Бурята на века - Страница 25

МАЙК: Сне ли предпазителя?

На лицето на Хач се изписва първо изненада, после вина. Той сваля предпазителя на пушката. Майк, който вече държи револвера си в ръка, му кимва удовлетворено.

МАЙК: Качи се горе.

В единия край на полегатата рампа има стъпала. Хач ги изкачва и застава на площадката, стискайки пушката с двете си ръце. Междувременно Майк отключва багажника, отваря вратата и прави крачка назад.

МАЙК: Излез и отиди на площадката. Без да се доближаваш до моя… партньор.

Това звучи като излязло от телевизионна полицейска сапунка и на Майк му става малко неловко, но при възникналите обстоятелства думата „партньор“ е съвсем уместна.

Линож се измъква от багажното отделение, превит надве — макар и непохватни, движенията му излъчват котешка грация. Онази загатната, едва доловима усмивка отново танцува на устните му. Хач отстъпва крачка назад, за да му направи място, и Линож се изкачва по стъпалата. Арестантът е с белезници, а те и двамата са въоръжени, но въпреки това Хач се страхува от него.

Линож стои сред навяващия сняг съвсем непринудено — като човек в собствената си дневна. Майк също изкачва стъпалата, водещи към площадката, и бърка в джоба си за ключовете. Изважда ги, намира ключа за задната врата и го подава на Хач. Револверът му е насочен диагонално към земята, в посоката, където стои Линож.

104 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ХАЧ В ЕДЪР ПЛАН — ПРЕД ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

Хач се навежда и пъха ключа в ключалката.

105 ЕКСТ. ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той наблюдава внимателно Хач и в очите му за миг проблясва онази чернота, която вече сме виждали.

106 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК В БЛИЗЪК ПЛАН.

Той се мръщи. Дали е забелязал нещо? Кадърът обаче се сменя твърде бързо, за да разберем повече.

107 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА СЛУЖЕБНИЯ ВХОД В БЛИЗЪК ПЛАН.

Хач завърта ключа. Чува се изхрущяване и в ръката му остава само главата на ключа.

108 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

ХАЧ: Мамка му! Счупи се! Сигурно заради студа.

Той започва да блъска по вратата с юмрук.

109 ИНТ. ПОЛИЦЕЙСКИЯТ КАБИНЕТ В МАГАЗИНА.

Навремето помещението е било част от склада на магазина, но впоследствие е било преустроено. Сега вътре в него има бюро, няколко шкафа с папки, факс и късовълнова радиостанция. На стената е закачена дъска с обяви. В ъгъла се вижда килия, преградена с решетка. Решетката изглежда здрава, но от типа „направи си сам“. Личи си, че е само временно помещение, предназначено да приютява неделните пияници и местните скандалджии.

Звук: блъскане по вратата.

ХАЧ (глас зад кадър): Ехо? Има ли някой вътре? Отворете!

110 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД.

МАЙК: Остави. По-добре заобиколи и отвори отвътре.

ХАЧ: Искаш да те оставя сам с него?

МАЙК (напрежението започва да си казва думата): Освен ако не видиш Супермен да се мотае по улицата…

ХАЧ: Защо не го вкараме отпред?

МАЙК: През магазина? Докато половината град се запасява за бурята? Забрави. Хайде, тръгвай.

Хач му хвърля неуверен поглед, след което тръгва надолу по стълбите.

111 ЕКСТ. ПРЕД МАГАЗИНА.

Сред гъстия снеговалеж на паркинга на магазина виждаме зеления линкълн на Роби Бийлс. Автомобилът ръмжи и буксува, поднася и за малко да удари мъничката кола на Моли. Когато най-накрая успява да паркира, кметът изскача навън и взема на бегом стъпалата, като едва не се блъска в излизащия Питър Годсоу. Питър е симпатичен едър мъж на четирийсетина години, който излъчва сурова, груба мъжественост. Той е бащата на Сали — момиченцето с ягодово сладко по блузката си.

ПИТЪР ГОДСОУ: Какво е станало, Бийлс? Марта наистина ли е мъртва?

РОБИ: Да, мъртва е.

Погледът на кмета попада върху манекена с провесения плакат на шията — НАРОДЕ, ТУК СЕ ПРОДАВАТ ОРИГИНАЛНИТЕ ТАКЪМИ ЗА ЛОВ НА ОМАРИ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА МАРКА „РОБИ БИЙЛС“! НЯМА ЛЪЖА, НЯМА ИЗМАМА, ИЗГОДНА СДЕЛКА, ДАЛАВЕРА ГОЛЯМА! Роби изръмжава, протяга се и го откъсва с едно рязко движение. Взира се в плаката с такава ярост, сякаш гледа смъртен враг. В същия миг Хач се появява иззад ъгъла и вижда какво прави. Питър Годсоу се обръща и влиза след Роби в магазина, за да не пропусне нищо. Хач също влиза в супермаркета.

112 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — СЛЕДОБЕД.

В магазина гъмжи от народ. Сред тълпата се откроява Моли Андерсън, която разговаря с Кат. Личи ѝ, че ужасно се тревожи за Майк. Виждаме и Ралфи — стои пред стелажа с подсладени зърнени закуски и задълбочено разглежда един пакет.

МОЛИ (веднага щом зърва Хач): Къде е Майк? Добре ли е?

ХАЧ: Добре е. Отзад е, с арестанта. Тъкмо отивам да му отворя.

Към тях се приближават и други хора.

ПИТЪР ГОДСОУ: Местен ли е?

ХАЧ: Никога не съм го виждал.

Сред множеството пробягва вълна на облекчение. И други се опитват да привлекат вниманието на Хач и да зададат въпросите си, но Моли не е сред тях — колкото по-бързо Хач си свърши работата, толкова по-скоро ще види мъжа си. Хач си пробива път по централната алея на супермаркета, като се спира за миг, за да разроши косата на Ралфи. Ралфи го дарява с нежна усмивка в отговор.