75 ЕКСТ. ЗАДНАТА ВЕРАНДА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
От задната веранда гледаме към кухнята, където Кора си седи все тъй царствено и гледа как Джоана и Госпожа Кингсбъри се суетят със закуската. Линда Сейнт-Пиер и Робърта Коин са им се притекли на помощ и тъкмо зареждат съдомиялната. Цялата сцена излъчва уют и топлина, особено на фона на фучащия вятър и неспирния снеговалеж навън.
Камерата се спуска надолу и ни показва кутията за мляко до стълбите на верандата. Там, наполовина засипан от снега, е подпрян бастунът на Линож. Вълчата глава ни гледа хищно.
Кат протяга ръка и докосва сребърната глава. Един от пръстите ѝ бавно погалва озъбената вълча муцуна.
76 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ В БЛИЗЪК ПЛАН — НОЩ.
Очите ѝ са разширени. Тя е като хипнотизирана.
77 ИНТ. КИЛИЯТА НА ЛИНОЖ — НОЩ.
Линож лежи на нара в същата поза — по корем, закрил главата си с длани — и непрекъснато шепне. Майк не разбира какво става, но усеща, че едва ли е нещо хубаво.
МАЙК: Линож, спри!
Линож не му обръща внимание. Неясният му речитатив става още по-забързан.
78 ЕКСТ. ЗАДНАТА ВЕРАНДА НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.
Кат вече я няма, но виждаме следите ѝ — там, където се е обърнала и отново се е запътила към склада.
Бастуна също го няма. Изсипващият се от небето сняг бързо засипва дупката, оставена от него в пряспата.
79 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С БИЛИ — НОЩ.
Той е приклекнал в единия край на напълно натоварената шейна. Покрива продуктите с брезент и започва да ги привързва с еластична корда.
От този ъгъл не можем да видим вратата, обаче забелязваме как от вратата върху него пада нечия сянка… В следващия миг виждаме и сянката на бастуна, която започва да се издига нагоре над тъмния човешки силует. Това движение не остава незабелязано от Били. Той поглежда нагоре…
80 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАТ УИДЪРС ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИЛИ — НОЩ.
Кат се е превърнала в харпия на отмъщението. Устните ѝ са извити в озъбена гримаса. Тя държи бастуна за долния край, с вълчата глава нагоре.
Кат изкрещява и замахва с всичка сила.
81 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ЛЕЖАЩ ПО КОРЕМ НА НАРА.
Той надава триумфиращ вик, приглушен от възглавницата, без да отделя ръце от главата си.
82 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.
Стреснат, Майк се отдръпва от решетките. Другите четирима мъже са се скупчили един до друг като изплашено стадо овце. Всички са изплашени до смърт. Линож продължава да вика.
83 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — НОЩ.
Оттук не можем да видим какво се случва и може би така е най-добре. Обаче виждаме сянката на Кат… както и сянката на бастуна, която се издига и се спуска, издига се и се спуска…
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.
84 ЕКСТ. КУЛАТА НА ФАРА — НОЩ.
Приливът вече се отдръпва, но вълните продължават да запращат залпове от пяна по кулата на фара. Въпреки това мощният лъч продължава неуморно да обхожда хоризонта. Част от прозорците са счупени, но самият фар продължава да функционира. Поне засега.
85 ЕКСТ. РАЗБИТАТА ВИТРИНА НА МЕСТНАТА ДРОГЕРИЯ — НОЩ.
Снегът вече е покрил пода на помещението и е започнал да се трупа върху големия стенен часовник, но циферблатът му още се вижда — 8:47.
86 ИНТ. В ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО С МОЛИ.
Тя седи на един люлеещ се стол със слушалки на главата си. Виждаме как слушалките постепенно се приплъзват назад и чуваме едва доловим звук: класическа музика. Моли потъва в сън.
В кадъра се появяват нечии ръце, които внимателно махат слушалките от главата ѝ. Моли отваря очи и вижда едно момиче на видима възраст шестнайсет-седемнайсет години. Ани се усмихва смутено, държейки в ръка слушалките.
АНИ ХЪСТЪН: Искаш ли ги? Стори ми се, че спиш.
МОЛИ: Не, Ани, благодаря. С тях все заспивам, те се отместват и в крайна сметка Шуберт звучи на пломбите ми.
Тя се изправя, протяга се и оставя плейъра на стола. Вижда се преграденият със завеса далечен край на помещението, както и децата, които спят, заедно с част от възрастните.
До една от стените има телевизор. Пред него са се събрали около четирийсетина души — някои седят на пода, други — на сгъваеми столове, а трети стоят прави най-отзад. На екрана се вижда синоптикът от бангорския отдел на телевизия Ей Би Си. Образът е леко мътен и размазан, от време на време се появяват снежинки. До телевизора стои Люсиен Фурние — симпатичен млад мъж на около трийсет години, облечен с пуловер от еленова вълна. Той е едно от приятелчетата хомофоби на Джак Карвър. Виждаме го как безуспешно върти стайната антена наляво и надясно в усилията си да улови по-добър сигнал.
СИНОПТИК: Бурята продължава да набира сила. Най-голяма концентрация на сняг се наблюдава в крайбрежните и централните райони. Тук, в Седми канал, ни е трудно да го повярваме, но от Мачаяс вече съобщават за снежна покривка от петдесет сантиметра… при това, без да броим преспите и навяванията. Видимостта е нулева и движението по пътищата напълно е спряло. (Смее се.) Какви пътища, ха-ха? В Бангор положението е почти толкова зле, отвсякъде ни заливат със съобщения за спиране на електрозахранването. В Брюър никъде няма ток, а от Саутуест Харбър ни известиха, че камбанарията на черквата е била съборена от стихията. Да, времето е ужасно, а бурята още не е достигнала своя пик. Определено ще има за какво да разказвате на внуците си… и те едва ли ще ви повярват. Аз самият трябваше на няколко пъти да излизам от нюзрума и да гледам какво става навън, за да осъзная мащабите на бедствието…