Бурята на века - Страница 58

145 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДАМСКАТА ТОАЛЕТНА — С КОРА.

Тя слага „бастуна на татко“ между два съседни умивалника и отново се обръща към мивката, където е стояла, преди да зърне находката си. Отваря кранчетата едновременно с двете си ръце и от чешмата шурва вода. После притиска с палеца на дясната си ръка запушалката за канала и умивалникът започва да се пълни с вода. Междувременно Кора рови из чантичката си и изважда едно червило.

146 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Линож се обляга на стената с вид на човек, приключил с изпълнението на изнурителна и тежка задача. Поглежда към осмината си зрители, струпали се около бюрото, и им се усмихва загадъчно.

ЛИНОЖ: Хайде, тръгвай, Майк… Бъди спокоен — ще се справим и без теб. Не забравяй да целунеш малкото си момченце от мен. Кажи му, че приятелят му от магазина го поздравява.

Лицето на Майк се свива. Иска му се да удари Линож с всичка сила.

ХАЧ: Откъде знаеш толкова много? Какво, по дяволите, искаш?

Линож мълчи и отново отпуска ръце върху коленете си.

МАЙК: Хач, защо не направите така — двама души да го пазят в кабинета, а останалите да бъдат в магазина. Ще настроите огледалата така, че да се виждате взаимно.

ХАЧ: Не искаш да ни докопа всичките едновременно, нали?

МАЙК: Ами… нещо такова.

Той се обръща към жените, преди Хач да е успял да му отговори.

МАЙК: Дами? Предлагам ви да се върнем в кметството. Урсула му подава един ключ.

УРСУЛА: За снегомобила на Люсиен Фурние. Може да ви потрябва.

Майк подава ключа на Хач и отново се обръща към нея. УРСУЛА: Питър… там ли ще го…?

МАЙК: Да. А когато всичко това приключи, ще му организираме… Ще организираме всичко, както си му е редът. Хайде, да вървим.

Урсула се изправя и закопчава парката си.

147 ИНТ. ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА — НОЩ.

По една от страничните пътеки на залата върви Джил Робишо — също по халат, понесла чантичка с тоалетни принадлежности. Навън вятърът не спира да вие.

148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОАЛЕТНАТА НА КМЕТСТВОТО И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ВРАТАТА — НОЩ.

Вратата се отваря и Джил влиза вътре. За момент лицето ѝ си остава спокойно — лицето на жена, извършваща ежедневния си ритуал по подготовка за сън. В следващия миг обаче това спокойно лице изведнъж се изпълва с ужас. Тя изпуска чантичката си на пода и запушва устата си с длани, за да сподави надигащия се вик. Известно време стои така, вцепенена от видяното, след което се обръща и побягва.

149 ИНТ. ПРЕГРАДЕНАТА ЗОНА ЗА СЪН В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Осветлението в „зоната за сън“ е приглушено. В „детския кът“ поверениците на Моли спят дълбоко; дори противният Дон Бийлс се е предал пред съня. Около половината от леглата за възрастните вече са заети, предимно от по-възрастните островни жители.

Моли Андерсън повдига самоделната завеска и пропуска вътре Анди Робишо. Анди носи Кат на ръце. Насочва се към свободните легла. Подире му вървят Моли и Госпожа Кингсбъри.

Спират чак в дъното на помещението, пред едно легло, намиращо се по-далеч от спящите. Моли отмята одеялото и горния чаршаф. Анди полага Кат на кревата и Моли я завива. Говорят тихо, за да не събудят децата и възрастните.

АНДИ РОБИШО: Виж я само! Спи като пън!

Моли поглежда въпросително към Госпожа Кингсбъри.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Дадох ѝ от най-леките приспивателни… От тези, дето се продават и без рецепта, както ми каза Док Грисъм… Мисля, че е от шока. Каквото и да е сторила или да са ѝ сторили, сега е далеч от нея. И може би така е най-добре.

Госпожа Кингсбъри се навежда и — за своя изненада! — целува спящото момиче по бузата.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Лека нощ, скъпа.

АНДИ: Дали да не оставим някой при нея? Да я пази…

Моли и Госпожа Кингсбъри се споглеждат смаяно. Да охраняват безобидно създание като малката Кат Уидърс? Пълна лудост.

МОЛИ: Не ѝ трябва пазач, Анди.

АНДИ: Но…

МОЛИ: Хайде, да вървим.

Тя се обръща и закрачва към изхода. Госпожа Кингсбъри я следва. Анди се колебае за момент, чудейки се как да постъпи. Накрая и той тръгва подире им.

150 ИНТ. ЗОНАТА ЗА ОТДИХ В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Моли, Анди и Госпожа Кингсбъри отмятат завеската и влизат в импровизираната зона за отдих, или „дневната“ на сутерена. Вляво от тях се виждат четирийсет-петдесет души, повечето по пижами и халати, които гледат мътния екран на телевизора. Вдясно е стълбището, по което в момента слизат Сандра Бийлс, Мелинда Хачър и Джил Робишо. Сандра е ужасена, Мелинда е изплашена и посърнала, а Джил изглежда на ръба на истерията… поне докато не забелязва своя съпруг. Тогава се хвърля разплакана в обятията му.

АНДИ: Джил? Скъпа? Какво има?

Неколцина от телевизионните зрители се обръщат. Моли се взира в пребледнялото лице на Мелинда и разбира, че се е случило още нещо… но сега не му е времето да смущават онези, които вече са заспали.

МОЛИ: Да се качим горе. Каквото и да се е случило, ще го обсъдим там.

Качват се по стълбите. Анди е прегърнал жена си през кръста.

151 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ — НОЩ.

Служебният джип се бори храбро със снега. От време на време обаче му се налага да преодолява преспи, стигащи почти до предния му капак. Едва ли още дълго ще се движи в тази буря.