Бурята на века - Страница 56

МОЛИ: Хайде, всички вън! Това не е шоу!

Зяпачите се размърдват, но никой не си тръгва.

МОЛИ (с по-спокоен и уравновесен тон): Та вие я познавате от цяла вечност! Каквото и да е направила, все пак заслужава глътка въздух.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, момчета. Да вървим. Те си знаят работата.

Джонас е професионалист — вероятно е юрист — и излъчва достатъчно авторитет, за да накара хората да се разотидат. Единствено Сони и Ъптон се съпротивляват още известно време.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Хайде, Сони. Ъптон. Нямате работа тук.

СОНИ: Напротив. Може да я заведем в полицията и да я тикнем зад решетките за убийство!

ЪПТОН БЕЛ (във възторг от идеята): Аха!

ДЖОНАС СТАНХОУП: Мисля, че килията вече е заета… Освен това смятате ли, че може да избяга някъде — в тази буря и в това състояние?

И той кимва към момичето, което (извинете за каламбура) е изпаднало почти в кататония. Сони най-сетне проумява какво има предвид Джонас и се затътря към изхода. Ъптон крачи подире му.

МОЛИ: Благодаря ви, господин Станхоуп.

Междувременно Госпожа Кингсбъри отмества встрани чашата с бульона — изгубена кауза — и се взира в Кат с нарастващо безпокойство.

ДЖОНАС СТАНХОУП (обръща се към Моли): За нищо, Моли. Да сте виждали майка ми?

МОЛИ: Май се готвеше да си ляга…

ДЖОНАС СТАНХОУП: Добре. Добре…

И той се обляга на стената, а лицето и позата му сякаш възкликват: „Велики боже, що за ден!“.

130 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Скамейките и подиумът пустеят, но на пътеката в края на залата се виждат няколко души. Единствената жена сред тях е възрастната Кора Станхоуп, самопровъзгласилата се кралица на Литъл Тол. В ръката си държи чантичка с тоалетни принадлежности.

Насреща ѝ се задава възрастен джентълмен, на име Орвил Бучър. Той е по халат, чехли и бели чорапи. Носи четка за зъби в пластмасово калъфче.

ОРВИЛ: Привет, Кора! Тук сме като на лагер, нали? Остава само да сложат един чаршаф на стената и да ни прожектират анимационни филмчета!

Кора изсумтява презрително, вирва нос и продължава по пътя си, без да продума. Междувременно хвърля възмутен и осъдителен поглед на косматите пищяли на стареца, които се виждат между горната част на чорапите и края на халата му.

131 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА СТЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

В малката тухлена пристройка (както загатва и приглушеното бръмчене, което се носи оттам) се помещава генераторът. Изведнъж равномерният звук секва; моторът се закашля.

132 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.

Светлините примигват, угасват и пак светват. Двамата старци вдигат поглед към лампите (всички останали в помещението правят същото).

ОРВ: Спокойно, Кора! Просто старият ни генератор си прочиства гърлото.

133 ЕКСТ. ПРИСТРОЙКАТА С ГЕНЕРАТОРА — НОЩ.

Моторът спира да се дави и равномерното бръмчене се подновява.

134 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА С ОРВ И КОРА.

ОРВ: Видя ли? По-светло е от всякога.

Той просто се държи дружелюбно, но Кора реагира така, сякаш Орв се опитва да я положи на някоя от твърдите скамейки, за да мърсува с нея. Ето защо го отминава, без да пророни и дума, вирвайки носа си още по-високо. В края на пътеката има две врати с изображения на мъж и жена. Орв гледа подире ѝ — тя по-скоро го е развеселила, отколкото обидила.

ОРВ (на себе си): Кора… мила и дружелюбна както винаги.

И той се запътва към водещото към сутерена стълбище.

135 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Хач влиза, понесъл на ръце голям поднос. Върху него са наредени девет картонени чаши с кафе. Той оставя подноса на бюрото на Майк и поглежда плахо към Урсула, която седи на стола с разкопчана парка. Все още изглежда съкрушена. Когато Майк ѝ предлага чаша кафе, тя сякаш изобщо нея вижда.

МАЙК: Изпий го, Урс. Ще те стопли.

УРСУЛА: Не мисля, че някога ще се стопля отново.

В крайна сметка обаче взема две чаши и подава едната на Джоана, която стои зад нея. Майк също си взема чаша. Роби подава чаши на Джак и Кърк; Хач дава една на Хенри. Когато всички са получили кафе, на подноса остава още една чаша. Хач поглежда към Линож.

ХАЧ: Ох, добре де! Искаш ли кафе?

Никакъв отговор от страна на Линож. Той си седи в неизменната си поза и не откъсва очи от тях.

РОБИ (ядосано): На твоята планета не пият ли кафе, господинчо?

МАЙК (обръща се към Джоана): Разкажи ми отново.

ДЖОАНА: Вече ти го разказах поне пет пъти!

МАЙК: Това ще е за последен път. Обещавам.

ДЖОАНА: Тя ми каза: „Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала“.

МАЙК: Но ти не си видяла никакъв бастун, нали?

ДЖОАНА: Не. Майк, какво ще правим?

МАЙК: Ще чакаме да свърши бурята. Само това можем да сторим.

УРСУЛА: Моли иска да те види. Помоли ме да ти го предам. Каза да оставиш хора да пазят арестанта и да отидеш при нея. Можело да ангажираш колкото мъже ти трябват — и без това нямали какво да вършат в кметството…

МАЙК: Така си е. (Пауза.) Хач, би ли дошъл навън за минутка? Искам да ти кажа нещо.