Бурята на века - Страница 53

Тя се взира в:

100 ИНТ. ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СКЛАДА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА.

Ето къде е брезентът. Покрива тялото на Били, но краката му стърчат навън.

Камерата се насочва към другия ъгъл на помещението, където — свита в ембрионална поза — седи Кат Уидърс. Коленете ѝ са притиснати към гърдите, а пръстите на едната ѝ ръка са пъхнати в устата ѝ. Тя поглежда нагоре към Джоана — към камерата — със замъглени, пустеещи очи.

101 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ.

ДЖОАНА: Кат… Какво се е случило?

102 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА НА СКЛАДА.

КАТ: Покрих го… Той не би искал хората да го видят така, затова го покрих. (Пауза.) Покрих го, защото го обичах.

103 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.

Тя е парализирана от ужас.

104 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.

КАТ: Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала. (Оглежда се наоколо.) Толкова много кръв… Обичах го, а виж сега. Убих го със собствените си ръце.

И тя бавно пъха пръсти в устата си.

105 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НА ПРАГА НА СКЛАДА.

ДЖОАНА: О, Кат… О, мили боже…

Джоана се обръща и отново поема към кметството, отдалечавайки се в мрака.

106 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ — СВИТА В ЪГЪЛА.

Свита в ембрионална поза, тя се озърта наоколо с див поглед. После започва да си пее с весело детско гласче. Думичките са заглушени от пръстите ѝ, но въпреки това успяваме да ги различим.

КАТ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко, имам си и дръжчица, и чучурче гладко. Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“

107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

Тя крачи забързано през дълбокия сняг към сградата на кметството. Вятърът отново отмята качулката на парната от главата ѝ, но този път тя дори не се опитва да я върне на главата си. Ненадейно се спира, защото вижда:

108 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПАРКИНГА ПРЕД КМЕТСТВОТО.

Две фигури си пробиват път през снега. Вървят точно към снегомобилите, паркирани пред сградата.

109 ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

ДЖОАНА: Помощ! Помощ! Помощ!

110 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

Тя рязко сменя посоката си на движение и се насочва към паркинга на кметството.

111 ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Опитва се да тича, колкото и невъзможно да е това в натрупалия сняг. По едно време хвърля уплашен поглед през рамо към отворената врата на склада.

112 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПАРКИНГА — С УРСУЛА И ЛЮСИЕН.

Вече са стигнали до наредените един до друг двуместни снегомобили. Люсиен сяда зад кормилото на един от тях.

УРСУЛА (налага се да вика, за да надмогне воя на вятъра): Само да ме изсипеш в някоя пряспа, Люсиен Фурние!

ЛЮСИЕН: Няма, госпожо!

Урсула го гледа изпитателно, сякаш се съмнява в думите му, след което внимателно се намества на седалката зад Люсиен. Той завърта контактния ключ. Фаровете светват. После натиска бутона на стартера. Двигателят се събужда, но не може да запали.

УРСУЛА: Какво има?

ЛЮСИЕН: Нищо. Просто машинката е малко своенравна.

Той отмества пръст от бутона и се кани отново да го натисне.

ДЖОАНА (глас зад кадър, ехтящ в далечината): Помощ! Помощ! Помощ!

Урсула хваща ръката на Люсиен, преди да е натиснал бутона на стартера. И двамата се обръщат към:

113 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА УРСУЛА И ЛЮСИЕН — НОЩ.

Тя се носи към тях, препъвайки се и залитайки из преспите. Вдигнала е високо едната си ръка и маха бясно с нея, досущ като плувец, който се дави. Цялата е покрита със сняг (със сигурност е паднала поне веднъж) и отчаяно се опитва да си поеме дъх с широко отворена уста.

114 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ПАРКИНГА — НОЩ.

Люсиен скача от снегомобила и се втурва към Джоана. Успява да я подхване точно навреме, преди да е паднала за пореден път. Помага ѝ да стигне до снегомобила, където към тях се присъединява разтревожената Урсула.

УРСУЛА: Джо, какво има?

ДЖОАНА: Били… Били е мъртъв! Ей там… (Тя посочва с ръка.) Катрина Уидърс го е убила!

УРСУЛА: Кат?

ДЖОАНА: Сега седи в ъгъла… Май се опитваше да ми каже, че го е убила с някакъв бастун… но там има толкова много кръв… А когато си тръгнах, ми се стори, че я чух да пее…

Люсиен и Урсула са смаяни и потресени. Урсула първа идва на себе си.

УРСУЛА: Наистина ли казваш, че Кат Уидърс е убила Били Соумс? (Джоана трескаво кима с глава.) Сигурна ли си, Джо? Сигурна ли си, че е мъртъв?

ДЖОАНА (кима): Покрила го е с брезент, но съм сигурна… Там имаше толкова много кръв…

ЛЮСИЕН: Най-добре да отидем там и да проверим.

ДЖОАНА (ужасена): За нищо на света няма да се върна там! Тя е в ъгъла! Ако я бяхте видели… Изражението на лицето ѝ…

УРСУЛА: Люсиен, аз мога ли да карам това нещо?

ЛЮСИЕН: Ако карате бавно, да. Но…

УРСУЛА: Бавно ще бъде, повярвай ми. Двете с Джоана ще отидем до магазина и ще си поговорим с Майк Андерсън. Нали, Джо?