Джоана ѝ кимва и се качва на задната седалка на снегомобила на Люсиен. Готова е да иде където и да е, стига да е по-далеч от склада за провизии.
УРСУЛА (обръща се към Люсиен): Вземи няколко души и отидете там. Вижте какво е положението, но не го разгласявайте. И… умната!
ЛЮСИЕН: Урсула, какво става тук?
Тя се приближава до снегомобила, сяда на предната седалка и натиска бутона на стартера. Двигателят вече е подгрян и запалва от първия път. Урсула форсира мотора и сграбчва ръчките на управлението.
УРСУЛА: Нямам никаква представа.
Тя включва на скорост и потегля сред вихрушка от сняг заедно с вкопчилата се в нея Джоана. Люсиен гледа смаяно подире им.
115 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.
Супермаркетът прилича на гигантска пряспа сред бушуващата виелица. Няколкото блещукащи светлинки зад прозорците му изглеждат жалки и самотни.
116 ЕКСТ. ТОВАРНАТА РАМПА ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.
Снегомобилът, с който са дошли Джак Карвър и Кърк Фрийман, е почти засипан от снега. На самата площадка се вижда човешки силует — Питър Годсоу. Тялото му е увито с одеяло, пристегнато с въже. Изглежда досущ като труп, готов за погребение в морето.
117 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Лицето на Линож излъчва нещо хищно, вълче. Гладните му очи блестят в сумрака.
Камерата бавно се отдръпва назад от решетките, за да видим, че той отново стои в любимата си поза — с облегнат на стената гръб, опрени в ръба на нара стъпала и очи, надничащи иззад рамката на леко раздалечените му колене.
118 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.
Тук са Майк, Хач, Роби, Хенри Брайт, Кърк Фрийман и Джак Карвър. Всички, освен Майк, наблюдават Линож със смесица от неверие и страх. Майк също го гледа, но в неговите очи се чете както недоумение, така и желание да разбули загадката.
КЪРК: За първи път през живота си виждам подобен пристъп.
ХЕНРИ (обръща се към Майк): Значи, няма никакви документи, така ли?
МАЙК: Никакви документи, никакви пари, никакви ключове… Няма етикети на дрехите, няма даже и емблема на дънките… Той просто е… тук. И това не е всичко. (Обръща се към Роби.) Той каза ли ти нещо? Роби, когато влезе в къщата на Марта, той каза ли ти нещо… Нещо, което не би следвало да знае?
Роби започва да нервничи. Не му се иска да навлиза в тази тема. Но в същото време…
ЛИНОЖ (глас зад кадър): Беше при проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс.
МАЙК: Роби?
119 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН (РЕТРОСПЕКЦИЯ).
Окървавеното лице на Линож се подава иззад облегалката на креслото на Марта.
ЛИНОЖ: Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. Нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Да дойдат при мене родените в грях… ДРЪЖ!
И окървавената баскетболна топка на Дейви Хоупуел полита към камерата.
120 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — НОЩ.
Роби се свива, когато топката полита към главата му — толкова силен е споменът.
МАЙК: Казал ти е, нали?
РОБИ: Той… той каза нещо за майка ми. Нещо лично, не е твоя работа.
Очите му се стрелват подозрително към Линож, който продължава да ги наблюдава в неизменната си поза. Арестантът не би трябвало да знае какво си говорят — все пак в момента всички са понижили гласове, а и се намират в другия край на помещението — но Роби си мисли (дори е сигурен в това), че Линож чува всяка тяхна дума. Знае и нещо друго — че Линож може да разкаже на всички какво е казал на Роби: как се е търкалял в леглото с проститутка, докато майка му е умирала.
ХАЧ: Според мен той не е човек.
И Хач поглежда умолително към Майк, сякаш му се иска Майк да отхвърли думите му. Това обаче не се случва.
МАЙК: Аз също мисля така. Нямам никаква представа какво всъщност представлява.
ДЖАК: Господ да ни е на помощ.
121 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.
Той ги наблюдава с хищническо любопитство, докато бурята вилнее навън.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.
122 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.
Камерата ни показва главната улица в посока центъра на градчето. Проблясват фарове и се чува характерното жужене на приближаващ снегомобил. Това са Урсула и вкопчената в нея Джоана.
123 ИНТ. ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
КАТ (глас зад кадър): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко… имам си и дръжчица, и чучурче гладко…“
На вратата стои Люсиен Фурние. Зад него са Ъптон Бел, Джони Хариман, възрастният Джордж Кърби и Сони Бротиган. Лицата на всички са разкривени от ужас.
124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ, СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА — НОЩ.
Тя се поклаща напред-назад и смуче пръстите си като малко дете. Лицето ѝ е опръскано с кръв, а погледът ѝ е празен и отсъстващ.
КАТ: „Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври… Хвани ме ти тогава и от котлона ме махни.“
125 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МЪЖЕТЕ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА.
ЛЮСИЕН (говори с видимо усилие): Хайде. Помогнете ми да я внесем вътре.
126 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С МАЙК И ДРУГИТЕ.