Бурята на века - Страница 46

Джак се взира в Линож с ококорени очи.

ЛИНОЖ: Но със сигурност щеше да влезеш зад решетките за онзи побой… ако те бяха хванали. Извадихте късмет, нали? Ти, Люсиен Фурние и Алекс Хейбър. Истински щастливци.

ДЖАК: Млъкни!

ЛИНОЖ: Онзи тип яко ви издразни, нали така? Имаше говорен дефект… и руси къдрици, досущ като на момиче… да не говорим за походката му… Обаче трима срещу един… при това въоръжени с билярдни щеки… ами, не е много спортсменско. Никак даже.

Линож цъка осъдително с език. Джак прави крачка към килията и юмруците му се свиват.

ДЖАК: Предупреждавам те, господине!

ЛИНОЖ (усмихнато): Младежът остана без око — какво ще кажеш за това, а? Е, можеш и сам да провериш. Живее в Люистън. Носи кашмирена превръзка върху сляпото си око, която сестра му уши. Не може дори да заплаче с това око — слъзният канал е увреден. По цели нощи той лежи буден в леглото си, заслушан в минаващите по Лисбън Стрийт автомобили и музиката, ехтяща от клубовете, и се моли на свети Андрей да върне зрението в лявото му око. Вече не може и да кара кола, защото е изгубил способността си да вижда на далечно разстояние. Това често се случва при загуба на едното око. Дори не може да чете дълго време, понеже получава главоболие. Иначе все още ходи като гей. И има същия говорен дефект. Вие, момчета, всъщност харесвахте начина, по който косата му падаше около лицето му… макар че никога не го споделихте помежду си, нали? Действаше ви някак… възбуждащо. Караше ви да се чудите какво ли ще изпитате, ако прокарате пръсти през тези руси къдрици…

Джак грабва револвера от бюрото и го насочва към килията.

ДЖАК: Млъкни или аз ще те накарам да млъкнеш, кълна се!

МАЙК: Джак, веднага остави оръжието!

Линож не помръдва, но лицето му сякаш е започнало да излъчва някакво мрачно сияние. Тук няма да помогнат никакви контактни лещи или специални ефекти — всичко е в лицето му. От него струи свръхчовешка ненавист… предизвикателна надменност… и абсолютна мощ.

ЛИНОЖ: От тази случка би излязла още една чудесна история за лека нощ през бурните нощи… Виждам те как лежиш на леглото, прегърнал малкото си момченце, и му казваш: „Бъстър, сега татко ще ти разкаже как извади окото на един противен педал с щека за билярд, защото…“.

Джак натиска спусъка на револвера. Майк надава силен вик и пада от стола, на който седи. Линож изобщо не помръдва, а Майк лежи по очи на земята.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

49 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Вятърът фучи, а снеговалежът е толкова силен, че магазинът прилича на привидение.

Звук: Хрущене на разцепващо се дърво. Стволът му рухва върху предницата на колата на Моли и разрушава част от парапета на верандата.

ДЖАК (глас зад кадър): Майк! Майк, добре ли си?

50 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Майк се надига на колене. С дясната си ръка се държи за левия си бицепс. Между пръстите му се процежда струйка кръв. Джак е потресен от онова, което е сторил… или почти е сторил. Той хвърля револвера на бюрото и се втурва към Майк. Междувременно той вече се е изправил на крака.

ДЖАК (ломоти): Майк, съжалявам… Не исках… Добре ли си?

Майк го блъска силно назад.

МАЙК: Не се доближавай до него! Нали те предупредих?

Всъщност Майк го блъска не заради това, а защото Джак е постъпил като идиот. И Джак напълно го съзнава. Той стои между бюрото и килията, устните му треперят, в очите му проблясват сълзи. Майк отмества длан от раната, за да я разгледа. Ризата му е разкъсана и оттам тече кръв.

Звук: ръмжащи автомобилни двигатели. Служебният джип и снегомобилът се приближават.

МАЙК: Само е одраскал кожата. Късмет. (Въздишка на облекчение от страна на Джак.) Петнайсет сантиметра наляво и аз щях да съм мъртъв, а той — да злорадства.

Майк се обръща към килията. Върху една от решетките блести съвсем прясна драскотина. Майк я докосва с пръст и на лицето му се изписва недоумение.

МАЙК: Къде…

ЛИНОЖ: Ето.

И той вдига свития си юмрук. Като насън, Майк протяга ръка през решетките и разтваря дланта си.

ДЖАК: Майк, недей!

Майк не му обръща внимание. Свитият юмрук на Линож е точно над дланта му. Линож разперва пръсти и в дланта на Майк тупва нещо мъничко и черно. Майк издърпва обратно ръката си. Джак прави крачка напред. Майк държи миниатюрния предмет между палеца и показалеца си, така че и двамата да могат да го видят. Това е изстреляният от Джак куршум.

Звукът от ръмжащи двигатели се усилва.

МАЙК (обръща се към Линож): Ти си го хванал? Как успя?

Линож не отговаря. Само се усмихва безмълвно насреща му.

51 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Служебният джип влиза в паркинга, следван от снегомобила. Четиримата мъже излизат и гледат рухналото дърво, премазало парапета и предния капак на колата на Моли.

ХАЧ: Застраховката ще покрие ли тези щети, Роби?

РОБИ (с изражение тип „не ме занимавай с глупости“): Хайде, да влезем вътре!

Те се изкачват по стъпалата на верандата.

52 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Майк е запретнал ръкава на ризата си и се вижда раната на левия му бицепс — недълбока драскотина. На бюрото, до револвера, има аптечка за първа помощ. Джак слага лепенка върху раната и я увива с бинт.