Бурята на века - Страница 68

Останалите родители — Линда Сейнт-Пиер, Карла Брайт, Джак Карвър, Джил Робишо — правят същото. Урсула Годсоу обаче посреща с отпор ентусиазма на Сали.

УРСУЛА: Мама не може, миличка. Мама е много уморена. Извинявай.

САЛИ: Тогава тати ще ме заведе… Къде е тати?

Урсула не знае как да ѝ отговори и аха-аха, да се разплаче. Дамите, които чуват този разговор, се разтапят от съчувствие и съжаление. Сали все още не знае, че баща ѝ е мъртъв.

ДЖЕНА ФРИЙМАН: Аз ще те изведа, слънчице.

Урсула ѝ кима благодарствено.

239 ЕКСТ. ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Там са се събрали около седемдесет островни жители. Всички стоят с гръб към нас и всички гледат към океана. Родителите излизат от страничния вход — някои носят децата си, а други вървят заедно с тях, хванати за ръка. От време на време някой затъва в снега до кръста и съгражданите му му помагат да се измъкне. Чува се смях; веселието им помага да се отърсят от спомените за страшния сън.

На преден план се спуска черният ствол на бастун, потъващ в снега.

240 ЕКСТ. ЗАДНАТА ЧАСТ НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Там стои Линож и наблюдава жителите на Литъл Тол през плътната пелена на валящия сняг. Те обаче не го виждат, защото са с гръб към него.

241 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Погледнат оттук, фарът е почти неразличим в снега… а от време на време се скрива съвсем от поглед. Точно в момента обаче го виждаме добре — и него, и гигантските вълни, които заливат основите на кулата му.

242 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — СУТРИН.

ХАЧ: Майк, според теб ще се срути ли?

Моли и Мелинда, придружени от Ралф и Пипа, се присъединяват към съпрузите си. Майк се навежда и вдига Ралфи, без да откъсва поглед от фара.

МАЙК: Вероятно да.

243 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Върху носа се стоварва страховита вълна, която се завихря и клокочи около кулата. Вятърът вие, снеговалежът се засилва и фарът почти се скрива от поглед — бяло привидение сред свирепата виелица.

244 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА.

Водата нахлува в контролната зала през счупените прозорци и залива всички електронни прибори. Летят искри; мониторите на компютрите помръкват.

245 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Всъщност не виждаме много, освен няколко сгради и призрачни дървета. Снеговалежът е станал още по-интензивен, а вятърът вдига бели вихрушки, създавайки опасност от дезориентация и снежна слепота.

246 ЕКСТ. ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ ПРЕД КМЕТСТВОТО, ПАНОРАМЕН КАДЪР — СУТРИН.

Повечето хора са се скупчили на отделни групички — било семейни, било приятелски. Сони и Ъптон Бел стоят един до друг; до тях се вижда Кърк, по-малката му сестра Джена и мъничката Соли Годсоу, а недалеч от тях са застанали Роби, Сандра и Дон Бийлс. Има и такива обаче, които са без компания. Зад всички се вижда нещо като плътна бяла завеса. Самата сграда на кметството се е превърнала в розовееща сянка.

КЪРК: Нищо не виждам!

ФЪРД АНДРЮС: Това е проклетата снежна слепота!

ДОН БИЙЛС: Тате, къде е фарът?

РОБИ (обръща се към Дон): Почакай да утихне вятърът и ще го видиш.

ДОН: Искам да утихне веднага!

ДЕЙВИ ХОУПУЕЛ (обръща се към Госпожа Кингсбъри): Ето там! Видях лъча му, току-що проблесна! Още се издига!

247 ИНТ. ВЗИРАМЕ СЕ В СНЕЖНАТА СЛЕПОТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Лъчът на фара проблясва неуверено, става по-ярък и отново изчезва. В този момент отново виждаме гористия нос.

248 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

ХАЧ: Още стои!

Госпожа Кингсбъри е застанала вляво от семейство Хоупуел. Червената ѝ ловджийска шапка вече е обърната с козирката напред. В този миг от снега се появяват две яркожълти ръкавици (явно Линож е разполагал и с втори чифт). Едната запушва устата на Госпожа Кингсбъри, а другата я сграбчва за шията. Жената изведнъж полита назад. Семейство Хоупуел стоят съвсем наблизо, но никой от тях не забелязва нищо; вниманието им е изцяло погълнато от чезнещия сред снежната слепота фар.

249 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.

Надигналата се чудовищна вълна се врязва в скалистия нос, надига уродливата си снага и се стоварва върху фара. И ето че той започва да се накланя.

250 ЕКСТ. СОНИ БРОТИГАН И ЪПТОН БЕЛ.

СОНИ: Срутва се… Божичко, фарът се срутва!

Недалеч от двамата е застанал жител на острова. Носи омазнена парка с надпис: ОСТРОВНА СЛУЖБА ВОДА И КАНАЛ. Зад него се надига смътна сянка — Линож. Внезапно бастунът изниква пред гърлото му, сграбчен в двата края от жълтите ръкавици. Господин ВОДА И КАНАЛ полита назад към снежната слепота. Нито Сони, нито Ъптон забелязват нещо; разрушителното зрелище сякаш ги е хипнотизирало.

251 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ОБРЪЩА КЪМ КМЕТСТВОТО.

Виждаме два черни контура — подметките на господин ВОДА И КАНАЛ. Те се мержелеят за миг във въздуха и изчезват завинаги.

252 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.