Бурята на века - Страница 41


К оглавлению

41

10 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.


Изплашен, Хач трескаво се брани от неведомия силует, докато не чува…


МАЙК: Успокой се, Хач! Стига! Престани!


Хач най-сетне осъзнава, че пред него всъщност стои Майк, и ужасът му се заменя от облекчение. Той прегръща силно Майк и само дето не обсипва лицето му с целувки.


МАЙК: Какво, по дяволите…


В този миг Майк поглежда над раменете на Хач и изтръпва. На лицето му се изписват недоумение и потрес. Той отстранява внимателно Хач и бавно се приближава до висящото тяло. Известно време го гледа безмълвно… след което отмества очи към Линож. Линож му се усмихва.


11 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФОАЙЕТО НА КМЕТСТВОТО, С ФЪРД — НОЩ.


ФЪРД: Лойд Уишман се е самоубил! Разполовил си е лицето с брадва. Господи, какъв ужас! Навсякъде има кръв!


Роби се качва по стълбите. Жена му Сандра (дребничка и невзрачна) се опитва да го хване за рамото — навярно в търсене на подкрепа. Той обаче отмята ръката ѝ, без дори да я погледне (както обикновено се държи с нея), и се втурва при Фърд.


ФЪРД: Никога през живота си не съм виждал нещо такова! Разплескал си е мозъка! И е надраскал някакви неразбираеми работи върху една от новите коли…


РОБИ (сграбчва го и го разтърсва): Я се стегни, Фърд! Вземи се в ръце!


Фърд спира да бръщолеви и внезапно се умълчава. В кметството се възцарява такава тишина, че муха да бръмне, ще се чуе. Отвън, естествено, бурята не спира да вилнее. Очите на Фърд се пълнят със сълзи.


ФЪРД: Роби, защо Лойд би разсякъл главата си на две? Нали щеше да се жени през пролетта?


12 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.


ХАЧ: Отидох за малко до тоалетната и да си взема кафе… Нищо му нямаше, изглеждаше си съвсем нормален… Онзи обаче не спираше да го гледа… както змия гледа птичка… И той… той…


Майк се вглежда изпитателно в Линож. Линож не отмества поглед.


МАЙК: Какво му направи?


Никакъв отговор. Майк отново се обръща към Хач.


МАЙК: Помогни ми да го свалим долу.


ХАЧ: Майк… Не знам дали ще мога да го направя.


МАЙК: Ще можеш.


Хач му хвърля умоляващ поглед.


ЛИНОЖ (с меден глас): Пуснете ме и аз ще ти помогна, Майкъл Андерсън.


Майк поглежда първо към него, после към Хач, който е пребледнял и плувнал в пот. Накрая Хач си поема дълбоко въздух и кимва.


ХАЧ: Окей…


13 ЕКСТ. ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.


Към товарната рампа зад супермаркета се приближава малък снегомобил, от който слизат двама души с дебела зимна екипировка. Носят пушки през рамо. Това са Кърк Фрийман и Джак Карвър, които идват да застъпят следващата смяна. Качват се по стъпалата.


14 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.


Майк и Хач тъкмо са покрили трупа на Питър с одеяло, под което стърчат рибарските му ботуши, когато се чува блъскане по вратата. Хач ахва и се хвърля към бюрото, където — до предсмъртното послание на самоубиеца — лежи револверът. Майк обаче го сграбчва за ръката.


МАЙК: Успокой се, Хач.


После отива до вратата и я отваря. Кърк и Джак влизат вътре; заедно с тях в помещението нахлуват куп снежинки и леден вятър. Новодошлите изтръскват обувките и дрехите си от снега.


КЪРК ФРИЙМАН: Ето ни, точно навреме, с буря или без буря… (Изведнъж забелязва покрития с одеяло труп.) Майк, кой е това?


ДЖАК КАРВЪР (внезапно му призлява): Питър Годсоу. Това са неговите ботуши.


Джак се обръща към Линож. Кърк проследява погледа му. Още не са вникнали в ситуацията, но инстинктивно разбират, че това не се е случило без намесата на Линож. Усещат силата му.


Радиостанцията в ъгъла ненадейно напомня за себе си с противно изпращяване.


УРСУЛА (глас зад кадър): … айк… обади се, Майк Ан… имаме про… кметството… Лойд Уиш… спеш… случай…


Майк и Хач се споглеждат тревожно. Какво ли още се е случило? Майк се втурва към радиостанцията и вдига микрофона.


МАЙК: Урсула, повтори! Повтори, моля те, и говори бавно! Антената на покрива замина и едва те чувам. Какъв спешен случай?


Пръстът му пуска бутона. Напрегната пауза. Хач се пресяга и увеличава силата на звука. Пращенето се усилва, последвано от думите на Урсула.


УРСУЛА (глас зад кадър): … ойд… шман… Фърд каза… Роби Бийлс… Хенри Брайт… уваш… ли ме?


На Майк внезапно му хрумва идея.


МАЙК (обръща се към Хач): Хач, пробвай да приемеш съобщението от джипа! Разбери какъв е проблемът и веднага ела да ни кажеш.


ХАЧ: Добре.


Той тръгва към вратата, но изведнъж се спира.


ХАЧ: Ще се оправите ли?


МАЙК: Нали е затворен?


Хач, изглежда, се съмнява в това, обаче излиза.


КЪРК ФРИЙМАН: Майк, имаш ли някаква представа какво точно става тук?


Майк вдига ръка, сякаш иска да каже: „После ще го обсъждаме“. Изважда от джоба си пачката със снимки, които е направил в къщата на Марта Кларъндън. Прелиства ги, докато не намира онази с надписа над вратата. Оставя я до листа, който Хач е свалил от гърдите на Питър Годсоу. Надписите са идентични — дори рисунките на бастунчетата изглеждат еднакви.


ДЖАК КАРВЪР: Какво става тук, за бога?


Майк тъкмо понечва да вдигне очи, когато съзира нещо друго.


15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕКРАНА НА ЛАПТОПА НА ХАЧ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МАЙК.

41