Бурята на века - Страница 40

По главната улица се точи върволица от светлинки и се чува шум на двигатели — народът се стича към кметството.

2 ЕКСТ. ТРОТОАРЪТ НА ГЛАВНАТА УЛИЦА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.

Той си пробива трескаво път през снега, като залита, подхлъзва се, пада и отново се надига. Дори не се опитва да заобикаля преспите, а упорито крачи директно през тях. Приближава се до групичка от пет-шест души, които се придвижват на ски към кметството. Един от тях е Бил Туми.

БИЛ ТУМИ: Ей, Фърд, къде има пожар?

Заради тази реплика и естеството на работата на Фърд (на гърба на парката му има голяма емблема с надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ) приятелите на Бил едва не падат от смях. Да ви кажа право, не се изисква много да разсмееш островитяните, а и тези момчета определено имат нужда да се разтоварят малко в нощ като тази.

Фърд изобщо не ги забелязва. Запъхтян и зачервен, той продължава да си пробива път през снега, устремен към кметството.

3 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — НОЩ.

Макар и със спуснати жалузи против буря, магазинът не изглежда никак защитен. Верандата е затрупана под снега, а капаците на прозорците тракат като кастанети. Пикапът на Питър Годсоу и малката кола на Моли приличат на заснежени хълмчета; така или иначе, поне Питър никога вече няма да кара своя автомобил.

4 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Камерата ни показва Хач на същото място, където го оставихме в края на Първата част — да се взира като хипнотизиран във висящите крака на Питър Годсоу. На земята се вижда прекатуреният стол, на който Питър се покачи, за да надене примката на врата си.

5 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИСТА НА ГЪРДИТЕ НА ПИТЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Целият лист е изпъстрен с думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, повторени отново и отново сред множество рисунки на танцуващи бастунчета. А най-отгоре е изписано — с такива огромни печатни букви, че сякаш крещят — следното:

...

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

6 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Хач отмества поглед от висящите крака на Питър и се обръща към Линож, който си седи в килията във все същата неизменна поза. Ехидно усмихнатото му лице ни наблюдава от рамката на раздалечените му колене. Очите на Линож отново изглеждат нормални, обаче въпреки това излъчват нещо кръвожадно, хищническо. Да, той е заключен зад решетките, но колко смешна изглежда тази килия с дървения си под и самоделно заварените метални пръти! Хач бавно започва да осъзнава, че не арестантът, а той всъщност е в беда, защото е затворен в кабинета заедно с този тигър в човешки облик. И не само той — целият град всъщност е в беда.

Загледан в Линож и осенен от всички тези мисли, Хач неусетно започва да губи самообладание.

ХАЧ: Какво си ме зяпнал? (Никакъв отговор от Линож.) Ти ли го накара да го направи? Ти ли го накара да напише тези неща и да се обеси? Ти ли беше?

Линож не казва нищо. Само си седи и се взира в Хач. На Хач вече му идва в повече. Той се обръща към вратата. Отначало се опитва да върви спокойно, но явно не може да се сдържи и изведнъж се хвърля към изхода. Сграбчва дръжката, завърта я, отваря вратата… и ненадейно се сблъсква с някаква фигура, застанала до щанда за месо. Тя го хваща и Хач започва да крещи.

7 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СУТЕРЕНА НА КМЕТСТВОТО И ПИПА ХАЧЪР (СЪС ЗАВЪРЗАНИ ОЧИ) В БЛИЗЪК ПЛАН.

В едната си ръка Пипа държи магарешка опашка (навита на руло кърпичка със затъкната в нея игла) и бавно се приближава към закачения на стената лист хартия. Там Моли Андерсън е нарисувала усмихнато магаренце. Около Пипа са се събрали всички малчугани от детската градина на Моли (всъщност всички без един, защото Франк Брайт спи на едно легло наблизо). Децата следят всяко движение на Пипа и ентусиазирано викат ТОПЛО! или СТУДЕНО! при опитите ѝ да забоде опашката на правилното място. Тук са Ралфи, Дон Бийлс, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер, Бъстър Карвър и Сали Годсоу, която вече е осиротяла, но още не го знае.

На заден план виждаме Кат Уидърс, Мелинда Хачър и Линда Сейнт-Пиер, които оправят леглата. Недалече от тях, с няколко ката одеяла на ръце, стоят Джордж Кърби, Хенри Брайт и Роби Бийлс. Кметът не изглежда никак доволен от тази си роля.

Карла Брайт отива при Моли, която отговаря за децата.

КАРЛА: Вечерни занятия, а?

МОЛИ: По-скоро развлечения. Но веднага щом заспят, мисля да…

Пипа най-накрая успява да постави опашката някъде около задните части на магарето.

МОЛИ (продължава): … мисля да докопам най-близкия алкохол и да го пресуша до дъно.

КАРЛА: Аз ще ти налея.

ДОН БИЙЛС: Искам да съм следващият!

МОЛИ (обръща се към Карла): Договорихме се.

Тя маха превръзката от очите на Пипа и я слага на Дон.

8 ИНТ. ГОРНИЯТ ЕТАЖ НА КМЕТСТВОТО — НОЩ.

Фърд Андрюс нахълтва през вратата — целият е покрит със сняг, а в очите му блести див пламък.

ФЪРД (крещи с цяло гърло): Лойд Уишман е мъртъв!

Изведнъж всички замлъкват и всичко спира. Четирийсет-петдесет лица се обръщат към Фърд. В средата на групата стои Урсула Годсоу с нейната папка.

9 ИНТ. СУТЕРЕНЪТ НА КМЕТСТВОТО.

Децата все още се забавляват, надавайки викове ТОПЛО! или СТУДЕНО!, докато Дон Бийлс се мъчи да уцели точното местоположение на опашката, но всички възрастни са вдигнали глави към горния етаж, където е проехтял крясъкът на Фърд. Роби Бийлс захвърля купчината одеяла, която държи, и се втурва нагоре по стълбите.