дон. Двамата са изцяло погълнати от похапването на понички. Роби пие кафе, а Дон посръбва кока-кола.

ДЖАК: Трябва да я намеря, Моли!

Той се опитва да стане, но Моли го хваща за ръката, задържайки го на мястото му… поне за известно време.

МОЛИ: Знаеш какво е там навън, Джак.

ДЖАК: Може би сега се лута из виелицата и замръзва до смърт на петдесет метра оттук!

МОЛИ: Ако излезеш, и ти ще се загубиш. Ако наистина бе толкова наблизо, щеше да чуе клаксона и да тръгне по посока на звука. Както при гъста мъгла в морето, нали знаеш…

ДЖАК: Ще отида да сменя Фърд.

МОЛИ: Но Хач каза…

ДЖАК: Алтън Хачър не може да ми казва какво да правя. Жена ми е някъде там отвън.

Този път Моли е безсилна да го спре, ето защо се изправя заедно с него. През това време Сандра се качва по стълбите, оглежда се и вижда съпруга и сина си.

МОЛИ: Тогава отиди до джипа, но само до джипа, Джак! Не се отдалечавай и не тръгвай сам да я търсиш!

Обаче Джак не може да ѝ обещае подобно нещо. Дори не се опитва. Моли гледа тъжно подире му и накрая решава да го последва. Междувременно Сандра отново се оглежда. Още не е видяла Моли.

САНДРА (обръща се към Дон): Знаеш ли къде е Ралфи?

ДОН (дъвчейки поничката си): Откъде да знам?

САНДРА: Той не се ли качи заедно с теб?

Моли се приближава точно навреме, за да ги чуе, и — естествено — веднага да се разтревожи.

ДОН: Не, той остана при другите, за да подреждат. Тате, може ли още една поничка?

МОЛИ (обръща се към Сандра): Ралфи не е долу? Какво искаш да кажеш, че не е при другите деца?

САНДРА (иска ѝ се да потъне вдън земя): Не видях… Кат започна да плаче… Изтърва си чашата и я счупи…

МОЛИ: Трябваше да го наглеждаш!

Сандра потреперва. От десет години е женена за Роби и е свикнала да я обвиняват, когато нещо се обърка.

РОБИ (с типичната си арогантна надменност): На твое място не бих държал такъв тон на…

МОЛИ (изобщо не го забелязва): Трябваше да го наглеждаш! (И се втурва надолу по стълбите.) Ралфи! Ралфи!

7 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЕДОБЕД.

Четиримата участници в продоволствената експедиция са се струпали около снегомобила и предават пълните кашони на Майк, който ги нарежда в товарния отсек. Когато и последният кашон вече е вътре, Майк надига глас, за да надмогне воя на вятъра.

МАЙК: Ще направим още един курс! Сони, двамата с Хенри вземете още хляб и кифлички! Съберете всичко от лавицата! Кърк, от тебе искам картофи — поне петдесет кила! Аз ще взема мляко! Хайде, тръгвайте! Искам да се върнем възможно най-скоро!

Те поемат в индийска нишка през тясната траншея в снега. Най-отпред вървят Сони и Хенри Брайт, отзад са Майк и Кърк. Сони и Хенри влизат в магазина. Майк тъкмо прекрачва прага, когато ненадейно се спира — толкова рязко, че Кърк се блъска в него.

КЪРК: Какво ти става, по дяволите?

Майк е спрял до манекена на верандата, върху който Хач редовно си е правил шеги за сметка на Роби Бийлс. Манекенът е почти затрупан от снега, но макар че лицето му е скрито под навалелия сняг и е облечен със същия дъждобран, става ясно, че това не е същата фигура.

Майк почиства замръзналия сняг от лицето му и ние виждаме, че това всъщност е Госпожа Кингсбъри. Замръзнала е като леден къс. Потресен, Кърк се взира в мъртвата, а Майк напипва в снега около шията на жертвата нов плакат… в който обаче няма нищо забавно. Той гласи: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

Двамата мъже се споглеждат ужасено.

8 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

Приглушеното клаксониране продължава — продължителни сигнали на равни интервали.

МОЛИ (глас зад кадър): Ралфи! Ралфи!

9 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

Звук: приглушено „тръбене“ на автомобилен клаксон.

Моли не е на себе си. Неистово търси Ралфи навсякъде… обаче не може да го открие. Кат и Ъптон Бел са се притиснали уплашено един към друг. Роби, Дон, Тес Марчънт и Тавия Годсоу стоят на стълбите. Сали Годсоу вижда леля си и се втурва към нея. Уплахата се предава и на децата и те се скупчват заедно.

ПИПА: Казах ви, че не е отишъл с Дон…

Всички възрастни прииждат към детския кът — някои от креслата пред безполезния вече телевизор, други — от спалното помещение. Сред тях е и сломената от мъка Урсула Годсоу.

УРСУЛА: Ох, мили боже, сега пък какво?

Моли не ѝ отговаря. Отива при Пипа, прикляква пред нея и нежно слага ръце на раменете ѝ. Взира се в изплашените ѝ очи.

МОЛИ: Пипа, къде беше Ралфи, когато го видя за последен път?

Пипа се замисля, след което посочва към участъка между стълбището и стената. Моли поглежда натам и забелязва вратата с надпис ЧИСТАЧ. Възцарява се пълна тишина, нарушавана единствено от ритмичния тръбен зов на клаксона. Моли се изправя и тръгва към тази врата, страхувайки се какво ли ще открие зад нея. Протяга се към дръжката, но не може да се застави да я докосне, а още по-малко пък — да я завърти.