Бурята на века - Страница 57

К оглавлению

Двамата тръгват към вратата, водеща към магазина. Майк нещо се колебае и поглежда към Урсула.

МАЙК: Ще се оправиш ли?

УРСУЛА: Да.

Майк и Хач излизат. Урсула забелязва, че Линож се взира в нея.

УРСУЛА: Какво си ме зяпнал?

Линож продължава да я гледа. На устните му заиграва едва доловима усмивка.

ЛИНОЖ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко…“

136 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Анджела Карвър стои пред умивалника в дамската тоалетна. Облечена е с пухкав домашен халат и в момента мие зъбите си. От заключената тоалетна кабинка зад нея се чува шумолене на дрехи и изплющяване на ластици — явно Кора се преоблича за сън.

КОРА (пее си от тоалетната кабинка): „… имам си и дръжчица, и чучурче сладко!“

Анджела поглежда натам — първо с недоумение, а после с усмивка. После изплаква уста за последен път, вдига чантичката с тоалетните си принадлежности и излиза. В следващия момент Кора се подава от кабинката — с розов халат, дълъг чак до земята, и с нощна шапчица на главата. Да, точно така! Тя се приближава с царствена походка до умивалника, поставя внимателно нощната шапчица отгоре му, отваря чантичката си и изважда оттам тубичка с нощен крем.

КОРА: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни!“

137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Четиримата мъже и двете жени гледат Линож с удивление и безпокойство. Той сякаш маже лицето си с невидим крем.

ЛИНОЖ (пее си тихичко): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко!“

ХЕНРИ БРАЙТ: Тоя е луд за връзване. Няма друго обяснение.

138 ИНТ. ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО В МАГАЗИНА — С МАЙК И ХАЧ.

Тук е сумрачно и малко зловещо, защото единствената светлина идва от флуоресцентните лампи над хладилната витрина.

МАЙК: Оставям те да командваш тук за известно време.

ХАЧ: О, Майк, изобщо не ми се иска да…

МАЙК: Само за малко. Искам да върна тези жени обратно в кметството, докато улиците са все още проходими за джипа. После ще видя дали Моли е добре, ще ѝ покажа, че аз съм добре, и целуна Ралфи за лека нощ… Накрая мисля да взема с мен всички мъже, които стават за нещо, и да ги докарам тук с джипа. Ще дежурим по трима-четирима, докато бурята не утихне. Или даже по петима, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.

ХАЧ: Няма да се почувствам по-добре, докато не го видя в областния затвор в Дери!

МАЙК: Да, съгласен съм.

ХАЧ: Кат Уидърс… Не мога да повярвам, Майк. Кат никога не би наранила Били.

МАЙК: Да, и с това съм съгласен.

ХАЧ: Кой, по дяволите, е задържаният тук? Той… или ние? Можеш ли да ми кажеш?

Майк дълго-дълго разсъждава над въпроса. Накрая клати глава.

ХАЧ: Голяма бъркотия, а?

МАЙК: Аха. Ще се оправиш ли с Роби?

ХАЧ: Нямам друг избор. Поздрави Мелинда от мен, ако е все още будна. Кажи ѝ, че съм добре. И целуни Пипа от мен.

МАЙК: Непременно.

ХАЧ: Имаш ли представа колко време ще отсъстваш?

МАЙК: Четирийсет и пет минути, най-много час. И ще се върна с цяла кола здравеняци. Междувременно ти ще разполагаш с Джак, Хенри, Роби и Кърк…

ХАЧ: Смяташ ли, че това би ни помогнало, ако онзи пак се развихри?

МАЙК: А ти смяташ ли, че в кметството е по-безопасно? Или някъде другаде на острова?

ХАЧ: Като се замисля за Кат и Били… не.

Майк се връща в полицейския кабинет. Хач го последва.

139 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той продължава да втрива в бузите си невидимия крем и да си тананика „Аз съм малко чайниче“.

140 ИНТ. КОРА В ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Тя си маже лицето с нощния крем и също си тананика „Аз съм малко чайниче“. За първи път, откакто синът и снаха ѝ са я докарали тук, тя изглежда щастлива и доволна. В огледалото се отразява дамската тоалетна, в която (поне за момента) няма други хора.

Внезапно светлините изгасват — генераторът отново се е задавил.

КОРА (глас в тъмното): Ах, да му се не види!

Лампите отново светват. Кора въздъхва облекчено и подновява мазането на лицето си. Изведнъж обаче застива. Подпрян на стената под сешоара за ръце, се вижда бастунът на Линож. Преди не е бил там, но ето го — отразен в огледалото. По него не се забелязва и капчица кръв. Лъскавата сребърна глава сияе изкусително.

Известно време Кора го гледа, след което се обръща и пристъпва към бастуна.

141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

ЛИНОЖ: Досущ като бастуна на татко!

142 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Мъжете са се скупчили около бюрото на Майк. На стола му седи Урсула, а до нея стои Джоана. Никой от тях не забелязва завръщането на Майк и Хач. Всички са като хипнотизирани от пантомимата на Линож.

ДЖОАНА: Какво прави той?

Урсула клати глава. Мъжете са не по-малко озадачени.

143 ИНТ. ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО — С КОРА.

КОРА (навежда се и вдига бастуна): Досущ като бастуна на татко!

144 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Майк и останалите наблюдават Линож. Той не им обръща внимание — изцяло е погълнат от онова, което върши с Кора. Той взема два невидими предмета — по един във всяка ръка — и сякаш ги завърта. После натиска нещо надолу с палеца си. Накрая имитира ровене из дамска чантичка и избор на неголям предмет, който стиска в лявата си ръка.