Бурята на века - Страница 70

262 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Те сноват по пътеките между скамейките — Моли и Ралфи, семейство Станхоуп, Джони Хариман, Тавия Годсоу, Кърк и Джена Фрийман… Всичките ни стари познайници. Над всяко лице е надвиснала сянката на страха.

КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

263 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — СЛЕДОБЕД.

ТИТРИ: 2:00 СЛЕДОБЕД.

Снегът продължава да вали, а вятърът продължава да вие. Пред страничния вход на кметството е спрян най-големият снегомобил на острова. Двигателят му работи на празен ход.

264 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТРАНИЧНИЯ ВХОД НА КМЕТСТВОТО В ЕДЪР ПЛАН — СЛЕДОБЕД.

Скупчени пред вратата стоят Майк, Сони, Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Изпращат ги Моли, Хач и Тес Марчънт. Отново се налага всички да крещят, за да надвикат бурята.

МОЛИ: Сигурен ли си, че това е необходимо?

МАЙК: Не, но нямаме прогноза за времето и е най-добре да се подсигурим. А и в магазина има неща, от които се нуждаем!

МОЛИ: Портокаловият сок не си заслужава риска да се натресете на оня психопат!

МАЙК: Няма да посмее да ни нападне четиримата.

МОЛИ: Обещай ми, че ще се пазиш.

МАЙК: Обещавам. (Обръща се към Хач.) Всеки да пази партньора си. Никой да не остава сам.

ХАЧ: Точно така. Внимавайте, момчета.

СОНИ: Много ясно.

Всички се обръщат към снегомобила.

МОЛИ: Майк… ако минете покрай къщи…

Тя замлъква, притеснена да помоли за онова, което ѝ е хрумнало, но благият поглед на Майк я окуражава.

МОЛИ: Ами… разбираш ли, малчуганите се държат супер, но ако можеш да донесеш няколко игри и два-три комплекта кубчета, ще съм ти страшно благодарна.

МАЙК (целува я по бузата): Нямаш грижи.

Той се приближава до снегомобила и сяда на шофьорската седалка. Запалва двигателя. Всички махат с ръце и возилото изчезва в бурята.

ТАВИЯ: Ще се справят ли?

ХАЧ: Разбира се.

265 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН НА ГЛАВНАТА УЛИЦА — СЛЕДОБЕД.

Снегомобилът спира пред къщата. Оградата е напълно засипана от снега. Табелката с надпис ДЕТСКА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ лежи върху триметрова пряспа.

266 ИНТ. СНЕГОМОБИЛЪТ — СЛЕДОБЕД.

МАЙК (обръща се към другите): Ей сега се връщам.

Той отваря вратата на снегомобила и изскача навън.

267 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА АНДЕРСЪН, С МАЙК — СЛЕДОБЕД.

Той си пробива път през дълбоките преспи, приведен заради снега и вятъра, и едва не се блъска в Кърк Фрийман. Отново се налага двамата да викат, за да се чуят.

МАЙК: Връщай се вътре и ме чакай на топло! Ще се справя!

КЪРК: Всеки трябва да пази партньора си, забрави ли?

Той посочва към Сони и Хари в снегомобила.

КЪРК: Двама тук, двама там, а в магазина — всички заедно.

МАЙК: Добре… хайде.

Двамата поемат към верандата по погребаната под снега пътечка.

268 ИНТ. КАМЕРАТА МИ ПОКАЗВА КАТ УИДЪРС В БЛИЗЪК ПЛАН.

Тя седи на един сгъваем стол и се взира в стената с празен поглед. Държи чаша, а на раменете ѝ е наметнат пуловер. Все още е под влиянието на шока и транквилантите.

Някъде зад нея се чуват пеещи деца.

ДЕЦА И САНДРА БИЙЛС: „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

Кат реагира на песничката, но не твърде бурно. Може би не си я спомня. Камерата се отдръпва назад и ни показва малчуганите от МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ. За тях се грижат Роби и Сандра Бийлс — вече никой не прави нищо сам. Сандра дирижира пеенето им и се опитва да изглежда весела. Роби седи на един дървен стол и изглежда отнесен почти колкото Кат.

Децата изобразяват чайничета — докато пеят, свиват ръце като дръжчици и докосват с пръсти нослетата си, показвайки къде са им чучурчетата. Намират се в детския кът — между стълбището и стената, а около тях са разпилени книги, лепила, книжки за изрязване и няколко играчки.

Зад тях, в дъното на помещението се вижда затворена врата с табелка с надпис ЧИСТАЧ.

ДЕЦАТА И САНДРА БИЙЛС: „Имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“

Фърд Андрюс слиза по стълбите и застава до Роби.

РОБИ: Мразя тази песничка.

ФЪРД: Защо?

РОБИ: Не знам, просто я мразя. Как е Джак Карвър?

ФЪРД: Успокои се малко. Добре, че жените изведоха детето му, преди да изпадне в истерия. (Кимва към Бъстър.) Трябва да организираме издирване на Анджела и останалите. Ако Алтън Хачър не може да го води, ти би могъл…

РОБИ: И какво ще правим, ако издирващата група не се завърне? Ще изпратим друга?

ФЪРД: Е… не можем просто да си седим тук…

РОБИ: Разбира се, че можем. И точно това ще направим. Ще си седим тук и ще чакаме бурята да отмине. Извини ме, Фърд, но трябва да си взема кафе.

Роби става, хвърля надменен поглед на Фърд и започва да се изкачва по стълбите. Фърд тръгва подире му.

ФЪРД: Просто си мислех, че може би трябва да сторим нещо, Роби…

Камерата отново ни показва Кат. Очите ѝ проблясват. Тя вижда…

269 ВСТАВКА: БАСТУНЪТ НА ЛИНОЖ.

Вълчата глава се стрелва рязко към камерата. Озъбената муцуна сякаш ръмжи.

270 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЕТСКИЯ КЪТ — СЛЕДОБЕД.

Кат изпуска чашата си, закрива лицето си с ръце и се разтърсва от ридания. Децата спират да пеят и се обръщат към нея. Пипа и Хайди започват да хлипат от съчувствие.