Бурята на века - Страница 37

Урсула, Тавия и Тес се гледат една друга и забелват театрално очи. Междувременно хората продължават да прииждат — постоянно, било по двама, било по трима, докато ревът на бурята ехти навън.

УРСУЛА: Хора, записвайте се, преди да слезете долу! Място има за всички, но трябва да знаем кой е тук и кой — не!

Виждаме и Моли Андерсън — как държи Ралфи за ръка и изтръсква снега от косата си.

МОЛИ: Урсула, виждала ли си Майк?

УРСУЛА: Не, но можем да го чуем по радиото, ако се обади. (Тя посочва радиостанцията.) Поне да има някаква полза от тая джаджа. Хайде, оставете си палтата и слизайте долу.

МОЛИ: Иначе как върви?

УРСУЛА: Ами забавляваме се. Здрасти, Ралфи!

РАЛФИ: Здрасти!

Моли прикляква и започва да разопакова Ралфи от катовете топли дрехи. Покрай тях виждаме и още хора, които търсят подслон в кметството. Навън снегът и вятърът продължават да безчинстват.

201 ЕКСТ. СГРАДАТА НА МЕСТНАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — НОЩ.

Пожарната кола, която видяхме да мият сутринта пред сградата, отдавна я няма. Вратата се отваря и на прага ѝ се показва Фърд Андрюс, който тъкмо пристяга качулката си. Погледът му е насочен към…

202 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Приливът е достигнал своя връх. Материкът изобщо не се вижда зад сиво-черната завеса. Из пролива вилнеят такива огромни вълни, каквито можеш да зърнеш само в кошмарен сън. Те се стоварват върху пристана — ритмично и неумолимо — покривайки с пяна и пръски продълговатата постройка на „Годсоу“.

203 ИНТ. „ГОДСОУ РИБА И ОМАРИ“ — НОЩ.

Намираме се в просторно продълговато помещение, пълно с кошове за улов на омари и всякакви риболовни принадлежности и оборудване. На едната стена са закачени множество дъждобрани, непромокаеми шлифери и високи гумени ботуши. Ревът на бурята е приглушен, но пак ехти застрашително отвъд стените. Прозорците са покрити с пяна и пръски.

Камерата се движи по коридора между кошовете и минава покрай продълговат контейнер, пълен с живи омари. После завива и виждаме как няколко плъха се разбягват във всички посоки. В прашния проход между контейнера и стената се издига някакъв обемист предмет, покрит с одеяла.

Вятърът вие. Постройката проскърцва. Изведнъж прозорецът се пръсва на парчета под напора на поредната вълна и навред хвърчат стъкла. През зейналия отвор нахлуват вода и сняг. Вятърът отмята одеялото от единия край на покрития обект и пред погледа ни се разкриват множество бали с марихуана, опаковани в полиетилен.

Закачените на тавана кошове се клатят и потракват. Още един прозорец се пръсва със звън.

204 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Единствено няколко лампи продължават да светят. Чуваме — макар и едва-едва — приглушеното бръмчене на генератора. На паркинга са останали само два автомобила — малката кола на Моли и един покрит със сняг пикап с надпис ГОДСОУ-РИБА И ОМАРИ.

205 ИНТ. КРЪСТОСЛОВИЦАТА НА ЕКРАНА НА ЛАПТОПА В БЛИЗЪК ПЛАН.

Кръстословицата почти е решена. Хач добавя още една дума.

206 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Хач се протяга и се надига от стола. В килията Линож продължава да си седи в същата поза, опрял гръб в стената и отпуснал глава между раздалечените си колене.

ХАЧ: Трябва да отскоча до тоалетната. Искаш ли да ти взема нещо за пиене, Пит? Кафе или безалкохолно?

Питър не отговаря. В скута му продължава да лежи същият лист хартия, който е свалил от таблото, но в момента е обърнат с текста на обявата нагоре. Очите му са разширени, погледът му е празен и безизразен.

ХАЧ: Питър? Ало, Земята вика Питър.

Хач маха с ръка пред лицето на Питър. Той примигва и съзнанието му — или някакво подобие на съзнание — се връща в очите му. Той вдига поглед към Хач.

ПИТЪР: Какво?

ХАЧ: Попитах те дали искаш безалкохолно или кафе.

ПИТЪР: Не, мерси.

ХАЧ (обръща се към вратата, но се спира): Добре ли си?

ПИТЪР (след кратка пауза): Аха. Днес беше такава лудница покрай проклетата буря, че сигурно съм заспал с отворени очи… Извинявай.

ХАЧ: Няма нищо. Само гледай да издържиш още малко. Джак Карвър и Кърк Фрийман трябва да дойдат след двайсетина минути.

Хач грабва едно списание, за да има какво да чете в тоалетната, и излиза.

207 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Очите му потъмняват. Той се взира в Питър и устните му се мърдат беззвучно.

208 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПИТЪР В БЛИЗЪК ПЛАН.

Очите на Питър отново са изпразнени от съдържание. Изведнъж на лицето му се появява сянката на бастуна на Линож. Питър поглежда нагоре към…

209 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ ТАВАНСКИТЕ ГРЕДИ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.

Бастунът виси от гредата. Окървавената вълча глава се озъбва.

210 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — НОЩ.

Питър се изправя и прекосява бавно помещението. Все още стиска в ръката си листа, на който бе писал. Застава точно под бастунчето. Линож седи на нара и го наблюдава, застинал като статуя; единствените признаци на живот се наблюдават в зловещите му очи. Питър се спира до един вграден в стената шкаф и го отваря. Там има най-различни инструменти и принадлежности. Той взема намотаното на кълбо въже.