Бурята на века - Страница 61

Франк слага длан пред устата си и се смее. Хенри се усмихва.

ХЕНРИ: След минутка слизам.

172 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ — ДЕН.

Зад прозорците е красиво, както може да бъде само в Мейн в разгара на лятото — синьо небе над просторни зелени поля, които се спускат към лазурните, увенчани с бели гребенчета вълни. В океана се виждат рибарски корабчета. Чайките кръжат над тях и надават обичайните си крясъци.

173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СПАЛНЯТА, С ХЕНРИ — ДЕН.

Той си поема дълбоко въздух, задържа го и бавно издишва.

ХЕНРИ: Слава богу, всичко се оказа сън. Присъни ми се, че сега е зима… имаше страшна виелица… и онзи човек дойде в града…

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Онзи страшен човек…

Сепнат, Хенри рязко се обръща.

174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХЕНРИ.

Въпреки че в съня на Хенри е лято, Линож е облечен по същия начин, както го видяхме за първи път пред дома на Марта — с полушуба, черна шапка и жълти кожени ръкавици. Лицето му внезапно се изкривява и той отваря уста, разкривайки множество дълги и остри зъби. Насочва сребърната глава на бастуна към Хенри и вълчата муцуна оживява, като започва да ръмжи и да трака със зъби.

175 ИНТ. ОБЛЯНАТА ОТ СЛЪНЦЕ СПАЛНЯ — С ХЕНРИ.

Той отстъпва назад, за да се отдръпне от сребърния вълк. Удря се в долната част на прозореца, коленете му се подкосяват и той полита навън с уплашен вик.

176 ЕКСТ. ПАДАЩИЯТ ХЕНРИ.

Той обаче пада не от своя дом и не върху твърдата земя на остров Литъл Тол. Хенри лети към клокочеща червено-черна огнена бездна. Това е адът, а алените отблясъци в чернотата са същите като онези, които се появяват в очите на Линож.

Хенри пропада и крещи, отдалечавайки се от камерата.

177 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ХЕНРИ.

Той потреперва на стола, пада от него и издава приглушен стон, когато се удря в пода. После отваря очи и се оглежда недоумяващо.

178 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА И ИГРАЧИТЕ НА КАРТИ.

В момента, в който Хенри пада на земята, те надигат глави и виждат застаналия пред килията Роби.

КЪРК: Хач, Роби държи револвер! Мисля, че ще убие арестанта!

Хач скача на крака, преобръщайки масата, на която играят.

ХАЧ: Роби! Махни се от него! Хвърли оръжието!

179 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХЕНРИ.

ХЕНРИ: Роби? Какво…

Хенри се надига от земята. Личи си, че още е замаян.

180 ИНТ. КИЛИЯТА — С РОБИ И МАЙКАТА НА РОБИ.

Тя седи на нара, където е седял Линож (естествено, това не е истинската майка на Роби, а Линож). Много е стара — над осемдесет — и много слаба. Носи бял болничен халат, а на лицето ѝ е изписан безмълвен упрек. Роби я гледа като хипнотизиран.

МАЙКАТА НА РОБИ: Роби, защо не дойде при мен? След всичко, което направих за теб… След всичко, от което се отказах заради теб…

ХАЧ (глас зад кадър): Роби, недей!

МАЙКАТА НА РОБИ: Защо ме остави да умра сред непознати? Защо ме остави да умра самичка?

Тя протяга своите тънки, треперещи ръце към него.

181 ИНТ. МАГАЗИНЪТ.

Хач, Джак и Кърк се втурват към отворената врата на полицейския кабинет.

182 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри, който още не може да дойде на себе си, пристъпва към килията. Линож седи на нара, протегнал ръце към Роби… Камерата ни го показва през очите на Хенри, затова виждаме него, а не майката на Роби.

Линож поглежда към вратата, водеща към магазина, и тя се затръшва пред лицето на Хач.

183 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МЪЖЕТЕ В МАГАЗИНА.

Хач налита на вратата и отскача назад. Сграбчва дръжката — не помръдва. Блъска вратата с рамо — никакъв резултат.

ХАЧ (обръща се към Джак и Кърк): Не стойте така, помогнете ми!

184 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Чуваме глухи удари по вратата. Майката на Роби седи на нара по болничен халат и гледа своя блуден син.

МАЙКАТА НА РОБИ: Чаках те, Роби, и все още те чакам. Чакам те… Долу, в ада.

РОБИ: Млъкни! Млъкни или ще стрелям!

МАЙКАТА НА РОБИ: С това ли?

И тя поглежда насмешливо към револвера. Роби проследява погледа ѝ.

185 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РЪКАТА НА РОБИ, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОБИ — В БЛИЗЪК ПЛАН.

Оръжието го няма. Той държи в ръката си извиваща се змия. Роби надава вик и я хвърля далеч от себе си.

186 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Всичко останало виждаме през очите на Хенри Брайт — тоест така, както е в действителност. Роби е захвърлил не змия, а револвера, и на нара седи не майка му, а Линож. Сега Линож се изправя и се приближава до решетките.

ЛИНОЖ: Ще те чакам в ада, Роби, и когато дойдеш там, ще си приготвя една лъжица. С тази лъжица ще изгреба очите ти. Ще ги изгреба и ще ги изям, после пак и пак, и пак, защото адът е безкрайно повторение, Роби. Родените в похот ще станат на прах. Ще дойдат при мене родените в грях.

Хенри се навежда за револвера. Линож поглежда към оръжието и то се плъзга по пода. После Линож се взира в Роби и Роби внезапно полита назад. Удря се в стената и пада на коленете си.