Бурята на века - Страница 49

Изведнъж арестантът се размърдва, спуска крака на пода и присяда на ръба на нара. Очите му се разширяват. Джак сръчква Майк, за да привлече вниманието му. Докато го прави, Линож протяга ръката си напред, изпъва показалец и го насочва надолу. После описва полукръг с пръста си.

62 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Били се обръща към лавиците и отново се оказва с гръб към Кат. Движението му съвсем точно повтаря описаното от показалеца на Линож.

БИЛИ: Какво трябва да означава това?

КАТ: Че не съм глупачка! Ако ти бях казала, докато ти все още се занимаваше с Джена, знам какво щеше да си помислиш: „Малката кучка забременя, само и само да ме върже“.

БИЛИ: Значи, вече и мислиш вместо мен, така ли?

КАТ: Ами като не можеш да мислиш сам! Трябва да ми благодариш!

БИЛИ: Ами детето? Помисли ли за детето, което уби? (Никакъв отговор от страна на Кат.) Виж, Кат, защо не ми се махнеш от главата? Писна ми да те слушам.

КАТ: Боже господи! Едно на ръка, че си кръшкач, но не подозирах, че си и страхливец! И най-лошото — страх те е да признаеш, че част от вината е и твоя. Дойдох тук, защото си мислех, че мога да спася връзката ни, обаче сега виждам, че не е останало нищо за спасяване. Ти си просто един глупав сополанко!

Кат се обръща и тръгва към вратата. Лицето на Били се изкривява от ярост. Погледът му се плъзва по рафтовете и се спира на:

63 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КУТИИТЕ СЪС СОК ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИЛИ.

Узрялата ябълка на етикета се е превърнала в черен бастун със сребърна вълча глава, а на мястото на надписа ИЗПИЙ МЕ С НАСЛАДА вече се чете УБИЙ Я С НАСЛАДА.

64 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Линож вдига ръката си, сякаш взема нещо от невидим рафт.

КЪРК: Какво прави?

Майк клати глава. Няма никаква представа.

65 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Били се протяга и взема един от кеновете, след което поглежда към Кат, която отново стъпва върху шейната, за да се добере до изхода.

66 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

МАЙК: Какво правиш, Линож? Няма ли да ни кажеш?

Линож не му обръща внимание. Напълно е погълнат от причудливите си действия. Той отново описва полукръг с показалеца си, след което мърда пръстите си като ножица, сякаш изобразява ходене.

67 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Кат вече е на вратата, с гръб към него, когато Били се обръща към нея и тръгва подире ѝ…

68 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Майк се приближава до килията на Линож, който междувременно се изправя и вдига ръка над главата си. Пръстите му са присвити, като че ли държи нещо, което само той вижда.

69 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ — С БИЛИ И КАТ.

Кат вече е навън сред бурята. Били крачи бързо след нея и вдига големия кен над главата си.

70 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Той вдига и другата си длан и сякаш хваща с две ръце невидимия предмет.

71 ЕКСТ. ПРЕД СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Кат се спира върху изчезващата диря от шейната, изтрива с ръкавица сълзите от бузите си и оправя шала си.

Това дава на Били предостатъчно време. Той изниква зад гърба ѝ с изкривено от омраза лице и замахва, стиснал металната кутия със сок в двете си ръце.

72 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ЛИНОЖ.

Майк е застанал точно пред решетките и наблюдава арестанта с недоумение и страх. Другите мъже се скупчват зад гърба му. Без да им обръща никакво внимание, Линож рязко стоварва ръцете си надолу.

73 ЕКСТ. ПРЕД СКЛАДА ЗА ПРОВИЗИИ, С КАТ И БИЛИ — НОЩ.

Били за малко да го направи. Виждаме как тежкият кен започва да описва дъга, повтаряйки действията на Линож, но внезапно застива над главата на Били. Изражението на сляпа ярост на лицето на Били изведнъж се заменя от смущение и ужас — боже мой, та това е неговата Кат, нима наистина иска да разбие черепа ѝ?

Кат нито е забелязала, нито е почувствала нещо. Крачи през снега към кметството, склонила глава, а краят на шала ѝ плющи под бесните пориви на вятъра.

74 ИНТ. КИЛИЯТА НА ЛИНОЖ.

Той седи на ръба на нара, изгърбен и със сключени ръце, висящи под коленете му — досущ като човек, който току-що е нанесъл силен удар с тежък предмет. Знае, че се е провалил. Лицето му е покрито с капчици пот, а очите му пламтят от неистов гняв.

ЛИНОЖ: Тя е права. Ти наистина си страхливец.

МАЙК: Какво, по дяволите, правиш?

ЛИНОЖ (изревава): Млъквай!

Една от керосиновите лампи на бюрото се пръсва на парчета. Из помещението политат стъклени отломки. Мъжете до бюрото се свиват уплашено.

Ненадейно Линож скача от нара и започва да снове из килията, обхванат от неудържим бяс и злоба. Сега повече от всякога прилича на тигър в клетка. Изведнъж се хвърля по корем върху нара, закривайки главата си с ръце. Мърмори си нещо неразбираемо. Майк се притиска до решетките и се мъчи да дочуе какво точно нарежда Линож.

ЛИНОЖ: Задната веранда… задната веранда… задната веранда…