Бурята на века - Страница 29

ХАЧ (вежливо): Беше опасно близо до арестанта, Кат.

Без да го удостои с внимание, тя тръгва към изхода на магазина, минавайки покрай Били. Той не прави опит да я спре. Междувременно Майк пристъпва напред и взема от витрината пакет найлонови пликове. После притиска дулото на револвера между лопатките на Линож.

МАЙК: Хайде, влизай.

137 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ.

Воят на вятъра е толкова пронизителен, че напомня влакова сирена. Чува се тракането на керемидите и проскърцването на дъските.

Вратата се отваря и вътре влиза Линож, съпровождан от Майк и Хач. Линож пристъпва към решетките на килията и спира точно когато един особено силен порив на вятъра връхлита магазина. Сякаш цялата постройка се тресе. Изпод заялата задна врата навява сняг.

ХАЧ: Не ми харесва този звук.

МАЙК: Мърдай, господин Линож.

Докато минават покрай бюрото, Майк оставя найлоновите пликове и взема голям катинар с шифър. Изважда ключовете от джоба си и за секунда тъжно се взира в счупения ключ от задния вход. После подава ключовете и катинара на Хач. Двамата си разменят оръжията — Майк взема пушката и му дава револвера. Насочват се към килията.

МАЙК (обръща се към Линож): Вдигни ръце и се хвани за решетките. (Линож се подчинява.) Разкрачи се… (Линож се подчинява.) По-широко. (Линож се подчинява.) Сега ще те претърся. Помръднеш ли, Алтън ще ни спести цял куп неприятности и ходене по мъките.

Хач притеснено преглъща, но вдига револвера. Майк оставя пушката настрана.

МАЙК: Дори не дишай, господин Линож. Ти докосна с гадните си ръце сина ми, така че внимавай много!

Майк бърка в джобовете на полушубата на Линож и изважда жълтите кожени ръкавици. Те са целите оплескани с кръвта на Марта. Майк ги хвърля на бюрото с гримаса на отвращение. Продължава да рови из джобовете, обаче не открива нищо. Проверява предните джобове на дънките му. Нищо. Задните джобове. Нищо, освен няколко мъхести топчета. Сваля шапката на Линож и я оглежда отвътре. Нищо. Майк я хвърля до ръкавиците на бюрото.

МАЙК: Къде ти е портфейлът? (Линож не реагира.) Ехо, къде ти е портфейлът?

Майк удря два пъти Линож по рамото. Първия път — сравнително леко, но втория — доста силно. Линож продължава да мълчи.

МАЙК: Ей!

ХАЧ (обезпокоено): По-спокойно, Майк.

МАЙК: Той докосна сина ми, доближи лицето си до неговото, целуна сина ми по носа… а ти ми казваш „по-спокойно“? Къде е портфейлът ти, сър?

Майк го блъска в гърба. Линож залита към решетките, но не ги изпуска от ръцете си и запазва разкрачения си стоеж.

МАЙК: Къде ти е портфейлът? Къде ти е кредитната карта? Къде ти е картата за кръводаряване? Картата за намаление от „Валю-Март“? От кой канал си изпълзял, за да дойдеш тук? А? Отговори ми!

Всичката му злост, гняв, страх и унижение са на път да експлодират. Майк сграбчва Линож за косата и блъска лицето му в решетките.

МАЙК: Къде ти е портфейлът?

ХАЧ: Майк…

Майк отново блъсва лицето на Линож в решетките. Навярно би го сторил и пак, и пак, ако Хач не бе хванал ръката му.

ХАЧ: Майк, престани!

Майк се подчинява. Поема си дълбоко въздух и някак си успява да възвърне самообладание. Навън вятърът беснее и ние чуваме далечния тътен на разбиващите се в брега вълни.

МАЙК (дишайки тежко): Свали си обувките.

ЛИНОЖ: Трябва да пусна решетките, за да го направя. Връзките са здраво завързани.

Майк коленичи и взема пушката. Поставя приклада на пода и опира дулото точно в средата на дънките на Линож.

МАЙК: Ако помръднеш, никога вече няма да страдаш от запек.

Хач изглежда все по-уплашен. Никога не е виждал тази страна от характера на Майк. Междувременно Майк развързва ботите на Линож. После се изправя, взема пушката и прави крачка назад.

МАЙК: Събуй ги.

Линож се подчинява. Майк кимва на Хач и той ги вдига от земята, като хвърля бърз поглед на арестанта. Опипва ги отвътре и ги изтръсква.

ХАЧ: Нищо.

МАЙК: Остави ги до бюрото.

Хач това и прави.

МАЙК: Влизай в килията, господин Линож. Движи се бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.

Линож отваря вратата на килията и я залюлява напред-назад, преди да влезе. Вратата проскърцва, а когато се отваря широко, увисва леко. Линож прокарва пръсти по самоделните заваръчни шевове и се усмихва.

МАЙК: Мислиш си, че няма да те удържи? Ще те удържи, и още как.

Той обаче не изглежда сигурен в думите си, а на лицето на Хач цари още по-силно съмнение. Линож влиза в килията, затваря вратата и присяда с лице към нея. Присвива обутите си в бели спортни чорапи крака, така че ходилата му да са на ръба на нара, и ни наблюдава между прегънатите си колене. Тази поза остава непроменена за известно време. Китките му са положени върху коленете, а дланите му са отпуснати. На лицето му играе едва доловима усмивка. Ако някой ни гледа по този начин, вероятно ще ни се прииска да побегнем. Това е погледът на тигъра от клетката — спокоен и бдителен, но изпълнен със стаена ярост.

Майк затваря вратата на килията, а Хач я заключва с един от ключовете на връзката, дадена му от Майк. После Хач хваща решетките и леко ги разтърсва, за да провери дали всичко е наред. Бравата държи, но въпреки това двамата се споглеждат угрижено. Вратата е малко разхлопана — като последния зъб в старчески челюсти. По принцип килията е предназначена за такива като Сони Бротиган, който има неприятния навик да се напива и да хвърля камъни в прозорците на бившата си жена… но не и за непознат странник без каквито и да било документи, пребил до смърт възрастна вдовица.