Бурята на века - Страница 45

ХЕНРИ: Хач, може ли да се свържеш с кметството по радиото? Да кажеш на Карла и Санди, че сме добре?

Хач вдига палец в знак на съгласие и сяда зад волана на джипа. Дава газ и бавно обръща към магазина, вдигайки облаци сняг зад четирите задвижващи колела на машината. Снегомобилът, управляван от Роби, поема след тях.

43 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

ХАЧ (говори по радиостанцията): Урсула? Там ли си, Урсула? Обади се, тук е Хач.

44 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО.

Около Урсула се е събрала голяма тълпа от разтревожени хора. Сред тях се вижда Фърд Андрюс — свалил е връхната си дреха, загърнал се е с одеяло и пие чай. Забелязваме още Моли, Карла и Санди, до която стои Дон (навярно за подкрепа).

ХАЧ (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): … сула?… ади се… ач…

Урсула не отговаря. Само приближава микрофона към устните си и неспокойно оглежда стълпилите се хора, които се струпват все по-близо до нея, нетърпеливи да узнаят последните новини. Да, всички тези хора са нейни съседи, обаче…

Моли първа забелязва клаустрофобичната ѝ реакция и се обръща към множеството.

МОЛИ: Приятели, нека да дадем на Урсула възможност да си свърши работата. Направете малко място. Ако разберем нещо, веднага ще ви уведомим.

ТЕС МАРЧЪНТ: Хайде, отдръпнете се назад! Ако нямате какво да правите, слезте долу и гледайте прогнозата за развоя на бурята!

ЪПТОН БЕЛ: Не можем! Кабелната прекъсна.

В крайна сметка обаче народът се отдръпва и освобождава на Урсула малко пространство. Тя хвърля благодарствен поглед на Тес и Моли, след което натиска бутона за предаване.

УРСУЛА: Чувам те, но съвсем слабо, Хач. Говори бавно и високо. Край.

45 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

ХАЧ: Роби и Хенри са добре. Исках само това да ви кажа. Край.

46 ИНТ. ПРИЕМНАТА НА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.

Сандра Бийлс и Карла Брайт въздъхват с облекчение. Дон, който не може дълго да седи мирен, ако няма играчки за чупене и деца, които да обижда, се изтръгва от майка си и хуква надолу по стълбите.

ДОН БИЙЛС (тананика си): Тате е добре! Той е кметът на града! Той е най-добрият! Никой не може да хвърля като него! Той продава застраховки за милиарди долари! Кой иска да се правим на маймуни?

УРСУЛА: Лойд Уишман наистина ли е мъртъв, Хач?

47 ИНТ. ВЪТРЕ В СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С ХАЧ.

Хач явно се колебае какво да ѝ каже. Споглежда се нерешително с Кърк Фрийман. Никаква помощ от Кърк. Определено е в затруднение — каква част от информацията да разкрие и каква да запази в тайна, по принцип си е работа на Майк. Поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери дали снегомобилът още се движи зад тях.

ХАЧ: Ами… още не знам всичко по въпроса, Урсула. Кажи на Санди и Карла, че момчетата имат още малко работа. Майк ги извика в магазина. Край.

УРСУЛА (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Защо ги е изви… зина? Още ли не е… ючен? Моли иска… разбере.

ХАЧ: Урсула, много лошо те чувам. Прекъсваш. По-късно пак ще се опитаме да се свържем с вас. Край.

Той оставя микрофона на стойката му с гузно облекчение. Усеща погледа на Кърк върху себе си и вдига рамене.

ХАЧ: По дяволите, откъде да знам какво трябва да им кажа! Нека Майк да си решава — нали за това му плащаме.

КЪРК: Аха. Пари за семки и няколко лотарийни билета.

48 ИНТ. МАЙК И ЛИНОЖ В ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — НОЩ.

Майк седи на стола, който е преместил до килията. Линож си е във все същата поза на нара — с облегнат на стената гръб и леко раздалечени колене. Двамата мъже се гледат един друг през решетките. На заден план, зад бюрото, се е разположил Джак Карвър, който не откъсва поглед от тях.

МАЙК: Къде е бастунът ти? (Никакъв отговор от Линож.) Ти носеше бастун — сигурен съм, че носеше — така че ми кажи къде е? (Никакъв отговор от Линож.) Сър, как изобщо се добра до острова? (Никакъв отговор от Линож.)

Майк вдига снимката с надписа над вратата в къщата на Марта.

МАЙК: „Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.“ Ти ли го написа? Ти беше, нали? (Никакъв отговор.) И какво точно искаш?

Отново никакъв отговор… но нещо проблясва в очите на арестанта. Зловещата му усмивчица разкрива върховете на неестествено острите му зъби. Майк му дава време, изчаква го търпеливо, обаче въпросите му така и си увисват във въздуха.

МАЙК: Андре Линож. Очевидно си французин. Тук, на острова, имаме много хора от френски произход. Имаме Сейнт-Пиер… Робишо… Бизонет… (Никакъв отговор.) Какво се случи с Питър Годсоу? Имаш ли нещо общо със смъртта му? (Никакъв отговор.) Откъде знаеше, че той държи марихуана в склада си? Винаги съм го подозирал.

ЛИНОЖ: Аз знам много, полицай. Знам например, че когато следваше в Мейнския университет, от страх да не загубиш стипендията си заради слаба оценка на изпита по химия във втори курс, ти преписа на теста по средата на срока. Дори жена ти не знае за това, нали?

Майк е слисан. Не иска да го покаже пред Линож, но е неспособен да го скрие.

МАЙК: Нямам представа откъде черпиш информацията си, обаче грешиш. Да, имах намерение да препиша и даже си направих пищов, но в последния момент размислих и го изхвърлих.

ЛИНОЖ: Сигурен съм, че с течение на времето си успял да убедиш себе си в това, но и двамата знаем, че истината е друга. Някой ден ще трябва да разкажеш на Ралфи за постъпката си. Представям си каква чудесна история за лека нощ ще се получи — „Как татко завърши колеж“. (Линож насочва вниманието си към Джак.) Ти никога не си мамил на изпит в колежа, нали, Джак? Защото никога не си ходил в колеж и защото никой не те е юркал да изкарваш високи оценки в гимназията…