Бурята на века - Страница 55

КЪРК: Онзи див пристъп, в който изпадна… какво беше това?

Майк клати глава. Не знае. Обръща се към Роби.

МАЙК: Той имаше ли бастун, когато го видя?

РОБИ: О, да. С голяма сребърна вълча глава на дръжката. Цялата беше в кръв. Предполагам, че го е използвал, за да… за да…

Звук: Приближаващият снегомобил. Светлината от фаровете му проблясва през решетката на високия прозорец на килията. Урсула се е насочила към задния вход на магазина. Майк отново насочва вниманието си към Линож. Както и преди, той се обръща към арестанта със спокойния глас на служител на закона, но ясно си личи, че всеки следващ път му е все по-трудно да съблюдава устава.

МАЙК: Къде е бастунът ти, сър? Къде е сега? (Никакъв отговор.) Какво искаш от нас?

Линож не отговаря. Джак Карвър и Кърк Фрийман отиват до задната врата, за да видят кой е пристигнал. Хач демонстрира забележително самообладание, обаче виждаме, че с течение на времето става все по-обезпокоен. Той се обръща към Майк.

ХАЧ: Ние не го заловихме в дома на Марта, нали? Той се остави да го заловим. Може би е искал да бъде арестуван.

РОБИ: Можем да го убием.

Хач е шокиран. Майк не изглежда толкова изненадан.

РОБИ: Никой няма да узнае. Каквото се случи на острова, си остава на острова. Така е било и така ще бъде. Като онова, което Долорес Клейборн направи с мъжа си по време на слънчевото затъмнение. Или Питър Годсоу и неговата марихуана…

МАЙК: Но ние ще знаем.

РОБИ: Само казвам, че бихме могли… и може би трябва да постъпим така. Не ми казвай, че подобна идея не ти е минавала през главата, Майкъл Андерсън.

127 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.

Снегомобилът на Люсиен спира до полузасипания снегомобил, с който са пристигнали Джак и Кърк. Урсула слиза и помага на Джоана. Над тях се отваря вратата на служебния вход на супермаркета и силуетът на Джак Карвър се очертава на фона на светещия правоъгълник.

ДЖАК: Кой е там?

УРСУЛА: Урсула Годсоу и Джоана Станхоуп. Трябва спешно да поговорим с Майк. В кметството се случи нещо…

Тя се изкачва по стълбите, докато говори, и изведнъж вижда увитото в одеяло човешко тяло, нарочно изнесено тук на студа. Джак и Кърк се споглеждат и в очите на всеки се чете: „Мамка му!“ Джак се протяга напред, опитвайки се да хване Урсула за ръката и да я издърпа в полицейския кабинет, преди да е разбрала кой е мъртвецът.

ДЖАК: Урсула, недей да гледаш натам…

Тя обаче се изтръгва от хватката му и коленичи до трупа на своя съпруг.

КЪРК (обръща се през рамо и крещи): Майк! Ела веднага тук!

Урсула нито го вижда, нито го чува. Зелените гумени ботуши на Питър стърчат изпод одеялото — ботушите, които тя прекрасно познава и които може би лично е закърпвала. Урсула докосва единия и се разтърсва от беззвучни ридания. Зад нея, сред бушуващата виелица, стои Джоана — смутена и объркана, без да знае как да реагира.

На вратата се появява Майк, последван от Хач. Майк веднага преценява ситуацията и се обръща към Урсула. Гласът му звучи топло и състрадателно.

МАЙК: Урсула, съжалявам.

Тя дори не го забелязва. Продължава да стои на колене, държейки зеления гумен ботуш, и да плаче без глас. Майк се навежда, прегръща я през раменете и ѝ помага да се изправи.

МАЙК: Да влезем вътре, Урс. Хайде… Да идем там, където е светло и топло.

Двамата минават покрай Джак и Кърк. Джоана ги следва. Тя хвърля бегъл поглед на стърчащите ботуши и тутакси извръща глава. Джак и Кърк влизат последни. Кърк затваря вратата, оставяйки навън бурята и тъмнината.

128 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Сградата на кметството е обгърната от плътни облаци кълбящ се сняг.

129 ИНТ. КУХНЯТА НА КМЕТСТВОТО, С КАТ УИДЪРС.

Тя седи на едно столче, загърната с одеяло, и гледа с пустеещи очи. Мелинда Хачър влиза в кадър; в ръката си държи влажна кърпа, с която започва нежно и внимателно да изтрива кръвта от лицето на Кат.

СОНИ БРОТИГАН: Не знам дали трябва да правите това, госпожо Хачър. Това все пак е веществено доказателство или както там му викат…

Докато казва това, камерата се отдръпва назад и ние виждаме хората, струпали се край стените на кухнята и пред вратата. До Сони с неговия изпъкнал корем и вечно кисело настроение стои приятелят му Ъптон Бел. Виждаме още Люсиен Фурние и другите, които бяха с него в склада, както и Джонас Станхоуп и младата Ани Хъстън. Мелинда поглежда към Сони с безмълвно презрение, след което продължава да почиства плашещо неподвижното лице на Кат.

Госпожа Кингсбъри стои пред печката и налива бульон в чаша за кафе. После отива при Кат.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Катрина, изпий този бульон. Ще ти помогне да се стоплиш.

ЪПТОН БЕЛ: Би трябвало да сложите отрова за плъхове в него… Тъкмо да се загрее подобаващо за пъкъла.

Хората сумтят и кимат одобрително, а Сони гръмко се смее на изискания хумор на своя приятел. Мелинда им хвърля изпепеляващ поглед.

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Ъптон Бел, затваряй си ужасната уста!

СОНИ (застъпва се за приятеля си): Отнасяте се с нея тъй, сякаш му е спасила живота, а тя го е издебнала в гръб и му е пръснала мозъка!

Отново одобрителни мърморения. През тълпата си пробива път Моли Андерсън. Тя поглежда Сони с такова презрение, че той бърза да извърне очи, след което се обръща към Ъптон и останалите.