Бурята на века - Страница 26

К оглавлению

Роби все още стиска скъсания плакат в ръка и потупва нервно по бедрото си с него. Моли го забелязва и се намръщва.

113 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Двамата стоят на площадката под навяващия сняг. Напрегнатата тишина се нарушава от:

ЛИНОЖ: Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.

МАЙК: Какво искаш?

Усмивката на Линож кара Майк да потрепери.

114 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.

Хач нахълтва вътре и се втурва към задната врата. Сграбчва дръжката и се опитва да отвори вратата. Тя обаче не се отваря. Хач я напъва още по-силно. Никакъв резултат. Накрая се опитва да избие вратата с рамо. Със същия успех би могъл да се пробва да събори бетонна стена.

ХАЧ: Майк?

МАЙК (глас зад кадър): Хайде, побързай! Замръзнах!

ХАЧ: Не иска да се отвори! Заяла е!

115 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Майк вече е ядосан не на шега. Всичко, абсолютно всичко върви наопаки. На устните на Линож продължава да танцува онази едва доловима усмивка. От неговата гледна точка всичко върви по мед и масло.

МАЙК: Отключи ли я?

ХАЧ (явно засегнат от думите му): Да, разбира се.

МАЙК: Тогава я натисни по-силно! Сигурно има лед вътре…

116 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — С ХАЧ.

Роби е застанал на прага зад Хач и го наблюдава с дълбоко презрение. Хач въздъхва отчаяно — знае, че бравата не е замръзнала, но подновява усилията си с удвоена сила. Междувременно Роби прекосява помещението и захвърля скъсания плакат на бюрото на Майк. Щом го чува, Хач рязко се обръща. Кметът (който е по-едър от него) безцеремонно го избутва встрани.

РОБИ: Остави на мен.

Кметът също прави няколко напразни опита да отвори вратата и самонадеяният му вид бързо се изпарява. Хач го наблюдава с прикрито, но напълно разбираемо задоволство. Роби отстъпва, разтривайки рамото си.

РОБИ: Андерсън! Ще се наложи да го преведем през магазина.

117 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ТОВАРНАТА РАМПА И СЛУЖЕБНИЯ ВХОД — С МАЙК И ЛИНОЖ.

Майк забелва очи към небето — само това му трябва сега, Бийлс в полицейския кабинет! Работата отива от хубаво на още по-хубаво.

МАЙК: Хач!

ХАЧ (глас зад кадър): Да?

МАЙК: Ела при мен. (Натъртено.) Сам.

ХАЧ (глас зад кадър): Идвам.

Майк отново насочва вниманието си към Линож.

МАЙК: Ей сега ще влезем. Мирувай и всичко ще бъде наред.

ЛИНОЖ: Запомни какво ти казах, Андерсън. Когато му дойде времето… пак ще си говорим.

И Линож отново се усмихва.

118 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА НА ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Къщите и магазините са забулени от снежната пелена. Приличат на снежни миражи, а бурята става все по-силна и по-силна.

119 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ФАРА.

Огромни вълни се стоварват върху скалите. Във въздуха летят водни пръски.

ФЕЙД-АУТ. ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ.

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ

120 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Времето вече е такова, че придвижването се превръща в сериозен проблем. Майк, Хач и Линож излизат иззад ъгъла и се опитват да достигнат стълбите на верандата пред магазина. Линож върви пред тях и гледа нагоре, без да спира да се усмихва.

121 ЕКСТ. ПОКРИВЪТ НА МАГАЗИНА.

Камерата ни показва антените, обслужващи двустранната радиовръзка на магазина. Най-високата от тях изведнъж се прекършва с трясък и полита надолу.

122 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СТЪПАЛАТА НА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.

ХАЧ (потръпвайки): Какво беше това?

МАЙК: Май беше антената. Сега не го мисли. Хайде.

Хач отива до стълбите и побутва Линож.

123 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО.

Звук: същият звънтящ трясък.

124 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА КМЕТСТВОТО — С УРСУЛА.

Урсула се е навела над радиостанцията, която се намира на масата под плаката: ЗАРАДИ НАСТЪПВАЩАТА БУРЯ В БЛИЗКИТЕ ТРИ ДНИ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ТРЕВОГА! СИГНАЛЪТ „ВСИЧКИ В УКРИТИЕТО!“ Е ДВА КЪСИ И ЕДИН ДЪЛЪГ. От радиостанцията се чува оглушително пращене.

УРСУЛА: Ало? Родни? Родни, там ли си? Обади се, Родни!

Никакъв отговор. След още няколко напразни опита секретарката закача микрофона и гледа безполезния уред с омерзение.

125 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

Покритият със сняг Хач влиза в магазина. Клиентите веднага реагират при вида на пушката в ръцете му. Вече не я държи с две ръце, а само с една и я е подпрял на рамото си, така че цевта ѝ сочи към тавана — досущ като Стив Маккуин в уестърна „Търси се жив или мъртъв“. Хач оглежда хората в супермаркета.

ХАЧ: Хора, Майк иска да се отдръпнете и да направите пътека, за да можем да минем по алея номер две. Водим престъпник и не можахме да влезем отзад, както възнамерявахме, така че направете място.

ПИТЪР ГОДСОУ: Защо я е убил?

ХАЧ: Пит, просто се отдръпни назад, става ли? Майк е отвън на снега и вече е премръзнал. Всички ще се почувстваме по-добре, когато престъпникът се озове в килията. Хайде, хора, отдръпнете се и ни оставете да минем по алея номер две.