Бурята на века - Страница 69

Още една огромна вълна връхлита кулата на фара и я залива чак до средата. Чуваме клокоченето на разпенената вода и простенването на пропукващите се тухли. Наклонът на кулата става доста по-сериозен.

253 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Контролната зала се накланя… накланя… Всичко е във вода… Незастопорените прибори се плъзгат по все по-стръмния под…

254 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Камерата е зад тях и ни ги показва в панорамен кадър от ляво надясно. Над гърбовете им, в далечината, виждаме как кулата на фара се накланя на една страна.

255 ЕКСТ. ДЖАК, АНДЖЕЛА И БЪСТЪР КАРВЪР — СУТРИН.

Джак е ужасно развълнуван. Той вдига Бъстър и пристъпва напред.

ДЖАК: Погледни, Бъстър! Фарът пада!

БЪСТЪР: Пада! Фарът пада!

Анджела се намира на няколко крачки зад тях. Нито Джак, нито Бъстър виждат жълтите ръкавици, които изскачат от снега, сграбчват Анджела и я завличат зад бялата завеса.

256 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Вълните се отдръпват назад. За миг ни се струва, че фарът ще издържи още малко… но той се сгромолясва, като лъчът му продължава да описва кръгове до последния момент. Когато рухва, носът е връхлетян от нова вълна, която залива развалините.

257 ЕКСТ. ПАНОРАМЕН КАДЪР НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ.

Всички са притихнали. Вълнението им се е изпарило. Сега, след като са видели всичко с очите си, им се иска това никога да не се беше случвало.

БЪСТЪР: Къде е фарът, тате? Падна ли?

ДЖАК (тъжно): Да, приятелче. Фарът падна. (Обръща се.) Анджи, ти видя ли го? Видя ли как…

Но там, където е стояла жена му, няма никого.

ДЖАК: Анджи? Анджела?

Той оглежда насъбралите се хора. Още не е притеснен или уплашен; само е озадачен, че не я вижда.

ДЖАК: Ей, Анджи…

БЪСТЪР: Мамоооо!

Джак поглежда към Орв Бучър, който стои наблизо.

ДЖАК: Виждал ли си жена ми?

ОРВ: Не съм, Джак. Може да ѝ е станало студено и да се е прибрала вътре.

258 ЕКСТ. СЕМЕЙСТВО ХОУПУЕЛ: СТАН, МЕРИ И ДЕЙВИ — СУТРИН.

Родителите на Дейви продължават да се взират в далечината, където се е издигал фарът, но Дейви се оглежда и смръщва вежди.

ДЕЙВИ: Госпожо Кингсбъри?

ГОСПОЖА ХОУПУЕЛ (чува го): Дейви?

ДЕЙВИ: Допреди малко беше ей тук!

Джак крачи покрай насъбралите се хора, хванал Бъстър за ръката.

ДЖАК: Анджи…? (Обръща се към Бъстър.): Сигурно Орв е прав — станало ѝ е студено и е влязла вътре.

Наблизо са Алекс Хейбър и Кал Фрийз.

КАЛ (оглежда се): Ей, къде се дяна Джордж Кърби?

259 ЕКСТ. СЕМЕЙСТВАТА АНДЕРСЪН И ХАЧЪР — СУТРИН.

Покрай хората, наизлезли навън, за да видят рухването на фара, вървят Алекс и Кал, които търсят Джордж Кърби; Джак и Бъстър, които викат Анджела; Дейви Хоупуел, който вика Госпожа Кингсбъри, и неколцина други, които викат Бил (навярно това е истинското име на господин ВОДА И КАНАЛ).

На лицето на Майк изведнъж се появява страшно прозрение. Той се споглежда с Хач и вижда, че и той си мисли същото. Оставя Ралфи на земята и се обръща към хората.

МАЙК: Всички вътре! Всички обратно вътре!

МОЛИ: Майк, има ли нещо?

Майк не ѝ отговаря. Той се втурва покрай стълпилото се множество и крещи с пълно гърло.

МАЙК: Вътре! Всички вътре, веднага! И не се отдалечавайте един от друг!

Страхът му се предава на съгражданите му, които започват да се обръщат към кметството. Роби се приближава до Майк.

РОБИ: Какво, по дяволите, става?

МАЙК: Може и нищо да не е. После ще разберем. Сега вземай жена си и момчето си и влизайте вътре!

Майк завърта Роби и го избутва към Сандра и Дон. В същия миг при него идва Джак Карвър с Бъстър.

ДЖАК (вече изплашен): Майкъл, виждал ли си Анджела? Беше ей тук…

Тогава Роби започва да разбира и бързо отива при Сандра и Дон. Сега не смее да ги изпусне от поглед.

МАЙК: Грабвай момчето си и веднага влизай вътре!

ДЖАК: Но…

МАЙК: Тръгвай, Джак! Веднага!

260 ЕКСТ. ХАЧ НА ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО КМЕТСТВОТО.

Хората минават покрай него и влизат вътре през страничния вход. Почти всички изглеждат уплашени. Хач се старае да гледа във всички посоки едновременно… което е невъзможно заради обилния снеговалеж.

ХАЧ: Госпожо Кингсбъри?… Джордж?… Джордж Кърби?… Бил Тимънс, къде си?

Изведнъж забелязва нещо яркочервено и тръгва натам. Вдига шапката на Госпожа Кингсбъри от земята, изтръсква снега от нея и я наблюдава с мрачна физиономия. Майк се приближава до него, подтиквайки съгражданите си да влизат в кметството. Очите на Майк също шарят навсякъде. Двамата са като пастири, опитващи се да защитят смаляващо се стадо.

Майк взема шапката от Хач и се взира в нея.

МАЙК: Вътре! Всички вътре! Веднага!

261 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — С ДЖАК И БЪСТЪР.

БЪСТЪР: Тате, къде е мама? Оставихме мама навън! Тате, оставихме мама навън!

ДЖАК (започва да плаче): Спокойно, момчето ми, мама е добре.

И той помъква Бъстър към вратата, водеща към приемната и стълбището на сутерена.