Бурята на века - Страница 67

К оглавлению

Майк се изправя и изключва телевизора.

МАЙК: В океана.

МЕЛИНДА (шокирана): Какво?

МАЙК: В океана. Масово самоубийство. Това ни чака, ако не му дадем онова, което иска.

СОНИ: Как би могъл да…

МАЙК: Не знам… но мисля, че би могъл.

Моли отмята завесата и се присъединява към тях с Ралфи на ръце. Той още спи, но сърце не ѝ дава да го остави самичък.

МОЛИ: Но какво иска той? Какво всъщност иска, Майк?

МАЙК: Сигурен съм, че ще разберем. Когато е готов да ни каже.

229 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Мощният лъч описва неизменните си кръгове, като при всяка обиколка изтръгва от мрака гъсти облаци от летящи снежинки. В един от счупените прозорци на върха се забелязва тъмен силует.

Камерата се приближава към Линож, който наблюдава града, сключил ръце зад гърба си. Досущ като владетел, съзерцаващ своето кралство. Накрая той се обръща.

230 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.

В осветената единствено от червените светлинни на приборите контролна зала Линож изглежда като зловеща сянка. Той прекосява помещението и отваря вратата към стълбите. Камерата се приближава към компютърния екран, който видяхме предишния път. От горе до долу, заличавайки предупреждението за щормова вълна, се появява — отново и отново — следният надпис:

...

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

231 ИНТ. СТЪЛБИТЕ НА ФАРА — НОЩ.

Камерата гледа надолу към витата спираловидна стълба и Линож, който слиза бързо по нея.

232 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.

Линож излиза, носейки бастуна с вълчата глава, и тръгва през снега. Един господ знае накъде се е насочил и един господ знае що за злодеяние е замислил. Камерата се задържа още малко върху кулата, след което…

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.

СЕДМО ДЕЙСТВИЕ

233 ЕКСТ. ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО — СУТРИН.

Снегът вали все тъй интензивно. Сградите са полузаринати от гигантските преспи. Краищата на електрическите жици се губят под снега. Сцената прилича на онази, която видяхме в сънищата с репортера, само дето в реалния живот снеговалежът не спира.

234 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО СУТРИН.

Куполът с мемориалната камбана е почти затрупан, а самата сграда на кметството изглежда някак призрачно. Вятърът вие все тъй свирепо, без да показва никакви признаци на утихване.

235 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.

Около половината от островните жители, потърсили укритие в кметството, седят на дървените скамейки с чинии на коленете си, похапват палачинки и пият сок. В дъното на залата се вижда импровизиран бюфет, където Госпожа Кингсбъри (с яркочервена ловна шапка с обърната назад козирка — досущ като някой гангстер) и Тес Марчънт обслужват ранобудните си съграждани. Към палачинките човек може да си вземе сок, кафе и студена овесена каша.

Закусващите са изключително тихи. Почти всички изглеждат потънали в себе си и леко изплашени. Всички семейства с малки деца вече са будни (и как няма да са будни, когато малчуганите стават рано?) и сред тях виждаме фамилиите Хачър и Андерсън. Майк храни Ралфи с палачинки, а Хач прави същото с Пипа. Съпругите им пият кафе и си говорят тихичко.

Изведнъж страничната врата се отваря и в залата нахлуват вятърът, снегът и разтрепераният Джони Хариман.

ДЖОНИ: Майк! Ей, Майки! Никога през живота си не съм виждал такава щормова вълна! Мисля, че фарът ще рухне… Ей богу, ще рухне!

Сред островните жители пробягва вълна на безпокойство. Те започват да си шушукат нервно един на друг. Майк слага Ралфи в скута на Моли и се изправя. Хач също се надига.

МАЙК: Хора, чуйте ме добре! Ако ще излизате навън, не се отдалечавайте от сградата! Не забравяйте, че навън всичко е бяло и има опасност от снежна слепота!

236 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ГОРИСТИЯ НОС И КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.

Приливът е в разгара си и в скалите се удрят огромни вълни. Почти всяка следваща вълна залива основите на кулата. Миналата нощ фарът успя да издържи щурма на прилива; тази нощ обаче едва ли ще устои.

237 ЕКСТ. СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.

Островните жители са се стълпили пред зданието и разговарят оживено. Някои вдигат циповете на шубите си и се закопчават догоре, други се увиват в шалове, а трети си вдигат качулките и си слагат ски маски.

238 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.

Последните желаещи да видят какво се случва с фара излизат навън. В залата остават само няколко души, които още не са престанали да ядат, плюс седем майки и един баща (Джак Карвър), чиито деца за нищо на света не искат да пропуснат зрелището.

РАЛФИ: Мамо, може ли да излезем да погледаме?

Моли се споглежда с Мелинда. В очите и на двете се чете както раздразнение, така и умиление (нещо, познато единствено на родителите на малчугани в доучилищна възраст).

ПИПА: Моля те, мамо, и аз искам да погледам…

Междувременно Дон Бийлс предприема доста по-заповеднически подход към Сандра.

ДОН: Дай ми якето, искам да изляза! Хайде, по-бързо!

МОЛИ (обръща се към Ралфи): Уф… добре. (Обръща се към Мелинда.) И на мен ми се искаше да изляза. (Обръща се към Ралфи.) Хайде, Ралфи, да намерим якенцето ти…