Бурята на века - Страница 32

МАЙК: Ще се справиш ли? Мога да те откарам до вас.

ТЕС: Не съм ти в посоката. А и живея само през шест къщи, както знаеш. Не съм дете, ще се справя.

Майк кимва и ѝ се усмихва. Двамата се насочват към другата витрина, за да спуснат и там жалузите.

ТЕС: Майк? Имаш ли представа защо е дошъл тук? И защо му е трябвало да убива Марта?

МАЙК: Идея си нямам. Хайде, прибирай се вкъщи, Тес. Запали си камината и се стопли добре. Аз ще заключа.

Приключват с жалузите и слизат по стъпалата. Тес потреперва и пристяга качулката си при поредния порив на вятъра.

ТЕС: Не го изпускай от очи. Последното, което ни трябва, е да тръгне да вилнее из града в това… (Кимва с глава към небето.) … дяволско време.

МАЙК: Не се притеснявай.

Тя задържа погледа си върху него и видяното, изглежда, я успокоява. Кимва с глава и се спуска по заснежените стъпала, държейки се здраво за парапета. Едва когато е с гръб към Майк, той си позволява да се отпусне и по изражението му виждаме колко разтревожен е всъщност. Влиза в магазина, заключва вратата, обръща табелката от ОТВОРЕНО на ЗАТВОРЕНО и спуска щорите.

154 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

В кабинета влиза Майк. Той изтръсква снега от обувките си и се оглежда. Хач е намерил още едно фенерче и е извадил няколко свещи. Питър Годсоу все още разглежда таблото за обяви. Майк се приближава до него и изважда лист хартия от задния си джоб.

МАЙК: Всичко наред ли е?

ХАЧ: Горе-долу, да… Само дето не можах да се свържа с щатската полиция в Мачаяс. Не можах да се свържа с никого.

МАЙК: Защо ли не съм изненадан?

Той закача на таблото написания на ръка график с дежурствата и Питър незабавно започва да го изучава. Майк се приближава до бюрото и отваря долното чекмедже.

МАЙК (обръща се към Хач): Ти и Питър сте до осем тази вечер, Кърк Фрийман и Джак Карвър са от осем до полунощ, Роби Бийлс и Сони Бротиган са от полунощ до четири сутринта, Били Соумс и Джони Хариман — от четири до осем. След това ще измислим нещо.

Майк изважда от чекмеджето неголямо куфарче и фотоапарат „Полароид“. Затваря чекмеджето и се обръща към другите двама, очаквайки коментарите им. Обаче получава само неловко мълчание.

МАЙК: Кажете, графикът устройва ли ви?

ХАЧ (твърде ентусиазирано): Да, разбира се.

ПИТЪР: И мен ме устройва.

Майк ги гледа изпитателно и започва да се досеща откъде духа вятърът. Отваря куфарчето и ние виждаме множество предмети, които биха могли да ви потрябват, ако сте представител на полицията в малко градче (голям прожектор, бинтове, аптечка за първа помощ и така нататък). Прибира фотоапарата вътре.

МАЙК: Стойте нащрек. И двамата. Разбрахте ли?

Никакъв отговор. Хач е леко смутен. Питър е навъсен. Майк насочва вниманието си към Линож, който отговаря на погледа му с неизменната си усмивка.

МАЙК (обръща се към Линож): По-късно ще си поговорим.

Майк затваря куфарчето и се обръща към вратата. Мощен порив на вятъра връхлита сградата и тя проскърцва. Чува се силен трясък, сякаш нещо се е разбило отвън. Хач потръпва.

ХАЧ: Какво ще правим с него, ако Роби и Урсула решат да пуснат сирената и привикат всички в укритието? Във всеки случай не можем да го пуснем при хората с одеяло и чиния със супа.

МАЙК: Не знам. Предполагам, че ще трябва да останем тук с него.

ПИТЪР: За да бъдем отнесени от бурята?

МАЙК: Искаш ли да се прибираш, Пит?

ПИТЪР: Не.

Майк кимва и излиза.

155 ЕКСТ. КЪЩАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — ВЕЧЕР.

Служебният джип си пробива път през преспите и валящите се по земята клони и спира пред портичката на Марта. Майк излиза от колата и тръгва по пътечката. В едната си ръка носи куфарчето. Бурята е станала по-свирепа от всякога; поривите на вятъра буквално запращат Майк ту в една, ту в друга посока. Той се изкачва предпазливо по заледените стъпала на верандата.

156 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА, С МАЙК — ВЕЧЕР.

Майк отваря куфарчето и изважда прожектора и фотоапарата. После закача полароида на врата си. Вятърът стене и клоните на близките дървета драскат по верандата. Майк се озърта неспокойно и отново насочва вниманието си към куфарчето. Изважда ролка бяла залепваща лента и тънък маркер. Като притиска прожектора (който вече е включен) към гърдите си, Майк откъсва част от лентата и я залепя на вратата на Марта. Маха капачката на маркера, замисля се и пише с големи печатни букви: МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ! НЕ ВЛИЗАЙ! ПОЛИЦАЙ МАЙКЪЛ АНДЕРСЪН. После нахлузва ролката на ръката си (като гривна) и отваря вратата.

Навежда се, взема проходилката от земята и я оставя в дневната. После затваря куфарчето, вдига го и пристъпва в къщата.

157 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — МРАК.

Майк пъха включения прожектор в джоба на шубата си. Лъчът светва нагоре към тавана. Самият Майк прилича на неясен, смътен силует, прокрадващ се в тъмнината, обаче виждаме как вдига фотоапарата към лицето си.

Светкавица! След която виждаме:

158 ИНТ. МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Лицето ѝ е подпухнало и плувнало в кръв. Кадърът се задържа за секунда и рязко помръква. ЗАБЕЛЕЖКА: този кадър и следващите трябва да изглеждат като снимки от местопрестъпление… като веществени доказателства пред съда, в каквито ще се превърнат някой ден. Или поне така си мисли Майк.