Бурята на века - Страница 51


К оглавлению

51

Сред задните редици на тълпата, надничайки зад гърбовете на другите правостоящи, забелязваме Урсула Годсоу. Моли я потупва по рамото и Урсула се обръща към нея с мрачно изражение.


МОЛИ (кимва към телевизора): Какво казва?


УРСУЛА: Първо вятър и сняг, а после сняг и вятър. Това ще продължи до утре вечерта и едва по някое време през нощта щяло да започне подобрение на времето. От Китъри до Милинокет навсякъде са без ток. Крайбрежните селища са отрязани, а ние от островите… съвсем.


Тя изглежда уплашена не на шега. Моли го усеща и реагира със съчувствие, но и с известна доза любопитство.


МОЛИ: Урсула, какво има?


УРСУЛА: Не знам… Имам лошо предчувствие… Наистина лошо.


МОЛИ: Спокойно, всички сме така. Марта Кларъндън е убита… Лойд Уишман се самоуби… Навън вилнее Бурята на века… Кой ли няма лоши предчувствия?


УРСУЛА: Боя се, че това далеч не е всичко.


87 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.


Виждаме вратата на склада, след което в кадъра бавно се появява Кат Уидърс. Тя се спира и виждаме очите ѝ, които са разширени и пусти, както и тънката ивица от лицето ѝ между шала и шапката. Бузите ѝ са опръскани с кръв. Алените капчици изглеждат досущ като лунички. Кат продължава да държи бастуна в едната си ръка. Вълчата муцуна е не просто изпръскана, а обляна в кръв.


Камерата се приближава към лицето на Кат и в очите ѝ проблясва смътното осъзнаване на онова, което току-що е сторила. Тя свежда поглед към бастуна и го изпуска.


88 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БАСТУНА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КАТ.


Той лежи в снега пред вратата. Сребърната вълча глава сякаш се взира в момичето. Очите на вълка изглеждат пълни с кръв.


89 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАТ ПРЕД ВРАТАТА НА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.


Тя вдига ръце и закрива лицето си с длани. После сякаш усеща нещо, защото ги отдръпва от лицето си и се вглежда съсредоточено в ръкавиците си. Погледът ѝ е празен, сякаш е под наркоза… Тя е в състояние на шок.


90 ИНТ. СУТЕРЕНЪТ НА КМЕТСТВОТО — С МОЛИ И УРСУЛА.


Урсула нервно се озърта, за да провери да не би някой да ги подслушва. Всичко е наред, но за всеки случай тя отвежда Моли към стълбището, за да са по-далеч от множеството. Моли я гледа със загриженост и безпокойство. Воят на вятъра ехти със смразяваща сила и на неговия фон двете жени изглеждат съвсем мънички и беззащитни.


УРСУЛА: Когато имам подобни предчувствия, им се доверявам. С течение на времето се научих да се вслушвам в тях. Аз… Моли, страх ме е, че нещо се е случило с Питър.


МОЛИ (внезапно посърва): Защо? Някой върна ли се от магазина? Майк трябваше вече да е…


УРСУЛА: Не, след осем часа тук ме е идвал никой от тази част на града, но поне за Майк няма защо да се притесняваш. Той е добре.


Тя вижда, че Моли не е съвсем убедена, и се усмихва горчиво.


УРСУЛА: Спокойно, Моли, не става въпрос за нищо свръхестествено. Просто хванах две накъсани радиограми… Единия път беше Хач, а другия — Майк.


МОЛИ: Какво казаха? С кого говореха?


УРСУЛА: С тези повредени антени е невъзможно да се каже. Бяха просто гласове, нищо повече. Предполагам, че все още се опитват да се свържат с щатската полиция в Мачаяс.


МОЛИ: След като не си чула нищо за Питър, едва ли му се е случило нещо…


УРСУЛА: Така е, но… някак си го знам. Виж сега, ако накарам Люсиен Фурние да спре да врътка антената на телевизора и да ме откара до магазина със снегомобила си, ще можеш ли да ме отмениш тук? Стига да не рухне покривът, няма кой знае какво за наглеждане — закуската е в седем, трябва само да се организират хора за сервиране, отсервиране и измиване на посудата накрая. Слава богу, поне по-голямата част от работата за тази вечер е свършена. Народът вече си ляга да спи.


МОЛИ: Предпочитам да дойда с теб. Тавия ще се справи по-добре от мен тук. Искам да видя Майк.


УРСУЛА: Не. Не и когато тук е Ралфи, а там има опасен арестант.


МОЛИ: И твоето дете е тук. Сама ли ще оставиш Сали?


УРСУЛА: Именно за бащата на Сали се тревожа, а не за бащата на Ралфи. А Тавия Годсоу… никога няма да ѝ го кажа в лицето, защото я обичам, но тя страда от болестта на старите моми — боготвори брат си. Ако си втълпи, че нещо се е случило с Питър…


МОЛИ: Добре. Обаче искам да предадеш нещо на Майк. Кажи му да сформира група, която да охранява онзи — колкото мъже там му трябват, тук и бездруго няма какво да вършат — и да се върне тук. Кажи му, че жена му иска да го види.


УРСУЛА: Ще му предам.


Тя оставя Моли и си пробива път през скупчилата се пред телевизора тълпа. Люсиен Фурние продължава с напразните си опити да улови по-добър сигнал.


91 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.


Кат все още се взира в ръцете си, но очите ѝ вече се озаряват от осъзнаването на онова, което е сторила. Тя отмества поглед от окървавения бастун към окървавените си ръкавици… после отново към бастуна… и отново към ръкавиците… към бастуна… към ръкавиците… и нагоре, към изсипващия се от небето сняг. Накрая отваря широко уста и от гърлото ѝ се изтръгва пронизителен вик.


92 ИНТ. КУХНЯТА В СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.


Джоана, която мие тенджерите в умивалника и поради тази причина се намира най-близо до задния вход, рязко надига глава. Лицето ѝ се намръщва. Другите продължават да си вършат работата.

51