Бурята на века - Страница 22

МАЙК: Как се казваш?

ЛИНОЖ: Андре Линож.

МАЙК: Добре, Андре Линож, да вървим.

87 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

Виждаме как очите на Линож отново се променят, макар и само за миг. Сините ириси и бялото изчезват и очите му се превръщат в бездънни черни въртопи. В следващата секунда те отново стават нормални.

88 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.

Майк реагира на видяното — примигва като човек, получил внезапен световъртеж. За разлика от него, Хач не е забелязал нищо. Линож се усмихва съзаклятнически на Майк, сякаш иска да му каже: „Това е нашата малка тайна“. После здравият разум на Майк се завръща и той сръчква с лакът арестанта.

МАЙК: Хайде! Размърдай се.

Те слизат по стъпалата на верандата.

89 ЕКСТ. ПЪТЕЧКАТА В ДВОРА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

Бурята запраща сняг в лицата им и ги кара да се мръщят. Шапката на Хач отлита. Докато той гледа безпомощно подире ѝ, Линож отново поглежда Майк заговорнически, напомняйки му за общата им тайна. Този път Майк не може да прогони плашещата мисъл… но дава на Линож знак да продължи напред.

ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

90 ЕКСТ. ФАРЪТ НА ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Снеговалежът е толкова интензивен, че виждаме само очертанията на фара… И светлината му, естествено — всеки път когато лъчът опише пълен кръг. Вълните щурмуват яростно скалистия бряг и пръските се издигат нависоко. Вятърът вие.

91 ЕКСТ. „ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ“ — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Продълговатата постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ — отчасти склад, отчасти рибен магазин — се вижда в далечната част на кейовете. Прибоят е много силен; вълните се издигат над пристана и заливат стените и покрива на зданието с морска пяна. Пред очите ни вятърът изтръгва вратата от резето и започва да я блъска в стената. Свирепите пориви откъсват брезентовото покривало на една от близките лодки и то отлита сред бушуващия снеговъртеж.

92 ЕКСТ. ДОМЪТ НА АНДЕРСЪН — КЪСЕН СЛЕДОБЕД.

Пред къщата, точно пред табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ, е паркиран джип с двойно задвижване. Чистачките му неуморно сноват по предното стъкло, но така и не смогват да го почистят от непрекъснатия снеговалеж. Фаровете му прорязват два светлинни конуса сред снежната мъгла. Табелката МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ се люлее на веригата си. На верандата Моли Андерсън тъкмо предава „опакованите“ в дебели дрехи Пипа Хачър и Бъстър Карвър на също тъй „опакованите“ им майки — Мелинда и Анджела. Камерата се приближава към верандата. И на трите жени се налага да крещят, за да надвикат несекващия вой на вятъра.

МЕЛИНДА: Сигурна ли си, че си добре, Пип?

ПИПА: Да. Дон Бийлс ми нарани чувствата, но вече съм по-добре.

МОЛИ: Съжалявам, трябваше да ви извикам по-рано.

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Няма нищо. По радиото казаха, че по-големите деца ще останат в Мачаяс за тази нощ. Вълнението в пролива било прекалено бурно, за да ги изпратят с хидробуса.

МОЛИ: Може би така е най-разумно.

БЪСТЪР: Мамо, студено ми е!

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Защото е много студено, скъпи! Ще се стоплиш в колата. (Към Моли.) Всички ли си тръгнаха?

МОЛИ: Да, Бъстър и Пипа са последните. (Към Пипа.) Пипа, днес имаше малко приключение, нали?

ПИПА: Да. Мамо, имам си копче за смаляване!

И Пипа стиска нослето си. Нито Мелинда, нито Анджела разбират защо го прави, но се смеят — гледката е забавна.

АНДЖЕЛА КАРВЪР: Е, ще се видим в понеделник, ако пътищата не са затворени. Помахай за довиждане, Бъстър.

Бъстър послушно маха. Моли му маха в отговор и двете майки повеждат децата си надолу по стъпалата. Бурята е станала още по-яростна. После Моли влиза в къщата.

93 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА АНТРЕТО В ДОМА НА АНДЕРСЪН — С МОЛИ И РАЛФИ.

На стената до масичката, където е телефонът, виси огледало. Ралф е избутал един стол до него, качил се е отгоре му и разглежда червеното родилно петно на нослето си. То ни най-малко не го обезобразява, а по-скоро му придава чар.

Моли почти не го забелязва. Тъй приятно е да се върнеш вкъщи след такава виелица, а още по-приятно е, че всичките ѝ подопечни са се прибрали по-рано по домовете си. Тя изтръсква снега от косата си, сваля парката и я закача в коридора. После се обръща и погледът ѝ се спира на стълбището. Моли потръпва при спомена за неудачното приключение на Пипа и неволно прихва.

МОЛИ (на себе си): Бутон за смаляване!

РАЛФИ (без да откъсва очи от огледалото): Мамо, защо го имам това?

Моли се приближава към него, подпира брадичка на рамото му и също се взира в огледалото. Камерата ни показва отражението им — чудесен портрет на майка и син. Тя го прегръща през рамо и нежно докосва червеното петънце на нослето му.

МОЛИ: Баща ти го нарича „късметлийска бенка“. Това значи, че си роден под щастлива звезда.

РАЛФИ: А Дони Бийлс казва, че било пъпка!

МОЛИ: Дони Бийлс да си… Дони Бийлс е глупав.

Лицето ѝ се намръщва. Ако не говореше с детето си, щеше да каже нещо съвсем различно.

РАЛФИ: Не ми харесва. Даже да е късметлийска бенка!

МОЛИ: На мен пък много ми харесва. Е, ако все още не ти харесва, когато пораснеш, ще отидем в Бангор и там ще я отстранят. Вече могат да правят такива неща. Доволен ли си?