Бурята на века - Страница 38

211 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

На брега, точно където се намира складът на Годсоу, се стоварва гигантска вълна. Трясъкът на цепещо се дърво се чува въпреки страшния грохот на бурята.

212 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФЪРД АНДРЮС ПРЕД ВРАТАТА НА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА.

ФЪРД АНДРЮС: О… мили… боже! (Повишава глас.) Лойд! Лойд, трябва да видиш това!

213 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГАРАЖА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА, С ЛОЙД УИШМАН — НОЩ.

В гаража са паркирани две ябълковозелени пожарни коли. Прозорецът на едната е свален наполовина и оттам се подава окървавената вълча глава на бастуна на Линож. До пожарната кола се вижда Лойд — лицето му е също тъй безизразно като това на Питър Годсоу. В едната си ръка държи кутия с червена боя, а в другата — четка. Погълнат е от това, което върши, и го върши с отдадеността на един Мане или Ван Гог.

ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): Лойд! Вълните ще отнесат дока на Годсоу! Ще отнесат целия пристан!

Лойд Уишман не му обръща внимание. Цялото му внимание е погълнато от четката.

214 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ.

Бастунът вече не виси от гредата — на мястото, където допреди малко се е намирал, сега виси въже. На заден план се вижда Линож — седи на нара с хищно изражение, а очите му преливат в черно и алено.

215 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Още една гигантска вълна връхлита градския пристан, като откъсва от него голямо парче и завлича малката лодка, която някой нехайно е завързал там. Следващата вълна си отхапва голям къс от самия склад.

216 ИНТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Камерата надзърта през зейналата в единия край на постройката огромна дупка, през която се виждат ампутираният пристан и беснеещите вълни на прилива. Една от тях се стоварва върху камерата, като наводнява кейовете и залива вътрешността на склада. Из помещението се понасят кошове за улов на омари. Големият контейнер се преобръща и освобождава десетки омари — ненадейна и неочаквана отмяна на смъртната им присъда. Когато голямата вълна отстъпва, понася със себе си и балите с марихуана от другия край на помещението.

217 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА МЕСТНАТА ПОЖАРНА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.

ФЪРД АНДРЮС (реве с пълно гърло): Най-добре зарежи всичко, Лойд, и ела да видиш нещо, което няма да забравиш! Склада на Годсоу вече го няма, представяш ли си?

218 ИНТ. ГАРАЖЪТ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ЛОЙД УИШМАН.

Разсъдъка на Лойд също го няма. Докато привършва работата си, камерата се отмества и ни показва какво е написал с големи печатни букви върху ябълковозелената пожарна кола. Над златистия надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ се чете следното послание:

...

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

ФЪРД АНДРЮС (глас зад кадър): Излизай, Лойд, да те вземат дяволите! Проклетите вълни ще отнесат целия пристан!

Лойд продължава да не му обръща внимание. Той оставя кутията с боя върху стъпенката на пожарната кола и внимателно поставя четката отгоре ѝ. Междувременно виждаме, че бастуна, който се подаваше през единия прозорец, вече го няма… ако изобщо е бил там. Може би е присъствал само във въображението на Лойд Уишман.

Лойд отваря страничния люк, зад който има вградено отделение с инструменти, и изважда оттам пожарникарската брадва.

219 НИТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Питър Годсоу се е качил върху стола, на който допреди малко е седял. Очите му са стъклени и пусти. Краят на въжето, което е провесил през гредата, е завързан на примка, а самата примка е нахлузена на шията му. На гърдите си е закачил „домашната си работа“ — листа, запълнен от горе до долу с думите ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, сред които се забелязват множество нарисувани бастуни. Най-отгоре, с огромни букви (досущ като заглавие) е изписано следното:

...

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

220 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Устните му беззвучно се движат. Сякаш изричат неведомо заклинание. Очите му приличат на огромни черни дупки, бълващи алени пламъци.

221 ИНТ. СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — НОЩ.

Лойд държи брадвата, чието острие е насочено точно към лицето му. Хванал е ръкохватката не в края, а под самото острие — по принцип брадва се държи така, когато искаш да си нацепиш подпалки за камината… или да си разцепиш лицето на две.

222 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Устните му започват да се движат по-бързо. Зловещите му очи сякаш са се уголемили. Ръцете му са свити в юмруци пред лицето му.

223 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СГРАДАТА НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА — С ФЪРД АНДРЮС.

Фърд Андрюс стои пред пожарната с изкривено от страх лице и виснала челюст.

ФЪРД АНДРЮС: Да ме вземат мътните!

224 ЕКСТ. ГРАДСКИЯТ ПРИСТАН И ОСТАНКИТЕ ОТ СКЛАДА НА ГОДСОУ.

Към брега, през плътната завеса от сняг се носи чудовищна вълна — почти цунами.

225 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ И КРАКАТА НА ПИТ.

Той рязко изритва стола и краката му увисват, ритайки, във въздуха.

226 ЕКСТ. НАБЛИЖАВАЩАТА ВЪЛНА — НОЩ.

Пред нея и пристанът, и сградата на Годсоу изглеждат миниатюрни.