Бурята на века - Страница 44

40 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА — НОЩ.

Няколко прозореца се чупят с трясък и водата нахлува в контролната зала, заливайки апаратурата. После водата се оттича и ние виждаме, че всички прибори функционират… Засега.

41 ЕКСТ. ВРАТАТА НА ПОЖАРНАТА — НОЩ.

Роби Бийлс и Хенри Брайт излизат навън, превити почти надве, за да се предпазят от виелицата. Това определено не са онези мъже, които съвсем неотдавна влязоха вътре… особено Роби. Кметът изглежда съкрушен. Той изважда голяма връзка ключове от джоба си (заради естеството на работата си той разполага с ключове почти за всяка врата, която има ключалка на този остров) и започва да търси онзи за пожарната. Пръстите му треперят. Хенри го докосва неуверено по рамото. Двамата трябва да викат, за да могат да се чуят.

ХЕНРИ: Не трябва ли да проверим и на горния етаж? Да видим дали някой друг не е…

РОБИ: Това не е наша работа, а на полицая.

Роби вижда погледа на Хенри, в който се чете нещо от сорта на: „Сега друга песен запя“, но не променя решението си. След онова, с което се сблъскаха тук, никой не може да го накара да се качи горе, а най-малко пък — Хенри Брайт. Кметът най-сетне намира необходимия ключ и го пъха в ключалката, заключвайки пожарната.

РОБИ: Удостоверихме, че жертвата е мъртва, и обезопасихме местопрестъплението. Това е достатъчно. Сега да тръгваме, преди…

ХЕНРИ (мърмори педантично): Всъщност така и не проверихме дали действително е мъртъв. Нито пулса му напипахме, нито…

РОБИ: Целият му мозък беше разпилян по каросерията на пожарна кола номер две, за какъв дявол искаш да му търсиш пулса?

ХЕНРИ: Ами ако горе все пак има някой? Примерно Джейк Чивиело или Дуейн Пълсифър…

РОБИ: Единствените две имена, написани на дъската за дежурства, бяха „Фърд Андрюс“ и „Лойд Уишман“. Ако там наистина се спотайва някой, нищо чудно да е приятелче на оня Линож, а аз не искам да се изпречвам на нито един от приятелите му, ако не възразяваш! Хайде да тръгваме!

Роби сграбчва Хенри за ръката и на практика го повлича към снегомобила. Запалва двигателя и нетърпеливо форсира мотора, докато чака Хенри да се намести до него. После рязко прави обратен завой и се насочва надолу по улицата.

В този момент от снежната завеса на виелицата изниква караният от Хач служебен джип. Роби свърва настрани, опитвайки се да мине покрай него, но Хач предугажда намеренията му и му прерязва пътя.

42 ЕКСТ. СНЕГОМОБИЛЪТ И СЛУЖЕБНИЯТ ДЖИП — НОЩ.

Хач излиза от джипа с прожектор в ръка. Роби отваря вратата на снегомобила и се подава навън. Щом вижда Хач, отново възвръща съзнанието за непоклатимия си авторитет. Заради бурята всички крещят с пълно гърло, за да се чуят.

РОБИ: Махни се от пътя, Хачър. Ако искаш да говорим, ела в кметството!

ХАЧ: Майк ме изпраща. Иска да дойдеш в полицейския кабинет. Ти също, Хенри.

РОБИ: Опасявам се, че няма как да стане. Жените и децата ни чакат в кметството. Ако Майк иска по-късно да застанем на пост, няма проблем. Но точно сега…

ХЕНРИ: Лойд Уишман е мъртъв… И има нещо, написано на каросерията на пожарната кола. Ако е предсмъртно писмо, значи, е най-откаченото предсмъртно писмо, за което съм чувал.

Кърк също излиза от служебния джип, придържайки шапката си с двете си ръце.

КЪРК: Хайде, да тръгваме! Намерихте къде да се разправяте…

РОБИ (раздразнено): Съгласен съм. Да оставим спора за кметството, където няма да мръзнем и да се надвикваме.

Той понечва да затвори вратата на снегомобила, обаче Хач сграбчва дръжката и не му позволява да го стори.

ХАЧ: И Питър Годсоу е мъртъв. Обесил се е. (Пауза.) Той също е оставил много шантаво предсмъртно писмо.

Роби и Хенри буквално онемяват.

ХАЧ: Майк ми нареди да те взема, Роби Бийлс, и точно това смятам да направя. Сега идвате с нас в магазина. И никакви възражения повече.

ХЕНРИ (обръща се към Роби): По-добре да идем с тях.

КЪРК: Точно така. Хайде, побързайте!

ХЕНРИ: Питър Годсоу… мили боже, защо?

Роби е принуден да направи нещо, което не е искал, и това го изкарва от кожата му. Той се усмихва злобно на Хач, който продължава да стои все така невъзмутимо и решително до него.

РОБИ: Ти си тоя, който не спира да закача разни простотии по манекена ми! Да не си мислиш, че не знам?

ХАЧ: По-късно можем да поговорим за това, ако е толкова важно за теб. Сега обаче всички сме изправени пред голям проблем… и не става въпрос само за бурята. Не мога да те накарам да помагаш, ако сам не го искаш, обаче знай едно — когато всичко това приключи, хората ще знаят как си постъпил в трудния за всички момент.

ХЕНРИ: Аз идвам, Хач.

КЪРК: Добро момче!

Хенри отваря своята врата и понечва да излезе от снегомобила, за да отиде при Кърк и Хач. Обаче Роби го хваща за шубата и го дръпва назад.

РОБИ: Добре… но няма да го забравя.

ХАЧ: Твоя работа. Заключихте ли?

РОБИ (презрително): Разбира се. За глупаци ли ни смяташ?

На Хач му се иска да му отговори, обаче сам си е казал, че трябва да бъде максимално дипломатичен. Ето защо само кимва и се отправя към джипа, а лъчът на прожектора му изрязва дъги сред падащия сняг. Хенри отново отваря вратата на снегомобила, за да извика подире му.