Бурята на века - Страница 39


К оглавлению

39

227 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — С ХАЧ.


Той си налива кафе и рязко се обръща към вратата на полицейския кабинет, сепнат от изтракването на прекатурен стол.


ХАЧ: Питър?


228 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БРАДВАТА В БЛИЗЪК ПЛАН.


Тя описва светкавична дъга и излиза от кадър. В същия миг чуваме отвратителен звук — сякаш някой е стоварил с всичка сила дланта си върху гъста кал.


229 ИНТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.


Камерата снима откъм склада и ни показва пролива… но изведнъж гледката е закрита от стремително приближаващата се гигантска вълна. Не се вижда нищо друго освен клокочеща и пенеща се сива маса. Вълната се разбива в постройката и камерата се озовава под водата. Пред обектива се мяркат изпотрошени кошове за омари, бали с марихуана и един омар с все още завързани щипки на фона на безброй мехурчета.


230 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГРАДСКИЯ ПРИСТАН — НОЩ.


Всичко, което е останало от пристана, е или потопено, или напълно разрушено. Когато се отдръпва обратно в океана, вълната отнася със себе си цяла върволица от лодки, такелаж, кнехтове, гумени уплътнения и прочее. Даже ни се струва, че зърваме табелата (или част от нея) с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ, преди да се изгуби завинаги в мътния въртоп.


231 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА, ТАВИЯ, ТЕС И ДРУГИ ХОРА.


В кметството изведнъж се възцарява тишина. Сега, след като всички са притихнали, пращенето и съскането на радиостанцията ехтят с изненадваща сила. Хората се обръщат към вратата.


РАЛФИ: Мамо, какво има?


МОЛИ: Нищо, слънчице.


ДЖОНАС: Какво, по дяволите, беше това?


КОРА: Градският пристан потъна.


Роби се качва по стълбите, съпроводен от Джордж Кърби, Хенри Брайт и Бърт Соумс. От арогантността и високомерието на кмета не е останал и помен.


РОБИ: Урсула, пускай сирената.


232 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА, С ФЪРД АНДРЮС — НОЩ.


Фърд Андрюс е потресен и изплашен като човек, който току-що е зърнал Сатаната да се взира в него иззад някое дърво. Той рязко се обръща и хуква към вратата на пожарната.


233 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И ВРАТАТА.


Хач влиза в кабинета с картонена чашка в ръка.


ХАЧ: Пит? Добре ли си? Чух…


Лицето му се изкривява от внезапен ужас. Погледът му се стрелва нагоре — към лицето на човека, който се е обесил на гредата. Картонената чашка пада от ръцете му и кафето се разплисква върху пода и обувките му.


234 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.


ФЪРД АНДРЮС: Лойд! Къде си, Лойд, дяволите да те отнесат дано! Заспа ли там, или…


Той заобикаля пожарните коли и се спира. В кадъра стърчат чифт ботуши.


ФЪРД АНДРЮС: Лойд? Лойд?


Бавно, с огромна неохота Фърд продължава напред, за да види трупа на своя колега. В продължение на секунда-две той стои неподвижно като статуя; потресен е до такава степен, че не може да каже нищо. После изведнъж започва да крещи като жена.


235 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.


Лицето му е застинало в гримаса на върховен ужас.


236 ИНТ. ПОЖАРНАТА КОЛА.


Отстрани на пожарната кола пише с огромни кървавочервени букви:

...
ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,
И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА

237 ИНТ. ЛИСТЪТ НА ГЪРДИТЕ НА ПИТЪР ГОДСОУ:

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.


Плюс множество зловещи рисунки на танцуващи бастунчета.


238 ИНТ. ЕКРАНЪТ НА ЛАПТОПА НА ХАЧ В БЛИЗЪК ПЛАН.


Всички написани от него думи в кръстословицата са изчезнали. По цялата кръстословица — по вертикала и хоризонтала — са изписани думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. А в центъра на всяко черно квадратче се вижда миниатюрна рисунка на бастунче.


239 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В ЕКСТРЕМНО БЛИЗЪК ПЛАН.


Той се усмихва. Виждат се острите върхове на зъбите му.


ТОЗИ КАДЪР БАВНО СЕ ТРАНСФОРМИРА В:

240 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.


Почти навсякъде е тъмно, с изключение на кметството. Проехтява сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг. Всички в укритието.


Образът на Линож се задържа за момент, насложен върху заснежения град, навявайки мисълта, че за жителите на остров Литъл Тол няма укритие… Нито тази нощ, нито когато и да било. Лицето на Линож обаче постепенно започва да избледнява… и екранът потъмнява.


КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ.

ВТОРА ЧАСТ
БУРЯТА НА ВЕКА

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

(Започваме с монтаж от сцени от Първа част, който завършва с образа на стръвното лице на Линож, насложено върху кръстовището в центъра на града.)

1 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДА — НОЩ.


Бурята е в апогея на яростта си — снегът вали тъй бясно, че сградите приличат на привидения. Пред витрините на магазините по главната улица се издигат огромни преспи.


Когато лицето на Линож започва да избледнява, долавяме тих ЗВУК, който постепенно се усилва и накрая достига своя максимум. Това е сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг, повтарящи се отново и отново.

39