Бурята на века - Страница 24

РОБИ (наежва се): Аз съм кметът на този град, ако случайно си забравил! И нося отговорност за…

МАЙК: Аз също. И в градския устав съвсем ясно пише докъде се простира твоята и докъде — моята отговорност. В момента си по-необходим на Урсула в кметството, отколкото на мен в полицейския кабинет. Хайде, Хач.

И Майк обръща гръб на разярения кмет.

РОБИ: Ей, слушай!

Роби се втурва след Майк към шофьорската врата на джипа, но в същия миг си дава сметка, че се излага пред десетина свои избиратели. Госпожа Кингсбъри стои съвсем наблизо, прегърнала през рамо изплашения Дейви Хоупуел. Зад тях са Робърта Коин и съпругът ѝ Дик, чиито непроницаеми лица не могат да прикрият съвсем насмешливото им презрение.

Роби спира да преследва Майк и прибира револвера в джоба на палтото си.

РОБИ (все още ядосан): Превишаваш си правата, Андерсън!

Без да му обръща внимание, Майк отваря шофьорската врата на служебното возило. Кметът вижда, че джипът ще потегли всеки момент, и изстрелва последната стрела от колчана си.

РОБИ: И да разкараш оня плакат от манекена на верандата! Изобщо не е забавен!

Госпожа Кингсбъри прикрива устата си с длан, за да не се разсмее. Роби не я вижда — за неин късмет. Двигателят на служебния джип изръмжава и фаровете му светват. Потегля нагоре по улицата — към магазина и намиращия се там полицейски кабинет.

Роби стои на мястото си, изгърбен и вбесен. После се обръща към скупчените хора насред заснежената улица.

РОБИ: Какво зяпате? Хайде, разотивайте се! Шоуто свърши!

И кметът се запътва към зеления си линкълн.

97 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ГЛАВНАТА УЛИЦА — В РАЗГАРА НА ОБИЛНИЯ СНЕГОВАЛЕЖ.

Първо виждаме чифт ослепително бели фарове, след което различаваме и автомобила зад тях. Обикновена градска кола — малка, без двойно предаване. Движи се бавно и от време на време поднася леко; нищо чудно, при положение че снежната покривка на улицата вече е десет сантиметра.

98 ИНТ. ВЪТРЕ В КУПЕТО — С МОЛИ И РАЛФИ.

В далечината, от лявата страна на пътя, се виждат светлини. Не след дълго пред погледа ни се открояват дългата веранда и висящите кошове за омари.

РАЛФИ: Това е магазинът! Уау!

МОЛИ: „Уау“, точно така.

Тя насочва колата към паркинга пред супермаркета. Докато маневрира, Моли осъзнава, че хрумването ѝ е било доста рисковано… Но кой би предположил, че снегът ще натрупа толкова бързо? Тя изключва двигателя и се отпуска за миг върху волана.

РАЛФИ: Мамо, добре ли си?

МОЛИ: Добре съм, миличък.

РАЛФИ: Хайде, разкопчай ме! Искам да видя татко!

МОЛИ: Ей сега.

Тя отваря вратата и излиза от колата.

99 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП.

Офроудърът завива вляво при висящия светофар и се насочва към магазина сред сгъстяващия се снеговалеж.

100 ИНТ. В КУПЕТО НА СЛУЖЕБНИЯ ДЖИП — С МАЙК И ХАЧ.

ХАЧ: Какво ще правим с него, Майк?

МАЙК (шепнешком): Говори по-тихо! (Хач придобива виновно изражение.) Наистина ще се наложи да се обадим на щатската полиция в Мачаяс. Роби беше прав за това, но какъв е шансът да дойдат да си го приберат в това време?

Хач хвърля скептичен поглед към сипещия се навън сняг. Ситуацията се усложнява с всяка изминала минута, а Хач си е простичко момче и не обича сложните задачи. Двамата продължават да си говорят, но съвсем тихо, за да не бъдат чути от Линож.

МАЙК: Роби каза, че телевизорът бил включен, и аз го чух, когато влязохме в коридора. Ти чу ли го?

ХАЧ: В началото — да. Даваха прогнозата за времето. После обаче оня най-вероятно го е изключил…

Хач ненадейно замлъква. Изведнъж си спомня.

ХАЧ: Беше разбит, Майк. Телевизорът беше на парчета. Но не го е разбил, докато сме били в коридора, няма начин! Когато счупиш кинескопа, се чува звук, нещо като „БУФ!“. Със сигурност щяхме да го чуем… (Майк му кимва.) Може да сме чули радиото…

Това прозвучава като въпрос, но Майк не му отговаря. И двамата знаят, че не е било радиото.

101 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БАГАЖНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ДЖИПА.

Той се усмихва. Усмихва се и ние виждаме как острите му зъби се подават едва-едва под устните му. Линож знае, че те знаят… и колкото и тихо да говорят, чува всяка думичка от разговора им.

102 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ МАГАЗИНА СРЕД ВАЛЯЩИЯ СНЯГ — СЛЕДОБЕД.

Служебният джип подминава паркинга (малката кола, с която Моли и Ралфи преди малко са пристигнали, вече е покрита с дебел слой сняг) и свива по алеята, заобикаляща магазина и водеща към задния му вход.

103 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АЛЕЯТА, НО ОТ ДАЛЕЧНИЯ Ѝ КРАЙ.

Служебният джип си пробива път през снега, а фаровете му пронизват плътната завеса от снежинки. Когато превозното средство стига до задния двор на супермаркета, камерата се отдръпва назад. Вижда се товарната рампа, както и врата с надпис СЛУЖЕБЕН ВХОД — САМО ЗА ДОСТАВКИ — ЗА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ МИНЕТЕ ПРЕЗ МАГАЗИНА. Офроудърът спира там, приближавайки се на заден ход до вратата. Товарната рампа е идеална за предстоящата им задача — в момента Майк и Хач имат да извършат важна доставка. Двамата излизат от джипа и отиват към задната част на машината. Хач отново изглежда малко нервен, но за сметка на това Майк е невъзмутим. Застават пред вратата на багажника.