Бурята на века - Страница 36

Ето — от един джип с двойно предаване излизат Джил и Анди Робишо. Джил разкопчава ремъците на детското столче и вдига своя петгодишен син Хари (видели сме и него — сред малчуганите в детската градина на Моли), а междувременно Анди се приближава към семейство Станхоуп.

АНДИ: Как сте, Станхоуп? Каква нощ, а?

ДЖОНАС: Не думай. Добре сме, Анди.

Съпругата му Джоана едва ли би отговорила така. Тя е запъхтяна и използва неочакваната почивка, за да се наведе и да подпре ръце върху коленете си, докато дишането ѝ се нормализира.

АНДИ: Имаш ли нужда от помощ, Джоана?

КОРА (или Нейно императорско величество): Нищо ѝ няма, господин Робишо. Просто има нужда от малко свеж въздух. Нали, Джоана?

Джоана дарява свекърва си с такава усмивка, която сякаш казва: „Благодаря ти! Да знаеш с какво удоволствие бих натикала някой паркометър в мършавия ти задник!“. Нищо от това не убягва на Анди.

АНДИ: Ще ни помогнеш ли за бебето, Джо? Междувременно аз ще те отменя тук.

ДЖОАНА (с дълбока благодарност): С удоволствие.

Анди заема мястото ѝ в импровизирания впряг, а Джоана отива при Джил. Кора хвърля изпепеляващ поглед на снаха си, който сякаш крещи: „Дезертьор!“.

От един грамаден шевролет събърбан на доста годинки излизат Дейви Хоупуел, родителите му и госпожа Кингсбъри.

ДЖОНАС: Е, Анди, готов ли си?

АНДИ (възторжено, бог да го поживи): Дий!

И двамата мъже започват да теглят подвижния трон на старата дама към кметството. Кора е вирнала царствено тънкия си, типичен за жителите на Нова Англия нос. Джил и Джоана пристъпват подире им и си бъбрят оживено. Хари, който е опакован в цяла камара зимни дрехи, щъка до майка си, държейки я за ръка.

199 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРИЕМНАТА В КМЕТСТВОТО НА ЛИТЪЛ ТОЛ.

Урсула, Тес Марчънт и Тавия Годсоу регистрират пристигащите, като ги молят да записват всички членове на семействата им, които ще нощуват в сутерена на кметството. Зад гърба им се виждат четирима мъже, които си придават важен вид, но не изглежда да вършат нещо кой знае какво. Това са кметът Роби Бийлс и тримата градски съветници: Джордж Кърби, Бърт Соумс и Хенри Брайт. Хенри е съпругът на Карла Брайт и в момента държи на ръце сина им Франк, когото видяхме в детската градина на Моли. Франк изглежда дълбоко заспал.

Отново забелязваме познати лица; на острова не живеят много хора. Всички деца, които виждаме, са още малки и не са тръгнали на училище, а по-големите ги няма, защото са останали от другата страна на пролива.

УРСУЛА: Моля всички да се регистрират. Искаме да знаем кой е тук, така че се запишете, преди да слезете долу!

Тя хвърля неодобрителен поглед към четиримата мъже, които продължават да стоят без работа и да си бъбрят.

200 ИНТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ РОБИ И ГРАДСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ.

БЪРТ СОУМС: А той какво каза?

РОБИ: Какво да каже? Всички на север от Каско Бей знаят, че Питър Годсоу продава по четири кила марихуана на всеки килограм омари…

Той поглежда към Урсула и Тавия, която отива до склада за още възглавници — работа, до която Роби би паднал само ако му опрат пистолет в главата.

РОБИ: Не че го обвинявам — все пак човекът има да издържа пълна с жени къща…

Бърт Соумс се кикоти. Джордж Кърби и Хенри Брайт си разменят неловки погледи. Не им допада злобничкият тон на сплетните.

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Въпросът е откъде тоя тип е разбрал за това?

Роби забелва очи, сякаш иска да каже: „Как може да си такъв идиот?“.

РОБИ: Сигурно въртят общ бизнес… Защо някой би убил беззащитна стара женица като Марта Кларъндън, освен ако не е друсан до козирката? Обясни ми, съдия Кърби!

ХЕНРИ БРАЙТ: Това не обяснява откъде знае, че Кат Уитърс е ходила в Дери, за да направи аборт…

ЖЕНСКИ ГЛАС: Урсула! Има ли още одеяла?

УРСУЛА: Ей, Роби Бийлс и Хенри Брайт! Момчета, искате ли да слезете долу и да донесете още одеяла от задния склад? Или още не сте свършили с бистренето на политиката?

Роби и Хенри се запътват към стълбището. На лицето на Роби е изписана презрителна усмивка, а Хенри изглежда засрамен, че сам не се е досетил да предложи помощта си.

РОБИ: Какво ти има, Урсула? Да не си в цикъл?

Тя също му хвърля презрителен поглед и отмята косата от лицето си.

ТЕС: Роби, не мислиш ли, че е време да пуснем сирената и да привикаме всички вътре?

РОБИ: Както гледам, повечето вече са дошли сами. Що се отнася до останалите, те си знаят най-добре… Според мен цялата тази работа със сирената е пълна глупост. Мислиш ли, че нашите баби и дядовци са се събирали в подземието на кметството при всяка буря — като неандерталци, наплашени от малко гръмотевици?

УРСУЛА: Не — събирали са се в Методистката църква. Имам една стара фотография, мога да ти я покажа, ако искаш — от бурята от 1927-а. И твоя дядо го има на снимката. Разбърква котела със супата. Хубаво е да видиш, че в рода ти е имало поне един човек, който не е клинчил от общите задължения…

Роби е готов да ѝ се нахвърли, но Хенри Брайт го възпира.

ХЕНРИ БРАЙТ: Хайде, Роби.

Хенри, който все още носи на ръце спящия си син, слиза по стълбите. Джордж Кърби върви подире му. Той е с двайсетина години по-стар от кмета и щом няма нищо против да се занимава с разнасяне на одеяла, и Роби може да се прежали. Или поне да си направи вид, че помага.