Бурята на века - Страница 47

ДЖАК: Майк, наистина съжалявам.

Майк си поема дълбоко въздух, задържа го, издишва и се опитва да се успокои. Коства му сериозни усилия, но се справя.

Вратата на магазина се отваря и камбанката над нея звъни. Чува се тропот от стъпки и говор на приближаващи се гласове.

МАЙК: Това е Хач.

ДЖАК: А що се отнася до онова, дето го наприказва тоя…

Джак хвърля омразен, бесен поглед на Линож, който му отговаря с абсолютно спокоен взор. Майк слага ръка върху рамото на Джак, за да го възпре. В този миг вратата на полицейския кабинет се отваря и вътре влиза Хач, следван от Хенри Брайт и Кърк Фрийман. Последен се появява Роби Бийлс, който изглежда едновременно разгневен и уплашен. Не особено добра комбинация.

РОБИ: Добре, какво става тук?

МАЙК: Иска ми се да знаех, Роби.

53 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ НОЩ.

Стихията не спира да бушува. Преспите се издигат, по-високи от всякога.

54 ЕКСТ. ВИТРИНАТА НА ГРАДСКАТА ДРОГЕРИЯ — НОЩ.

Пред голямата картина, изобразяваща зимни сцени — хора на ски, кънки и шейни — са наредени множество шишенца с витамини. Над тях се набива на очи огромен надпис: ЗА СИЛЕТЕ ИМУННАТА СИ СИСТЕМА ПРЕЗ ЗИМАТА С НАШИТЕ СПЕЦИАЛНИ НЮ-Ю ВИТАМИНИ!

Вляво се вижда стенен часовник, който показва 8:30.

Звук: Поредният хрущящ трясък на чупещо се дърво. Стъклото на витрината се пръска на парчета под напора на огромен клон, който събаря картината със зимната идилия и разпилява шишенцата с витамини на земята. Заедно с клона в дрогерията нахлува и снегът.

55 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Едва виждаме сградата през белия саван от сняг.

56 ИНТ. В ЕДИН ОТ ЪГЛИТЕ НА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО.

Тук е царството на децата. Пипа Хачър, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер и Франк Брайт вече спят. Моли е приседнала на леглото на Ралфи. Личи си, че на Ралфи много му се спи.

Навън вятърът продължава да фучи. Въпреки че е тухлена, солидната постройка проскърцва. Моли вдига разтревожен поглед към тавана.

РАЛФИ: Бурята няма да ни издуха, нали, мамо? Като къщичката от слама и къщичката от клонки?

МОЛИ: Няма, миличък. Тази сграда е построена от тухли, също като къщичката на третото прасенце от приказката. Бурята може да пухти и да духти цяла нощ, но ние ще си бъдем на сигурно място тук, долу.

РАЛФИ (сънливо): Тати и той ли е на сигурно място?

МОЛИ: Да, миличък. Сега заспивай.

И тя целува сина си по късметлийската бенка на нослето му.

РАЛФИ: Той няма да позволи на лошия да избяга и да ни нарани, нали?

МОЛИ: Няма да позволи. Обещавам ти.

ДОН БИЙЛС (нервничи на висок глас): Тате ме слага да спя, не ти! Остави ме на мира! Престани!

Моли се обръща и вижда…

57 ИНТ. СТЪЛБИЩЕТО НА СУТЕРЕНА — НОЩ.

Сандра Бийлс слиза по стълбите, носейки на ръце ритащия, недоволстващ Дон Бийлс. Изражението ѝ показва, че подобни сцени не са нищо ново за нея… дори е свикнала с тях.

Щом достига подножието на стълбите, Моли се втурва да ѝ помогне, а Дон най-накрая успява да се изтръгне от хватката на майка си. Хлапето е уморено, сърдито и ядосано; в поведението му се виждат всички онези черти, заради които множество млади двойки решават изобщо да нямат деца.

МОЛИ: Имаш ли нужда от помощ?

САНДРА БИЙЛС (усмихва се уморено): Не… Просто е малко кисел…

ДОН БИЙЛС: Тате ме слага да спя, а не ти!

САНДРА БИЙЛС: Дони, слънчице…

Той я ритва. Естествено, това е детски ритник, а и Дон е обут с мека гуменка, но въпреки това боли.

ДОН (съска през зъби): Баща ми, а не ти!

За момент на лицето на Моли се изписва антипатията ѝ към това хлапе. Тя протяга ръка, при което Дон се отдръпва от нея с присвити очи…

САНДРА: Моли, недей!

… но Моли само го завърта с лице към стълбището и го плясва по дупето.

МОЛИ (с меден глас): Качвай се горе. И чакай там баща си.

Дон Бийлс, както винаги очарователен, издува бузи и издава неприличен звук с устните си, опръсквайки я с капки слюнка. После хуква нагоре по стълбите. Двете жени гледат подире му: Сандра е засрамена от поведението на сина си, а Моли се опитва да възвърне самообладанието си. Трябва ясно да се види, че колкото и добра майка и възпитателка да е, едва се е удържала вместо лекото пошляпване по дупето да го зашлеви с всичка сила през лицето.

САНДРА: Съжалявам, Мол. Мислех си, че вече е готов… Той… той е свикнал все баща му да го завива.

МОЛИ: Няма нищо. Май наистина е по-добре да стои горе. Мисля, че и Бъстър е още буден и тича наоколо. Ще си поиграят малко, ще се уморят и ще заспят в някой ъгъл.

Докато разговарят, двете се доближават до детския кът и понижават гласовете си.

САНДРА: Стига да не събудят другите деца…

МОЛИ: Едва ли. Всички са уморени и спят дълбоко.

Това се отнася и за Ралфи. Моли придърпва одеялото чак до брадичката му и го целува по бузата. Сандра я гледа с известна завист.

САНДРА: Понякога се притеснявам за Дони. Обичам го, но има нещо в него, което ме безпокои.

МОЛИ: Минават през различни периоди, Санди. Дони просто е в такъв период… Сигурна съм, че после всичко ще се оправи.

Но и тя самата се съмнява. Надява се това, което казва, да е истина, обаче не го вярва особено. Воят на вятъра навън достига до кресчендо. Двете жени се споглеждат разтревожено… и Сандра изпитва внезапна нужда да излее душата си.