159 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — МРАК.
Майк се обръща, пъха готовата снимка в джоба си и отново натиска бутона за снимане.
Светкавица! След която виждаме:
160 ИНТ. ФОТОГРАФИИТЕ НА СТЕНАТА В КОРИДОРА — МРАК.
Лодки в морето. Градският пристан през 1920 година. Стар форд, който пухти нагоре по Атлантик Стрийт — 1928 година. Девойки на пикник край фара. Всички снимки са опръскани с кръв. Между тях, върху тапетите, кървавите петна са далеч по-големи и многобройни.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
161 ИНТ. КОРИДОРЪТ — МРАК.
Смътният силует, в който се е превърнал Майк Андерсън, се привежда леко.
Светкавица! След която виждаме:
162 ИНТ. КОРИДОРЪТ — МРАК.
Майк бавно пристъпва към всекидневната.
163 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА МРАК.
Обстановката в хола е доста зловеща — мебелите са потънали в мрак, а навън ехти призрачният вой на вятъра. Дърветата стенат агонизиращо, а клоните им блъскат по стените.
Майк пристъпва напред, а лъчът на прожектора му продължава да осветява тавана. По някое време Майк се препъва в нещо и по земята се стрелва някаква тъмна форма. Тя се удря в крака на любимото кресло на Марта и рикошира. Майк тръгва подире ѝ, изважда прожектора от джоба си и случайно го насочва към камерата. Той се взира в тайнствения предмет, който ние все още не можем да видим. Накрая Майк връща прожектора в джоба си, вдига фотоапарата и се навежда.
Светкавица! След която виждаме:
164 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА БАСКЕТБОЛНАТА ТОПКА НА ДЕЙВИ.
Цялата в кървави петна, топката на Дейви прилича на кошмарна планета от зловеща вселена.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
165 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА, С МАЙК — МРАК.
В тъмното помещение Майк откъсва ново парче от лентата и пише отгоре му: ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО. После го залепя върху топката. Заобикаля креслото и насочва фотоапарата към телевизора.
Светкавица! След която виждаме:
166 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТЕЛЕВИЗОРА.
Екранът и кинескопът са разбити. През назъбената дупка се виждат електронните вътрешности на уреда. Самият той прилича на грозно извадено око.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
167 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА, С МАЙК — МРАК.
Майк се мръщи недоумяващо, загледан в телевизора. Двамата с Хач действително бяха чули проклетата джаджа. Без съмнение. Майк пристъпва внимателно към него, обръща се и вдига фотоапарата.
Светкавица! След която виждаме:
168 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛЮБИМОТО КРЕСЛО НА МАРТА.
Креслото е тъмно и окървавено; страховито като оръдие за мъчение. Чинията с курабийки все още си стои до креслото, както и оплесканата с кръв чашка.
169 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк иска да направи още една снимка. Вдига фотоапарата, но ненадейно се спира. Взира се в:
170 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.
Там има нещо — точно над свода. Някакъв надпис. Можем да го видим, обаче е прекалено тъмно, за да го прочетем.
171 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк насочва фотоапарата нагоре, фокусира и…
Светкавица!
172 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ВРАТАТА МЕЖДУ ВСЕКИДНЕВНАТА И КОРИДОРА.
Това е послание, написано с кръвта на Марта Кларъндън: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. Над надписа има следната рисунка:
Може да ни говори нещо, а може и да не ни говори.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.
173 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Майк е потресен. Шокиран. Въпреки това е твърдо решен да довърши работата си. Вдига отново фотоапарата, за да направи още една снимка на креслото.
Светкавица!
174 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КРЕСЛОТО НА МАРТА.
Този път върху подлакътниците има нещо. Бастунът на Линож. Омазаната с кръв вълча глава се зъби срещу ослепителната светлина на светкавицата. Ако не ни е бил ясен смисълът на рисунката на стената, вече нямаме никакви съмнения относно символиката му.
175 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК.
Фотоапаратът изпада от ръцете му. Ако не беше прокараният през врата му ремък, със сигурност щеше да тупне на пода. Реакцията на Майк е разбираема. Предишния път на креслото нямаше бастун. Брутален порив на вятъра и прозорецът зад Майк се пръсва на парчета, които се разлетяват из дневната. Снегът нахлува в помещението, завихрен в шемета на призрачни въртопи. Завесите се гърчат като ръце на привидения.
Майк е вледенен от страх (както и ние, надявам се), но бързо идва на себе си. Опитва се да закрие прозореца със завесите. Те плющят и се мятат; Майк избутва една маса до прозореца, за да ги застопори. После се обръща към креслото на Марта… и неочаквано появилия се там бастун. Навежда се над креслото и вдига фотоапарата.
Светкавица! След която виждаме:
176 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВЪЛЧАТА ГЛАВА В ЕДЪР ПЛАН.
Тя се взира хищно в нас с хищната си муцуна и окървавени зъби, досущ като призрачен вълк, озарен от мълниите на гръмотевична буря.
ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ.