Бурята на века - Страница 52

К оглавлению

ДЖОАНА: Чухте ли нещо?

КОРА: Само вятъра.

ДЖОАНА: Звучеше като писък.

КОРА (с неприкрито снизхождение): Точно така звучи вятърът тази нощ, скъпа.

Джоана, на която ѝ е дошло до гуша от свекървата ѝ, поглежда към Госпожа Кингсбъри.

ДЖОАНА: Онова момиче от супермаркета върна ли се вече? Не, нали?

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Не и през този вход.

КОРА: Забрави ли, че девойката искаше да поговори с приятеля си, Джоана?

И Кора ѝ хвърля многозначителен поглед. Той е съпроводен от най-мръснишкия жест, който можем да покажем по телевизията (освен ако не го сметнат за твърде мръснишки) — възрастна жена свива едната си ръка в юмрук, след което вкарва показалеца на другата в отвора между палеца и показалеца на първата.

Джоана я гледа с омерзение, сетне взема нечия парка от закачалката в ъгъла. Дрехата ѝ е голяма, но въпреки това Джоана вдига ципа догоре.

КОРА: Майка ми обичаше да казва: „Който през ключалки наднича, никой не го обича“…

ДЖОАНА: Сигурна съм, че прозвуча като писък.

КОРА: Това е абсурдно!

ДЖОАНА: Млъкни! Мамо.

Кора е като ударена с мокър парцал. Госпожа Кингсбъри също е изненадана — но е изненадана приятно. Едва потиска импулса да извика: „Браво, момиче!“. Джоана, която си дава сметка, че трудно ще напусне сцената с по-добра реплика, нахлупва обточената с пухкава козина качулка и излиза през задната врата сред виещия мрак.

93 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — С МОЛИ.

Моли наблюдава как Урсула говори с Люсиен, който най-сетне оставя проклетата антена и слуша внимателно. На замрежения от снежинки екран се вижда картата на щата Мейн. Почти цялата му територия е покрита от зони с червен цвят. Виждат се и крещящо големи надписи: СНЕЖНА ОПАСНОСТ! и СНЕЖНА ПОКРИВКА ОТ МЕТЪР-МЕТЪР И ПОЛОВИНА + СНЕГОНАВЯВАНИЯ И ВИЕЛИЦИ. Междувременно синоптикът от бангорския отдел на Ей Би Си продължава със съветите си.

СИНОПТИК: Ако се намирате в някоя от тези зони, ви съветваме да останете там, където сте, дори да останете без електричество или отопление. Тази вечер най-важното е да разполагате с надеждно укритие, всичко друго е на заден план. Ако се намирате в такова укритие, не го напускайте. Гледайте да бъдете на топло, облечете всички топли дрехи, с които разполагате, разпределете храната и силите си. Ако има нощ, в която помощта на добрите съседи да е от първостепенна важност, това е тази нощ. Състоянието на снежна опасност остава в сила за централните и крайбрежните райони на Мейн; повтарям — в централните и крайбрежните райони на Мейн извънредното положение заради снежната буря остава непроменено…

Джони Хариман и Джонас Стапхоуп слизат по стълбите, понесли големи подноси с току-що изпечени кейкове и курабийки. Зад тях внимателно пристъпва Ани Хъстън, която е обвила ръце около стоманения корпус на кафеварка с индустриални размери. Все още обезпокоената Моли се отмества, за да им направи място да минат. Вниманието ѝ все още е погълнато от разговора между Урсула и Люсиен.

ДЖОНИ: Всичко наред ли е, Моли Андерсън?

МОЛИ: Да, всичко е тип-топ.

ДЖОНАС СТАНХОУП: Ще има какво да разказваме на внуците.

МОЛИ: Определено.

94 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО МЕЖДУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ И КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Виждаме Джоана, която се бори със силния вятър. Парката, която е облякла, плющи около тялото ѝ като платно на ветроходен кораб, а качулката ѝ непрекъснато бива отмятана назад. Най-накрая обаче успява да достигне до склада. Вратата зее отворена, но Кат не се вижда наоколо.

Въпреки всичко Джоана не бърза да се върне в кухнята и се спира на около два метра от вратата. Също като Урсула, и тя усеща, че нещо не е наред.

ДЖОАНА: Катрина? Кат?

Нищо. Джоана прави още две крачки към потрепващата светлина на керосиновата лампа. Поглежда надолу към…

95 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СНЕГА ПРЕД ВРАТАТА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Вятърът е замел почти всички следи, с изключение на розовеещата диря там, където Кат е захвърлила бастуна на Линож. Самият бастун обаче не се вижда никъде. На самия праг, където е стояла Кат, също се вижда някакво по-тъмно петно.

96 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА — НОЩ.

ДЖОАНА: Кат…?

Вече ѝ се иска да се върне в топлата кухня — тук навън е хем студено, хем страшничко — но вече е стигнала твърде далеч. Джоана бавно пристъпва към вратата, притискайки долната част на качулката към гърлото си, подобно на старомоден шал.

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — ОТ ВЪТРЕШНОСТТА НА ПОМЕЩЕНИЕТО.

Джоана се приближава към вратата и се спира с разширени от ужас очи.

98 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ДЖОАНА — НОЩ.

Навсякъде има КРЪВ — и върху големите кутии със зърнени закуски и сухо мляко, и върху пластмасовите бутилки с етикети КОЛА, ОРАНЖАДА и ПЛОДОВ ПУНШ. Кръв цвърчи върху стъклото на лампата, кръв е опръскала стенния календар и кървави отпечатъци от ръкавици крещят от дъските и гредите на склада. Кръв има и върху продуктите, които Били е наредил върху шейната. Виждаме ги, защото вече не са закрити с брезентовото покривало.

99 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ДЖОАНА НА ПРАГА НА СКЛАДА.