Бурята на века - Страница 66

Да, вече го виждаме съвсем ясно — телевизионният проповедник също е Линож.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): … няма ли да кажете „алилуя“? О, братя мои, няма ли да кажете „амин“? Защото ви моля да зърнете жилото на греха и да узнаете цената на порока; моля ви да съзрете несправедливостта на онези, що затръшват вратата пред скитащия странник, който всъщност не иска никак много…

Камерата се приближава към телевизионния екран и проповедникът се разтваря в тъмнина… но изпъстрена със снежинки тъмнина, защото вятърът е изтръгнал антената от покрива и сигналът е много лош. Постепенно обаче на мътния екран започва да се появява някакъв образ. И „снежинките“ вече са истински снежинки, защото телевизорът показва истински сняг и истинска буря — Бурята на века. Сред тази буря се движат хора — в дълга върволица, проточила се като змия по Атлантик Стрийт.

219 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АТЛАНТИК СТРИЙТ В ПО-БЛИЗЪК ПЛАН — НОЩ.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър)-. Защото въздаянието за похотта е прах, а възмездието за греха е смърт.

Пред камерата преминава кошмарна процесия от хипнотизирани, изпаднали в транс островни жители. Само по нощници и пижами, те сякаш не обръщат внимание на виещия вятър и засипващия ги сняг. Виждаме Анджела с малкия Бъстър на ръце, следвана от Моли, която носи Ралфи; Джордж Кърби… Фърд Андрюс… Робърта Коин… Изясни ви се, нали? Всички са тук. И всеки има на челото си странна и зловеща татуировка: КРОАТОН.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): И ако искащият бъде отритият, а молещият остане без отговор на молбата си, няма ли коравосърдечните да бъдат наказани?

220 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СПЯЩИЯ МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.

МАЙК (насън): Алилуя. Амин.

221 ИНТ. ОСТАНКИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ПРИСТАН.

Участниците в процесията вече вървят към камерата — и към своята гибел в ледените води на океана, досущ като хвърлящи се от скала леминги. Не можем да повярваме на очите си… но в същото време им вярваме, нали? След Джоунстаун и „Вратата на рая“ им вярваме.

РОБИ (върви начело на процесията): Съжалявам, че не ви дадохме това, което искахте.

После пада от назъбения край на пристана в океана.

ОРВ БУЧЪР (който пристъпва подпре му): Съжалявам, че не отвърнахме на исканията ви, господин Линож.

Той прави крачка след Роби в океана. Зад него крачат Анджи и Бъстър.

АНДЖИ КАРВЪР: Съжалявам. И двамата съжаляваме, нали, Бъстър?

Прегърнала детето си, Анджела пристъпва напред и пада във водата. След нея е Моли — с Ралфи на ръце.

222 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПЯЩИЯ МАЙК В ЗОНАТА ЗА ОТДИХ.

Той се мята насън… Кой ли не би се мятал, ако сънува подобен кошмар?

МАЙК: Не… недей, Моли…

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): А толкова малко се искаше от вас, кажете „алилуя“… Ала вие избрахте да затворите сърцата си и да затулите ушите си, затова сега ще си платите. Ще бъдете заклеймени като неблагодарни хора и ще си получите заслуженото.

223 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МОЛИ СРЕД ОСТАНКИТЕ ОТ ПРИСТАНА — НОЩ.

И тя изглежда хипнотизирана като другите, но Ралфи е в пълно съзнание. И се страхува.

МОЛИ: Ние затворихме сърцата си. Ние затулихме ушите си. И сега си плащаме. Съжалявам, господин Линож…

РАЛФИ: Татко! Татко, помощ!

МОЛИ: … трябваше да ви дадем това, което искахте.

Тя прави крачка отвъд назъбения ръб на пристана и полита в черната вода заедно с пищящия Ралфи в обятията ѝ.

224 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ, С МАЙК — НОЩ.

Той внезапно се пробужда, поемайки си жадно дъх като удавник. Поглежда към телевизора.

225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.

На екрана не се вижда никакъв образ; само танцуващи снежинки. Или предавателят също е пострадал в бурята, или предаването е свършило.

226 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.

Той се надига в креслото, мъчейки се да нормализира дишането си.

СОНИ БРОТИГАН: Майк?

Сони се навежда над Майк с подпухнали от сън очи и залепнала за главата коса.

СОНИ: Човече, да знаеш какъв кошмар сънувах… Някакъв репортер…

Към тях се присъединява Ъптон Бел и продължава изречението му.

ЪПТОН: … На главната улица… говореше, че всички били изчезнали!

Той внезапно замлъква. Двамата със Сони смаяно се споглеждат.

СОНИ: Също като в някакво градче във Вирджиния преди няколко века.

МЕЛИНДА (глас зад кадър): И никой не знаел къде са отишли… В този сън също никой от нас не знаеше накъде вървим.

Мъжете се обръщат към импровизираната завеса. Там стои Мелинда, по нощница.

МЕЛИНДА: Всички сънуват едно и също нещо! Разбирате ли? Всички сънуват един и същи сън!

Тя поглежда обратно към:

227 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ — НОЩ.

Спящите се въртят неспокойно в леглата си. От време на време простенват и въздишат, но не се събуждат.

228 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗОНАТА ЗА ОТДИХ С ТЕЛЕВИЗОРА.

МЕЛИНДА: Но как биха могли да изчезнат двеста души? Къде биха се дянали?

Сони и Ъптон клатят глави. В същото време Тес слиза надолу по стълбите. Косата ѝ е разрошена. Личи си, че още не се е разсънила съвсем.

ТЕС МАРЧЪНТ: Особено на малък остров като нашия, отрязан от света заради бурята…