Бурята на века - Страница 64

Камерата ни показва бюрото на Урсула, където Тес Марчънт е заспала с отпусната върху ръцете си глава. Камерата се фокусира върху нея за момент, след което се спуска надолу по стълбите. В същия миг чуваме полузаглушен от смущенията глас.

ПРОПОВЕДНИК (глас зад кадър): Знаете, приятели, че не е лесно да се води праведен живот. Колко по-лесно е да се поддаваме на така наречените си „приятели“, които ни убеждават, че в греха нямало нищо лошо… Че няма Бог, който ни гледа отгоре и който вижда всичко… Че можем да правим всичко, което си поискаме, стига да ни се размине пред закона… Няма ли да кажете „алилуя“?

ПРИГЛУШЕН ОТГОВОР: Алилуя.

Пред телевизора са останали едва десетина души. Те са се разположиш в малкото удобни кресла и дивани, чието място е на някоя дворна разпродажба. Всички са заспали — всички, с изключение на Майк. По телевизията, едва видим заради снежинките, се вижда деформираният образ на проповедник със зализана коса, който изглежда толкова достопочтен, колкото и Джими Суогарт в двора на третокласен мотел.

МАЙК (говори на телевизора): Алилуя, братко мой. Давай нататък.

Той седи в едно кресло с избушена тапицерия, разположено малко настрани от останалите. Има уморен вид и вероятно няма да остане буден още дълго. Главата му вече клюма. Виждаме кобура на бедрото му и револвера в него.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): Братя мои, тази вечер искам да ви поговоря за тайния грях. Напомням ви, кажете „алилуя“, че грехът е сладък в устата, но горчив на езика и отровен в стомаха на праведника. Да ви благослови Господ, няма ли да кажете „амин“?

Не и Майк. Брадичката му е клюмнала на гърдите, а очите му са затворени.

ПРОПОВЕДНИК (продължава): Най-страшен обаче е тайният грях! Себичното сърце, което казва: „Няма да разкажа на никого, ще запазя всичко в тайна и никой никога няма да я узнае!“. Помислете си за това, братя и сестри! Лесно е да се каже: „Ще запазя тази малка скверна тайна, тя не засяга никой друг и по никакъв начин няма да ми навреди!“. Ала кажете ли си така, значи да не видите гангрената на покварата, която плъзва около тайния грях… И болестта, която започва да разяжда душата…

По време на тази реч камерата ни показва някои от спящите лица. Виждаме Сони Бротиган и Ъптон Бел, които хъркат на един диван, допрели главите си. На съседния диван спят прегърнатите Джонас и Джоана Станхоуп. После камерата се насочва към импровизираната завеса и гласът на проповедника, говорещ за тайния грях и себичността, затихва.

Камерата ни отвежда зад завесата. Тук, в зоната за сън, се чуват типичните за всяка обща спалня звуци: кашляне, хъркане, подсмърчане и сумтене.

Дейви Хоупуел спи по гръб с намръщено лице. Роби Бийлс е обърнат на една страна, протегнал ръце към Сандра. Пръстите им са сплетени. Урсула Годсоу лежи до дъщеря си Сали и зълвата си Тавия; трите са се сгушили една до друга, съкрушени от смъртта на Питър.

Мелинда Хачър и Пипа спят на долепени един до друг кревати, а Ралфи се е сгушил в обятията на майка си Моли.

Камерата продължава по-нататък — към детския кът, където спят повечето деца. Сред тях са Бъстър Карвър, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер и Дон Бийлс.

Жителите на остров Литъл Тол спят. Сънят им е неспокоен… но спят.

206 КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ БИЙЛС В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той си мърмори неразбираемо насън. Очните му ябълки се движат бързо под клепачите. Роби сънува.

207 ЕКСТ. ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — ДЕН.

На улицата — или всъщност над нея, понеже е затрупана от близо метър и половина сняг — стои телевизионен репортер. Той е млад и симпатичен. Носи ярколилав скикостюм, ръкавици в същия цвят и е със ски на краката. Без ски едва ли би могъл да се задържи върху снега.

Улиците може и да са погребани под сто и петдесет сантиметрова снежна покривка, но това е само началото. Витрините на магазините и фасадите на сградите са сковани от огромни преспи. Прекъснатите кабели на електрозахранването се губят в снега като разпокъсани нишки от гигантска паяжина.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР: Така наречената Буря на века вече с история. От Ню Бедфорд до Ню Йорк хората ринат колосални количества сняг, които вписаха в книгите на рекордите не просто нови редове, а цели страници.

Репортерът започва да се пързаля със ските си надолу по главната улица, покрай дрогерията, железарския магазин, ресторантчето „Хенди Боб“, козметичния салон…

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР: Да, ринат навсякъде… освен тук — на остров Литъл Тол. Малко късче суша, недалеч от мейнското крайбрежие, където (според данните от последното преброяване) живеят около четиристотин души. Почти половината от това население потърси укритие на континента, когато стана ясно, че бурята ще се разрази с опустошителна сила. Сред тях са почти всички ученици, които ходят на училище на материка. Останалите обаче… близо двеста мъже, жени и деца… са безследно изчезнали. Малцината оцелели са в ужасно състояние и навяват страховити мисли.

208 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОСТАНКИТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — ДЕН.

Хора от екипите на „Бърза помощ“ с мрачни физиономии носят четири носилки към полицейския катер, привързан към една отломка от пристана. Върху всяка носилка има черен чувал за трупове.

ТЕЛЕВИЗИОНЕН РЕПОРТЕР (глас зад кадър): До този момент на остров Литъл Тол са открити всичко на всичко четири трупа. Два от тях може да се считат за жертви на самоубийство, но другите два със сигурност принадлежат на хора, загинали от насилствена смърт. По всяка вероятност са пребити до смърт с един и същ тъп предмет.