Бурята на века - Страница 60

МАЙК: Анди? Имаш ли една минутка?

Анди поглежда въпросително към Джил и тя му кимва. В момента е заета — успокоява Джоана.

164 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Влизат Майк, Моли и Анди. Урсула и Сандра стоят наблизо и гледат с очакване към Майк.

МАЙК: Мъртва е. Сандра, ще ми донесеш ли още две-три одеяла, в които да я увием?

САНДРА (мобилизира цялата си воля): Добре. Дадено. Ей сегичка.

Личи си, че Майк полага всички усилия да запази спокойствие и да върши онова, което е редно, макар и да не е съвсем сигурен кое е редно в момента и кое — не. Никъде в устава не пише как да се справяш с подобни ситуации.

Сони Бротиган и Ъптон Бел се качват по стълбите, любопитни да разберат какво става.

МАЙК: Сигурни ли сте, че Били Соумс е мъртъв?

СОНИ: Аха. Какво пак е станало?

МАЙК: Старата госпожа Станхоуп също е починала. В дамската тоалетна.

ЪПТОН БЕЛ: Свети боже! Как е умряла? Инфаркт? Инсулт?

МОЛИ: Самоубийство.

МАЙК: Тялото на Били все още ли е в склада за провизии?

СОНИ: Да, там е. Стори ни се най-подходящото място. Покрихме го. Какво, да го вземат дяволите, става…

Сандра се изкачва по стълбите, понесла няколко одеяла.

МАЙК: Анди, ти и Сони покрийте госпожа Станхоуп. После я изнесете и я сложете до Били. Използвайте задния вход. Не искам хората да ви гледат как носите мъртвец, ако мога да им го спестя.

СОНИ: Ами Джонас? Синът ѝ? Преди малко го видях долу, тъкмо се приготвяше да си лег…

МАЙК: Да се надяваме, че вече си е легнал. Жена му ще му каже утре сутринта. Ъптон Бел?

ЪПТОН: Да?

МАЙК: Слез долу и ми намери петима или шестима мъже, които още не са заспали. Трябват ми хора, които са в състояние да изминат около километър в дълбокия сняг, без да получат сърдечен удар. Не им обяснявай нищо, само им кажи, че искам да ги видя. Става ли?

ЪПТОН: Разбира се!

Въодушевен, Ъптон се обръща и тръгва към стълбите.

165 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Хач, Джак Карвър и Кърк Фрийман седят на една маса в магазина и играят на карти. Хач поглежда към:

166 ИНТ. ЕДНО ОТ ОГЛЕДАЛАТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В МАГАЗИНА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАЧ.

Огледалото е така разположено, че Хач да вижда какво става в полицейския кабинет. В момента Хенри седи зад бюрото на Майк — облегнат назад, със скръстени ръце и клюмнала брадичка. Задрямал е. Роби седи малко по-далеч и наблюдава Линож, който отново е заел неизменната си поза.

167 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ИГРАЧИТЕ НА КАРТИ.

Доволен, Хач си взема карта, усмихва се и я обръща на масата.

ХАЧ: Джин!

КЪРК: Гадняр!

168 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ОГЛЕДАЛОТО ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В ЕДЪР ПЛАН.

Роби надзърта в огледалото, за да види дали в момента го гледат. После се протяга към бюрото, взема лежащия там револвер и се изправя.

169 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хенри дреме. Групичката в магазина е погълната от играта на карти. Роби пристъпва към килията на Линож. Когато Линож заговаря, гласът му е на стара жена — майката на Роби.

ЛИНОЖ: Къде е Роби? Искам да видя моя Роби, преди да умра. Той каза, че ще дойде! Къде си, Роби? Роби, искам да подържиш ръката ми, преди да умра!

Хенри се размърдва в съня си, но не се събужда, а се унася още по-дълбоко. Реакцията на Роби е смесица от изумление, ужас и срам… После лицето му се вкаменява.

РОБИ: Мисля, че на всички в този град им писна от теб.

Той вдига револвера и го насочва между решетките.

170 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО НОЩ.

Отваря се една странична врата и навън излизат неколцина мъже, готови да се притекат на помощ на групата в супермаркета. Както Майк беше обещал, всички са здравеняци: Ъптон, Сони, Джони Хариман, Алекс Хейбър и Стан Хоупуел, бащата на Дейви. Те се насочват към джипа, пробивайки си път през снега. На вратата изникват още две фигури: Майк и Моли. Моли се е загърнала с дебел шал.

МОЛИ: Заради онзи мъж ли е? Който вдигна Ралфи в магазина? Заради него е, нали?

Майк не отговаря.

МОЛИ (продължава): Ще се пазиш, нали? Не искам нищо лошо да ти се случи.

МАЙК: Аха.

МОЛИ: Този човек… ако изобщо е човек… никога няма да попадне в съда, Майкъл. Знам го… И ти също го знаеш. (Кратка пауза.) Може би трябва да се отървете от него. Нека да претърпи злополука…

МАЙК: Влизай вътре, преди да си замръзнала.

Тя отново го целува — този път по-продължително.

МОЛИ: Върни се скоро при нас.

МАЙК: Ще се върна. Обещавам.

Тя затваря вратата. Майк върви към джипа по стъпките на другите, приведен напред заради силния вятър.

171 ИНТ. ОКЪПАНА ОТ СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ СПАЛНЯ.

Прекрасна стая, преливаща от светлина. Прозорецът е отворен и завесите бавно се издуват към леглото под милувките на летен бриз. Хенри Брайт излиза от банята — само по долнище на пижама и наметната през раменете му хавлиена кърпа. Тъкмо се приближава към прозореца, когато вратата се открехва и оттам наднича синът му Франк.

ФРАНК: Мама каза да слезеш долу за закуска, тате!

Над главата на Франк се подава усмихнатото лице на Карла.

КАРЛА: Не! Мама казва веднага да слезеш долу за закуска, сънливи тате!