Бурята на века - Страница 63

МАЙК: Какво стана? Къде е Хач?

Кърк безмълвно му посочва към полицейския кабинет. Онемял е от видяното. Майк се хвърля към вратата… и внезапно се спира.

196 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.

Кабинетът изглежда така, сякаш в него е вилнял циклон. Навсякъде са разпилени най-различни предмети, а листовете плющят под напора на вятъра, нахлуващ през задната врата. Счупеният лаптоп на Хач лежи на земята. Килията е празна. Пред вратата ѝ (която продължава да е заключена) се издига купчинка от метални пръти — част от самоделната решетка. В самата врата зее отвор с човешки очертания.

Роби и Хенри са се притиснали в стената и са се прегърнали като изплашени деца. Хач стои в средата на помещението с гръб към Майк. Главата му е наведена надолу.

Майк внимателно се приближава към него. Междувременно спътниците му са се скупчили на прага и съзерцават сцената с разширени очи и застинали лица.

МАЙК: Хач! Какво е станало тук?

Хач не отговаря, докато Майк не го докосва по рамото.

МАЙК: Какво се е случило?

Хач се обръща. Сега, след близката му среща с Линож, лицето му изглежда коренно различно. Белязано е от клеймото на ужаса, който може би никога няма да го напусне — дори и да преживее Бурята на века.

Майк е потресен.

МАЙК: Хач… Мили боже… Какво…?

ХАЧ: Трябва да му дадем това, което иска. Направим ли го, ще ни остави на мира. Само тогава ще си тръгне оттук. В противен случай…

Хач поглежда към зеещата врата, откъдето нахлува сняг. Роби пристъпва бавно към тях, подобно на немощен старец.

РОБИ: Къде отиде?

ХАЧ: Там. В бурята.

197 ЕКСТ. КАМЕРАТА ГЛЕДА ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО КЪМ ОКЕАНА — НОЩ.

Снегът се трупа, преспите се увеличават, а океанът все тъй яростно се хвърля върху брега сред фонтани от пръски и пяна. Някъде там, като част от тази буря, е и Линож.

ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

198 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ НОЩ.

Преспите са все по-дълбоки и още няколко витрини са се продънили под тежестта на навалелия сняг. По улиците вече не може да мине дори високопроходим автомобил с двойно предаване, а стълбовете на уличните лампи са затрупани чак до средата.

Камерата отново ни показва дрогерията и ние виждаме, че интериорът ѝ наподобява пейзаж от зимна тундра. Скреж блести по надписа ЛЕКАРСТВА С РЕЦЕПТИ. До витрината виси плакат, който призовава ДА РАЗКАЖЕМ ИГРАТА НА ЗИМАТА С НОВИТЕ ПЕЧКИ НА „ДЖЕНИ“, но този път зимата се смее последна — наредените печки са затрупани от снега.

И стенният часовник с махало е почти погребан под снега, обаче продължава да тиктака. Ето че удря веднъж… два пъти… три… четири пъти…

199 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — НОЩ.

Виждаме трупа ѝ — все още е покрит с бялата покривка за маса, както го е оставил Майк. В същия миг чуваме и ударите на друг часовник. Пет… шест… седем… осем…

200 ИНТ. ДЕТСКАТА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ — НОЩ.

Часовникът с кукувичка, който децата обожават, също се включва в общия хор: девет… десет… единайсет… дванайсет. След този последен удар кукувичката се скрива обратно в хралупата си. В детската градина е безупречно чисто, но и някак зловещо. Виждаме малки масички и столчета, детски рисунки по стените и черна дъска, където пише: НИЕ КАЗВАМЕ МОЛЯ и НИЕ КАЗВАМЕ БЛАГОДАРЯ. Твърде много сенки… и твърде много тишина.

201 ЕКСТ. ТОВАРНАТА РАМПА ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Виждаме замръзналия, увит с одеяло труп на Питър Годсоу. Ботушите му все тъй си стърчат навън.

202 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

В помещението продължава да цари неописуем безпорядък от канцеларски принадлежности и други предмети и купчинката от метални пръти все още се издига пред килията, но точно в момента в кабинета няма жива душа. Камерата се завърта, минава през вратата и ни показва и магазина, който също пустее. Само преобърнатата маса и разпилените по пода карти свидетелстват, че тук се е случило нещо. Големият часовник над касата — който е захранван от батерии — показва една минута след полунощ.

203 ИНТ. СКЛАДЪТ ЗА ПРОВИЗИИ ЗАД КМЕТСТВОТО — НОЩ.

И тук има два увити трупа — на Били Соумс и Кора Станхоуп.

204 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Кухнята е излъскана до блясък — плотовете, подът и съдовете сияят от чистота. Скромната армия от градски дами (без съмнение командвана от госпожа Кингсбъри) се е справила перфектно и всичко е готово за приготвянето на закуската — палачинки за двеста души. Часовникът на стената показва два след полунощ. Също като в детската градина „Малкият народец“, и в тукашната обстановка се таи нещо зловещо. За тази атмосфера със сигурност допринасят и оскъдното осветление (осигурено от генератора), и неистово виещият вятър навън.

На два стола до вратата седят Джак Карвър и Кърк Фрийман. В скутовете и на двамата лежат ловни пушки. Главите им обаче клюмат — определено им се спи.

КЪРК: Как изобщо ще видим нещо в такава виелица?

205 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

От радиостанцията се носи тихо и безсмислено пращене. Нищо друго, освен смущения. До вратата дежурят Хач и Алекс Хейбър, които също са въоръжени с ловни пушки. Всъщност Хач дежури, а Алекс дреме. Хач го поглежда и ние виждаме как се пита дали да го събуди. В крайна сметка решава да го остави да спи.