Бурята на века - Страница 72

МАЙК: Ние с теб ще вземем консерви ей от там. После ще се върнем за хляб, картофи и зеленчуци. А, и мляко! Децата ще имат нужда от мляко.

КЪРК: Ще им кажеш ли какво се получи от името на онзи? Когато разместихме кубчетата?

МАЙК: Какво ще спечелим от това?

КЪРК: Не знам. За бога, Майк, щом се сетя, тръпки ме побиват…

МАЙК: Мен също. Но засега ми се струва най-разумно да запазим тръпките за себе си. Трябва да изкараме поне още една нощ.

КЪРК: Но…

МАЙК: Хайде. Консервите ни чакат. Да ги натоварим.

Майк закрачва по алеята, където лежи преобърнатата маса. След миг колебание Кърк тръгва подире му.

3 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

В началото не виждаме източника на звука, но на равни интервали проехтява пронизителният глас на автомобилен клаксон.

4 ЕКСТ. ПАРКИНГА — СЛЕДОБЕД.

После камерата ни показва страничния вход на сградата, недалеч от който е спрян служебният джип. Не е тръгнал за никъде — дори високопроходим офроудър с двойно предаване не може да се справи със сто и петдесет сантиметрова снежна покривка — но фаровете му светят. Един човек е седнал зад волана, а друг стои отвън до превозното средство. Хач е този, който е вътре, а до джипа стои Фърд Андрюс. Той е облечен с неизменната си парка с емблемата на доброволческата пожарна команда и се взира угрижено в снега. Стъклото на шофьорската врата е спуснато и в купето влиза сняг, но на никой от двамата не му пука за това.

Фърд слага дланите си като фуния пред устата си и вика с цяло гърло.

ФЪРД: Анджи Карвър! Били Тимънс!

ХАЧ: Нещо ново?

ФЪРД: Не. Щях да ти кажа, нали? Продължавай да натискаш клаксона.

Хач продължава да изпраща продължителни, регулярни сигнали. Фърд отново се взира в снега, след което се обръща и отваря вратата на джипа.

ФЪРД: Ела ти да гледаш, а аз ще надувам клаксона. Твоето зрение е по-остро.

Двамата си разменят местата.

ХАЧ (присвил очи срещу виелицата): Джордж Кърби! Джейни Кингсбъри! Къде сте, хора?

Междувременно Фърд натиска клаксона и тръбният му зов ехти на регулярни интервали.

5 ИНТ. ДЕТСКИЯТ КЪТ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

Звук: продължаваме да чуваме клаксона, но вече леко приглушено.

Децата са приключили с подреждането и сега не знаят с какво да се захванат. Отсъствието на Ралфи Андерсън не е направило впечатление на никого. Сандра вече е успокоила Кат и сега тя самата започва да нервничи. Кат го забелязва и я дарява с измъчена усмивка и потупване по ръката.

КАТ: Вече съм по-добре. Качвай се горе. Намери мъжа си и момчето си.

САНДРА: Но… децата…

Кат става и отива при малчуганите. Сандра я гледа с известно безпокойство. Все пак това е същата жена, която съвсем неотдавна преби до смърт своя приятел.

КАТ: Кой иска да играем на „Великанска стъпка“?

ХАЙДИ: Аз!

САЛИ ГОДСОУ: И аз!

Хлапетата започват да се подреждат в редица, обърнати с лице към нея. Само Бъстър Карвър се колебае.

БЪСТЪР: Къде е мама?

САНДРА: Искаш ли да се кача горе и да видя дали не е там? Или да потърся татко ти?

БЪСТЪР: Да, госпожо Бийлс.

ПИПА: И кажете на Дон да слезе долу! Той все забравя да казва „може ли“!

Децата се смеят. Бъстър също се засмива.

ФРАНК (хваща Бъстър за ръката): Хайде, ще играем заедно. Ще бъдем партньори.

БЪСТЪР (тръгва след него, но изведнъж се спира): Къде е Ралфи?

Всички започват да се оглеждат и осъзнават, че Ралфи не е сред тях. Кат се обръща към Сандра, повдигнала въпросително вежди.

САНДРА: Сигурно е тръгнал след Дони, за да види дали ще му дадат поничка и на него. Ще ги изпратя и двамата долу.

И тя поема нагоре по стълбите. Децата са доволни от това обяснение… но не и Пипа, която се оглежда намръщено.

ПИПА: Не е тръгнал след Дони Бийлс… Или поне аз не вярвам, че е тръгнал след него.

Влиза Ъптон Бел, ухилен като симпатичен идиот — какъвто си е.

САЛИ ГОДСОУ: Кой надува този клаксон, господин Бел?

ЪПТОН: Може би някой, който иска да примами снежните птици.

ФРАНК: Какви са тези снежни птици?

ЪПТОН: Не сте чували за снежните птици?

ДЕЦАТА (в хор): Не… не… Какви са тези снежни птици? Разкажете ни!

ЪПТОН: О, те са едни такива бели и грамадни като… като хладилници! А колко са вкусни… Ммм! Проблемът е, че летят само в най-лютите виелици. Защото им трябва много силен вятър, за да ги издигне във въздуха. За тях автомобилният клаксон е като кучешката свирка — веднага ги привлича. Пак обаче си е дяволски трудно да ги уловиш… Може ли да играя с вас?

ДЕЦАТА: Да! Да, може!

Пипа в търсила навсякъде Ралфи, но сега се присъединява към връстниците си. Появата на възрастен, който да играе с тях, я кара бързо да забрави за тревогата си.

КАТ: Застани в редицата, Ъптон Бел. Само не се прави на умник и не забравяй да казваш: „Може ли?“. Хайде, да започваме. Франк Брайт, направи две стъпки като хеликоптер.

Франк прави две крачки напред, като размахва ръце и бръмчи суета, правейки се на вертолет.

ДЕЦАТА: Забрави да кажеш „може ли“!

Франк се усмихва засрамено и се връща назад. Камерата се отдалечава от децата и ни показва вратата с надпис ЧИСТАЧ.