Бурята на века - Страница 62

ХЕНРИ (с ужасен шепот): Кой си ти?

ЛИНОЖ: Аз съм съдбата ви.

Той се обръща и повдига дюшека. Там е бастунът с вълчата глава. Линож го вдига високо и от него започва да струи ослепително синьо сияние.

Хенри отстъпва уплашено назад, закривайки очите си с длан. Роби, който междувременно е успял да се изправи, прави същото. Сиянието става все по-ярко и по-ярко. Светлината е оглушителна като писък.

187 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

През ключалката, покрай пантите и през цепнатината над пода струи светлина. Тримата мъже неволно се отдръпват назад.

ДЖАК: Какво е това? Какво става?

ХАЧ: Нямам представа.

188 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри и Роби са се снишили в единия ъгъл на помещението, облени от ослепителното синьо сияние. В тази светлина за първи път виждаме Линож такъв, какъвто е в действителност — древен маг, чийто бастун е нещо като зловеща версия на жезъла на Аарон1. Синьото сияние извира на вълни от него.

Бележките на таблото за обяви се откъсват от там и започват да се реят във въздуха. Полицейският бележник на Майк се издига над бюрото и също полита. Бавно, но неотклонно чекмеджетата се отварят едно след друго и намиращите се в тях предмети започват да кръжат над бюрото — химикалки, хартии, белезници и дори забравен недояден сандвич. Във въздуха се носи и кошничката за входяща и изходяща кореспонденция — заедно с лаптопа на Хач.

В другия край на помещението револверът, който Роби е възнамерявал да използва срещу Линож (що за глупава идея, нали?), се издига във въздуха, обръща се с дулото си към стената и стреля шест пъти.

189 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач, Кърк и Джак реагират на изстрелите. Хач се оглежда трескаво, погледът му попада върху витрината с инструментите и грабва пожарникарската брадва от там. Обръща се и започва да я стоварва върху вратата — в зоната около дръжката. Джак го хваща за ръкава.

ДЖАК: Хач! Може би няма смисъл да…

Хач го отблъсква назад и продължава. Може и да няма смисъл, но в момента може да направи само това.

190 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Самоделно заварените решетки на килията започват да се разпадат една по една, досущ като есенни листа. Хенри и Роби гледат, парализирани от ужас. Решетките падат все по-бързо и по-бързо и в тях се образува отвор с човешка форма. Накрая Линож минава през нея. Той хвърля презрителен поглед на свитите в ъгъла човешки същества, обръща се и вдига бастуна си към вратата, водеща към магазина.

191 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач тъкмо е вдигнал брадвата за поредния удар, когато вратата ненадейно се отваря сама. От нея струи ослепителна сребристосиня светлина.

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Хач.

Хач пристъпва в потока от светлина. Джак го хваща за ръката.

ДЖАК: Хач, недей!

Хач не му обръща внимание. Пристъпва към сиянието, а пожарникарската брадва се изплъзва от пръстите му.

192 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ — НОЩ.

Служебният джип се приближава към супермаркета и се насочва към паркинга. Жалузите против буря са спуснати пред витрините, но под вратата се процежда ослепително синьо сияние.

193 ИПТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Майк е зад волана на претъпкания със здравеняци офроудър.

ДЖОНИ (смаян): Какво, по дяволите, е това?

Майк не си дава труд да отговаря, но изскача от джипа едва ли не в момента, в който дърпа ръчната спирачка. Другите също се устремяват към магазина, но Майк стига първи до вратата.

194 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хач пристъпва из сияйното помещение като сомнамбул, без да забелязва реещите се и кръжащи във въздуха предмети. Собственият му лаптоп го удря по главата. Хач го оттласква и преносимият компютър полита встрани, сякаш е в състояние на безтегловност. Хач се приближава до Линож, който е обгърнат от ореол от непоносимо ярка светлина.

Сега виждаме, че Линож всъщност е старец с падащи до раменете оредели бели коси. Страните и челото му са набраздени от дълбоки бръчки, устните му са потънали навътре, но чертите му излъчват сила и мощ. Що се отнася до очите му… в очите му се кълбят алени и черни вихрушки. Предишните му обикновени дрехи вече ги няма; той е облечен с тъмна роба, обсипана с променящи се сребърни декорации. Продължава да държи жезъла си високо вдигнат — в горния му край се зъби сребърната вълча глава, а стволът му е покрит с магически руни и символи. С другата си ръка се протяга и хваща Хач за рамото… само дето ръката му прилича на чудовищна ноктеста лапа.

Линож се навежда и лицето му почти докосва това на Хач. Устните му се разтварят и разкриват острите му зъби. През цялото това време Хач го наблюдава с разширени, пустеещи очи.

ЛИНОЖ: Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира. Кажи им. Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.

После Линож се обръща, краищата на робата му се развяват подире му и се насочва към задния вход и товарната рампа.

195 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВХОДА НА МАГАЗИНА — НОЩ.

Вратата рязко се отваря и Майк нахлува вътре, следван от дружината си. Той се втурва по централната алея, прескача преобърнатата маса — доскорошна арена за игра на карти — и хваща Кърк Фрийман за раменете.