Бурята на века - Страница 30

Майк отива до задната врата, проверява механизма и завърта дръжката. Вратата се отваря с лекота, а фучащият вятър запраща облак сняг в помещението. Долната челюст на Хач увисва.

ХАЧ: Майк, кълна се, че не щеше да помръдне!

Майк затваря вратата. В същия миг в полицейския кабинет влиза Роби Бийлс. Приближава се до бюрото и посяга към една от ръкавиците.

МАЙК: Не ги докосвай!

РОБИ (отдръпва ръката си): Има ли някакви документи?

МАЙК: Нямаш работа тук.

Роби вдига скъсания плакат от бюрото и го размахва пред Майк.

РОБИ: Ще ти кажа нещо, Андерсън… Чувството ти за хумор е абсолютно…

Хач (който всъщност е закачил плаката на врата на манекена) придобива смутен вид, но никой от другите двама не го забелязва. Майк изтръгва плаката от ръцете на кмета и го мята в кошчето за боклук.

МАЙК: Нямам нито време, нито търпение за това… Излизай или аз ще те изхвърля навън!

Роби го гледа и осъзнава, че Майк е съвсем сериозен. Отстъпва към вратата.

РОБИ: На следващото заседание на градския съвет май ще има кадрови промени в полицията на острова…

МАЙК: Следващото заседание е през март. Сега сме февруари. Вън.

Роби излиза. Майк и Хач остават неподвижни за секунда, след което Майк шумно издишва. Хач също въздъхва с облекчение.

МАЙК: Перфектно се справих със ситуацията, нали?

ХАЧ: Като дипломат.

Майк си поема дълбоко дъх, след което започва да отваря найлоновите пликове. В два от тях слага ръкавиците, в третия — шапката.

МАЙК: Сега ще изляза и…

ХАЧ: Смяташ да ме оставиш сам с него?

МАЙК: Опитай да се свържеш с щатската полиция в Мачаяс. И не се приближавай до него.

ХАЧ: Можеш да разчиташ на това.

138 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЗАДНАТА ЧАСТ НА МАГАЗИНА И ЩАНДА ЗА МЕСО.

Над двайсетина местни жители са се скупчили между стелажите и боязливо наблюдават вратата на полицейския кабинет. Роби пламти като разпалена печка. Към него се е присъединило и семейството му — съпругата му Сандра и очарователният му син Дон, когото вече видяхме в детската градина. Пред стълпилите се хора стои Моли с Ралфи на ръце. Когато вратата се отваря и Майк излиза, тя се хвърля напред. Майк я прегръща и я успокоява.

РАЛФИ: Не си му направил нищо, нали, тате?

МАЙК: Не, миличък, само го затворих.

РАЛФИ: В килията ли? Защо си го затворил там? Какво е направил?

МАЙК: После ще ти кажа, Ралф.

Той целува късметлийската бенка на нослето му и се обръща към насъбралите се островни жители.

МАЙК: Питър! Питър Годсоу?

Хората се споглеждат, мърморейки. След секунда Питър Годсоу си пробива път през тълпата. Изглежда едновременно смутен и наежен (както и малко уплашен).

ПИТЪР ГОДСОУ: Майк, искам да ти кажа, че каквото и да твърди онзи, по-голяма лъжа не съм чувал…

МАЙК: Добре, добре… Виж, искам да отидеш отзад при Хач. Трябва да държим под око тоя тип и най-добре да го пазим по двама.

ПИТЪР ГОДСОУ (видимо облекчен): Разбира се. Отивам веднага.

Той отваря вратата и влиза в полицейския кабинет. Майк, който продължава да прегръща Моли, се обръща към съгражданите си.

МАЙК: Хора, налага се да затворя магазина. (Сред тълпата се надига ропот.) Вземете, каквото сте взели — напълно ви се доверявам, ще платите след бурята. Сега обаче имам арестант и трябва да се занимавам с него.

Дела Бизонет — жена на средна възраст с угрижено лице — пристъпва напред.

ДЕЛА БИЗОНЕТ: Наистина ли е убил горката стара Марта?

Отново ропот, изпълнен със страх и недоверие. Моли се взира напрегнато в мъжа си. В момента повече от всичко ѝ се иска Ралфи да изгуби временно слуха си.

МАЙК: После ще ви разкажа всичко. Сега ви моля да проявите разбиране и да ми помогнете да си свърша работата. Вземете си това, което ви трябва, и се прибирайте, преди бурята да е станала още по-силна. Само ще помоля някои от вас да останат за малко. Кърк Фрийман… Джак Карвър… Сони Бротиган… Били Соумс… Джони Хариман… Роби… Като за начало, толкова.

Тези мъже пристъпват напред, а останалите вървят към изхода. Както обикновено, Роби е изпълнен със съзнанието за собствената си значимост. Били притиска хартиена кърпичка към носа си.

139 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Хач седи зад бюрото и се мъчи с радиостанцията. Питър наблюдава килията с нервозно любопитство. Линож (който продължава да седи на нара в позата, в която последно го видяхме) също се взира в него.

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър от Литъл Тол. Имаме извънредна ситуация! Чувате ли ме, Мачаяс? Отговорете, ако ме чувате.

Хач отмества пръст от бутона за предаване. Чува се единствено пращене.

ХАЧ: Мачаяс, тук е Алтън Хачър на деветнайсети канал. Чувате ли ме?

ПИТЪР ГОДСОУ: Не те чуват. Антената ви падна от покрива.

Хач въздъхва тежко. Намалява звука и пращенето вече не се чува толкова силно.

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо не опиташ с телефона?

Хач му хвърля изумен поглед и посяга към апарата. Долепя слушалката до ухото си, натиска няколко бутона и я връща на мястото ѝ.

ПИТЪР ГОДСОУ: Пак ли нищо? Е, нали трябваше да се увериш.

Питър отново се обръща към наблюдаващия го Линож. Междувременно Хач е пренасочил интереса си към Питър.