Бурята на века - Страница 31

ХАЧ: Нали не държиш марихуана зад кошовете за лов на омари в склада?

Питър го поглежда право в очите… и не казва нищо.

140 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА — С МОЛИ, РАЛФИ И МАЙК.

Хората се разотиват (с изключение на избраните от Майк мъже) и изходът на магазина ги засмуква във външния свят. Камбанката над вратата звъни почти непрекъснато.

МОЛИ: Обещай ми, че ще внимаваш.

МАЙК: Обещавам.

МОЛИ: Кога ще се прибереш?

МАЙК: Когато мога. По-добре вземете пикапа, защото с колата няма да изминете и трийсет метра… Никога не съм виждал да вали такъв сняг. Аз ще взема служебния джип или ще накарам някой да ме закара до вкъщи. Трябва да се върна в къщата на Марта, за да я обезопася.

В гърлото на Моли напират хиляди въпроси, но тя не може да ги зададе. На децата нищо не им убягва. Тя целува Майк по ъгълчето на устните и се обръща към изхода.

141 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ — С КАТ И ТЕС МАРЧЪНТ.

Кат все още хлипа. Тес я прегръща и люлее, за да я успокои, но ясно виждаме, че думите на Линож са преобърнали света ѝ надолу с главата. Моли хвърля въпросителен поглед на Тес, която ѝ кимва утвърдително — всичко е под контрол. Моли ѝ кимва в отговор и излиза.

142 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАСАДАТА НА МАГАЗИНА.

Моли излиза навън с Ралфи на ръце. Бурята се е превърнала в страховита виелица. Тя пристъпва предпазливо по стъпалата на верандата, приближавайки се към камерата. Всяка крачка ѝ коства неимоверни усилия… а времето тепърва ще се влошава още повече.

РАЛФИ (трябва да крещи, за да го чуе майка му): Бурята няма да издуха острова, нали?

МОЛИ: Не се тревожи, миличък, няма да го издуха.

Но и тя не изглежда толкова сигурна.

143 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД.

Снегът вали със страшна ярост. По главната улица и Атлантик Стрийт все още се движат няколко автомобила, но скоро и те ще спрат. Остров Литъл Тол е напълно отрязан от света. Вятърът вие; снегът покрива всичко с белия си саван.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ

144 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЦЕНТЪРА НА ГРАДЧЕТО ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Почти същата сцена като предишната, но по-късно през деня. Светлината е намаляла. Вятърът фучи и вие.

145 ЕКСТ. ГОРИСТАТА МЕСТНОСТ ЮЖНО ОТ ГРАДЧЕТО — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Гледаме надолу към бушуващия океан през жиците на електропреносната мрежа. Изведнъж се чува страшен трясък и един огромен бор рухва върху далекопровода. Дъжд от искри.

146 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Всички светлини внезапно угасват — в това число и висящият светофар на кръстовището.

147 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ — С ХАЧ И ПИТЪР.

Светлините изгасват.

ХАЧ: По дяволите!

Питър не му отговаря. Взира се в…

148 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КИЛИЯТА — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПИТЪР.

Линож се е превърнал в тъмен силует. Единствено очите му блестят в мрака. Те сияят в алено… все едно са очи на вълк.

149 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ХАЧ И ПИТЪР.

Хач рови из чекмеджето на бюрото си. Когато най-накрая намира фенерче, Питър го сграбчва за ръката.

ПИТЪР ГОДСОУ: Погледни го!

Сепнат, Хач рязко се обръща. Арестантът си седи в същата поза, но онова зловещо сияние е изчезнало от очите му. Хач включва фенерчето и насочва лъча към лицето на Линож. Погледът на Линож е абсолютно невъзмутим.

ХАЧ (обръща се към Питър): Какво?

ПИТЪР ГОДСОУ: Стори ми се, че… Няма значение.

Озадачен (и малко уплашен), Питър отново поглежда към Линож.

ХАЧ: Май си пушил твърде много от това, което продаваш.

ПИТЪР ГОДСОУ (със смесица от срам и злост): Затваряй си устата, Хач. Не говори за неща, които не разбираш.

150 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ В МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС МАРЧЪНТ.

Изглежда, само двамата са останали в супермаркета. След спирането на тока в магазина е много тъмно — въпреки големите витрини. Майк отваря разпределителната кутия на стената и бърника из бушоните.

151 ЕКСТ. ЗАДНАТА СТЕНА НА МАГАЗИНА — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Вляво от товарната рампа има неголяма пристройка с надпис ГЕНЕРАТОР. Чуваме как моторът му се събужда за живот и от ауспуховата тръба излиза синкав дим, който вятърът тутакси разнася.

152 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Лампите отново светват. Хач въздъхва облекчено.

ХАЧ: Ей… Пит?

Хач иска да се извини, иска и Питър да му помогне малко, но Питър май не е в настроение за това. Той се отдръпва настрани и се взира в информационния бюлетин на стената.

ХАЧ: Пит, прекалих малко.

ПИТЪР ГОДСОУ: Малко ли?

Питър се обръща и хвърля бърз поглед към Линож. Линож го гледа с едва доловима усмивка.

ПИТЪР ГОДСОУ: Какво си ме зяпнал?

Линож не казва нищо; просто го наблюдава, а на устните му все още танцува неизменната му усмивка. Питър неспокойно се обръща към таблото за обяви. Хач поглежда гузно към Питър; личи си, че съжалява за прибързаното си подмятане.

153 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА НА МАГАЗИНА — С МАЙК И ТЕС.

Тес носи парка, дебели ръкавици и високи гумени ботуши. Олюлява се под напора на силния вятър и се налага Майк да я придържа. Той отива до една от витрините встрани от вратата. В долната част на витрината се виждат две ръчки. Майк хваща едната, а Тес — другата. Докато въртят ръчките, разговарят (или по-скоро викат, за да се чуят). Постепенно пред стъклото се спускат жалузите против буря.